Решение № 3054 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110107183 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Г. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 16425/2024 г. на СРС, 157-ми състав, за следните суми: 1975,50 лв. (1010,06 евро), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот находящ се на адрес: гр. София, *****, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 298,74 лв.

(152,74 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.02.2024 г.; 54,94 лв. (28,09 евро), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 10,62 лв. (5,43 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 22.02.2024 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати, а именно: 1975,50 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 54,94 лв., 1 представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 298,74 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.02.2024 г. и 10,62 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 22.02.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2024 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими при твърдения, че ищцовото дружество е изпаднало в несъстоятелност.

Сочи се, че не е ясно дали ответникът е собственик на имота, както и дали е дал съгласие за откриване на партида на негово име. Оспорва исковете и като неоснователни.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД в предоставения му от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи в процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място от жилищно-строителна кооперация, с който № 37, том XXVI, дело № ****, с който **** са признати за собственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № 53, находящ се на адрес: гр. София, **** срещу стълбището на вх. В, в построената от ЖСК „Завод за телефонна и телеграфна техника“ – София, **** (л. 15-16 от делото).

С договор за доброволна дела на наследствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите от дата 20.12.1991 г., сключен между ***** А.а М.а Апартамент № 53, находящ се на адрес: гр. София, **** срещу стълбището на вх. В, в построената от ЖСК „Завод за телефонна и телеграфна техника“ – София, ****, е поставен в изключителен дял на Иванка А.а М.а.

По делото са представени Удостоверение за наследници с изх. № РОК16-УГ017166/1/14.12.2016 г. на Столична община – район „Овча купел“ и Удостоверение за наследници с изх. № 6177/09.12.2016 г. на Столична община – район „Красна поляна“, видно от които **** е починал на 18.03.1978 г. и е оставил за наследници **** – съпруга, **** – син и Иванка А.а М.а – дъщеря (починала на 11.02.2002 г.) и оставила за наследник М. Г.ев М. – съпруг и ответника Г. М. М. – син.

От приложения по делото препис – извлечение от Акт за смърт, издаден от СО – район „Красна поляна“ е видно, че М. Г.ев М. е починал на 07.02.2022 г.

Представено е Удостоверение на ГИС – София, видно от което стар адрес: гр.

София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „Уста Генчо“, **** е идентичен с настоящ адрес: гр.

София, ж.к. „Красна поляна III“, **** с вх. А, Б, В, Г, Д и Е.

На 21.12.2016 г. ответникът е подал заявление-декларация до ищцовото дружество с искане за откриване на партида за доставяне на топлинна енергия до процесния имот но негово име, като е декларирал, че другият собственик е дал съгласие за това.

Представен е Договор от 19.11.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к „Красна поляна“, ****, вх. А, Б и В и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата 2 за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 10.11.2001 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Приложен и списък на етажните собственици към 10.11.2001 г., като за процесния имот е посочено, че има монтирани два радиатора.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № 1021595233/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 1758,31 лв., обща фактура № 1027870840/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 339,62 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за използвана топлинна енергия и изготвени от третото лицепомагач.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. За периода 2021/2022 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което е съставен протокол от 04.05.2002 г., а за периода 2022/2023 г. абонатът е осигурил достъп за отчет и главният отчет е подписан от същия. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР вимота има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 101 м3. Топлинната енергия за битово гореща вода се отчет съобразно показанията на 1 бр. водомер, като за периода 2021/2022 поради неосигурен достъп за отчет ТЕ е начислявана служебно на база „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие та 1 бр. потребител. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2100,26 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При 3 установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място от жилищно-строителна кооперация, с който № 37, том XXVI, дело № ****, договор за доброволна дела на наследствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите от дата 20.12.1991 г., удостоверения за наследници и заявление за откриване на партида), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик на процесния имот, е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца.

Независимо, че в процесния период ответникът не бил собственик на целия имот, то предвид изразеното съгласие от другите собственици и подаденото заявление от ответника, същият се явява потребител на топлинна енергия и за идеалните части на другите собственици – в този смисъл ТР № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС от 17 май 2018 год. Следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия в пълен обем.