Решение № 215 от 03.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр.Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т в присъствието на прокурора Р. Кр. К. като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19 и чл.14 от Закона за гражданската регистрация.

Подадена е молба от Д. Д. Й. с ЕГН ********** с адрес грШ, ул.“******“ № ** вх.4, ет.5, ап.** чрез адв.С И от ШАК, съдебен адрес грШ, ул.“С“ № ** вх.2, ап** с искане за промяна на личното му и фамилно име. В молбата се излага, че при раждането си молителят бил записан с имената Д. Д. Й.. Първоначално бил отглеждан от двамата си родители, но бащата напуснал семейството когато Д. бил на 7 години и оттогава не поддържа връзка с него. Отгледан е от майка си и дядо си по майчина линия, който бил известен музикант.

Молителят знаел, че имената на дядо му са К А, като него наричали „*** К А“. И до днес всички приятели и роднини го наричали К. Тъй като дядо му се грижел най-много за него искал да вземе и неговата фамилия. Поради това моли съда да допусне промяна в личното и фамилното му име от „Д. Й.“ на „К А“.

В съдебно заседание молителят се явява лично, заедно с адв. С И от ШАК, които поддържат молбата и молят за уважаването й.

За ОбщинаШ, редовно призовани, не се явява представител, като изразяват писмено становище, с което предоставят на съда да прецени основателността на молбата.

Представителят на ШРП намира молбата за допустима и основателна.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Молителят е роден на **/**/****г. в грШ от майка Р Д А и баща Д Й. М (фигуриращ в останалите документи с фамилия М), като в акта си за раждане бил записан с имената Д.

Д. Й.. Видно от представените от ОбщинаШ справки за лица, родителите на молителя прекратили сключения между тях граждански брак на **/**/****г., като след развода майка му възстановила предбрачното си фамилно име – А.

Молителят има сключен граждански брак, като съпругата му приела неговата фамилия - Й.а. Същата фамилия носят и родените от брака им две деца.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид.Р Д А – майка на молителя и свид. Р Р И – близък на молителя, които свидетелстват, че Д. се представял с името К. Свид. А разказва, че баща й се казвал К М А, като след това имената му се променили с български и имал фамилия А.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи със останалите събрани по делото доказателства.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и формулира следните правни изводи:

Молителят твърди, че привързаността му към неговия дядо, който е известен музикант и желанието да носи имената му, попадат в обхвата на „важни обстоятелства“ по смисъла на Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Съдебната практика приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона.

Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно, а именно когато имената са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и когато важни обстоятелства налагат това. Законът не дава отговор на въпроса, кои обстоятелства се определят като „важни“, но съдебната практика еднозначно приема, че важни обстоятелства са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като се преценяват в контекста на всеки отделен случай.

В настоящото производство, съдът намира, че молителят доказа наличието на „важни обстоятелства“ по отношение на исканата промяна в личното име. Факта, че молителят е известен в кръга, в който се движи и създава приятелства под едно име, а именно К, а фигурира във всички документи под името Д. съставлява “важно обстоятелство” по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. В случая доказателствата по делото, основно гласните такива, подкрепят твърденията, че молителят използва името К в социалния и приятелския кръг, в който се движи още от дете. С името К се обръщат и всички негови роднини и близки.

Собственото име е част от личното самоопределяне на лицето, поради което и субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно 2 обстоятелство“ по смисъла на ЗГР, поради което и молбата в тази част е основателна и следва да се уважи.

Неоснователно е обаче искането за промяна на фамилното име на молителят от „Й.“ на „А“. В практиката на ВКС по приложението на чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР еднозначно се приема, че преценката на „важните обстоятелства“ следва винаги да е обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно носенето на бащиното и фамилното име на физическите лица. В този смисъл са Решение № 434/24.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 712/2009г., IV г.о., Решение № 342 от 23.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 80/2009г., IV г.о., Определение № 703 от 12.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1777/2011г., IV г..о и др.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В конкретния случай не се доказаха безспорно твърдяните „важни обстоятелства“ относно промяната на фамилното име на молителя, а именно, че имената на дядо му са К А.

Действително са налице гласни такива, събрани чрез разпита на майката на молителя, но същата посочва, че баща й първоначално е носел турски имена, а после сменил имената си на К А, но не знае кога и защо е настъпила промяната. От друга страна по делото са налице доказателства, че съпругата на молителя и неговите деца носят неговата фамилия. Съдът намира, че носенето на една фамилия от членовете на семейството показва не само принадлежност към семейството, но и сигурност в правния ред. В случая само твърдението, че същият се идентифицира само с това име е достатъчно да обоснове наличието на „важни обстоятелства“.

С оглед на гореизложеното, съдът намира искането за допускане на промяна на собственото име на молителят за основателно, като искането за промяна на фамилното му име е неоснователно.

Водим от горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПРОМЯНА на ЛИЧНОТО ИМЕ на Д. Д. Й. с ЕГН **********, роден на **/**/****г. в грШ, с постоянен адрес в грШ, ул.“******“ № ** вх.4, ет.5, ап.** с което фигурира в дубликат на Удостоверение за раждане от **/**/****г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****/**/**/****г. от “Д.” на “К”, като ОТХВЪРЛЯ искането му за допускане промяна на фамилното му име от „Й.“ на „А“, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.538, ал.1 от ГПК пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването на молителя.

Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при ОбщинаШ, за отбелязване на промяната в акта за раждане на молителя и в 3 регистрите на населението.

След влизане в сила препис от решението да се изпрати в Бюро Съдимост приШски районен съд, на основание чл.112 от Правилник за администрацията в съдилищата.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд –Ш: _______________________

4