Решение № 756 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 4286 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 27610 от 31.01.2019г., постановено по гр. д. № 79759/2015г. на СРС, ГО, 75-ти състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Р.З. и Р.И.З. искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД за имот с абонатен № 170367 сумите, както следва: С.Р.З., дължи сумата от 1159,30 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.01.2013год. до м.04.2015 год., ведно със законната лихва считано от 13.10.2015год. до окончателното плащане и сумата от

206,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2013 год. до 24.09.2015 год., а Р.И.З., дължи сумата от 1159,30 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.01.2013 год. до м.04.2015 год., ведно със законната лихва считано от 13.10.2015 год. до окончателното плащане и сумата от 206,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2013 год. до 24.09.2015 год. Исковете на ищеца срещу С.Р.З. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна енергия от 1586,04 лв. за периода м.01.2013 год. до м.04.2015 год.. Исковете на ищеца срещу Р.И.З. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна енергия от 1586,04 лв. за периода м.01.2013 год. до м. 04.2015 год.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл. 78, ал.1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 537,28 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от исковете и сумата от 121,68 лева, представляваща разноските по гр.д. № 61853/2015 год. по описа на СРС, 75 с-в, а ищецът „Т.С.“ ЕАД да заплати на С.Р.З. - на основание чл.

78, ал.3 от ГПК, сумата от 666,74 лв., представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите и на Р.И.З. сумата от 666,74 лева, представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.с.“ ЕООД.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са платили частично претендираната от дружеството сума, въпреки че изрично ищецът не е признал този факт. Поддържа, че не е бил уведомен от съда за възраженията и твърденията на ответниците, че е заплатена част от процесната сума, въпреки че процесуален представител на дружеството се е явил в съдебното заседание по делото. Сочи още, че представените допълнителни фискални бонове не се отнасят за процесното вземане, което не е било съобразено при изготвянето на заключение по съдебно-счетоводната експертиза по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С.Р.З. и Р.И.З., с който я оспорват. Излагат съображения, че е невярно твърдението на ищеца, че първоинстанционният съд не е уведомил ищеца за възраженията на ответниците, тъй като „Т.С.“ ЕАД е получила определението за доклад по делото, ведно с отговора на исковата молба, в който са релевирани възраженията на ответниците. Оспорват, че фискалните бонове са представени в открито съдебно заседание по делото, тъй като са представени единствено към момента на депозиране на отговора на исковата молба. Твърдят, че същите са относими към процесния период и същото е било отчетено при изготвянето на съдебно – счетоводната експертиза от вещото лице. Поддържат, че са неверни доводите на ищеца, че първоинстанционното решение е неправилно поради факта, че последният не е бил признал изрично плащането на част от сумите.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, общ. *******, като му дължат в условията на разделна отговорност сумата от общо 3584,20 лв. при следните квоти: С.Р.З. – 1/2, а именно: 1 586, 03 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и 206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, а Р.И.З. – 1/2, а именно: 1 586, 04 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и 206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 13.10.2015г. заявление, по ч.гр.д. № 61853/2015 г. на СРС, 75 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу които в срока по чл. 414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.Р.З. и Р.И.З., са депозирали писмени отговори на исковата молба с идентично съдържание. Поддържат, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излагат се твърдения, че ответниците са направили плащания за част от сумите за процесния период, поради което и не дължат същите като представят платежни нареждания в тази връзка. Оспорват се представените като доказателства по делото счетоводни извлечения от сметки, договора между СЕС и „Т.с.” ЕООД, протокола от ОС на етажните собственици, извлеченията от сметки за разпределение на топлинна енергия и договора между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.” ЕООД. Молят съда да отхвърли исковата претенция на ищеца.

На 13.10.2015г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Р.З. и Р.И.З. за сумата 3172,07 лв. – главница, както и 412,13 лв.

– мораторна лихва за периода 28.02.2013г. – 24.09.2015г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.01.2013 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. *******, ап. 26, ет. 8, абонатен № 170367. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна енергия: 3172,00 лв. - главница и 412,13 лв. лихва, а за дялово разпределение: 0,07 лв. - главница и 0,00 лв. - лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност – С.Р.З. – 1/2 и Р.И.З. – 1/2.

С разпореждане от 20.10.2015г. по ч. гр. д. № 61853/2015г. на СРС, 75 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу С.Р.З. за сумата от 1 586, 04 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2013г. – м.04.2015г., и 206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва от 13.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата и 213,56 лв. разноски по делото, а именно: 35,84 лв. държавна такса и 177,72 лв. възнаграждение на юрисконсулт и срещу С.Р.З. за сумата от 1 586, 04 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и 206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва от 13.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата и 213,56 лв. разноски по делото, а именно: 35,84 лв. държавна такса и 177,72 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.. „*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.с.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 01.11.2000 г. е сключен договор № 121 между Техем сървисиз“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к.. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-02/03.02.2014г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 121, том V, рег. №

10246, дело № 746 от 2006г., съгласно който на 05.10.2006г. И.Н.С.е продала на С.Р.З. и Р.И.З. апартамент № 26 на 8 етаж във вход „А”, намиращ се в гр. София, район „Илинден”, ж.к. „*****.

По делото е ангажиран още и Договор № 0004544/24.10.2000 г., сключен между „Т.С.” ЕАД и И.Н.С., съгласно който страните се съгласяват, че при наличие на договор за разпределение на топлинна енергия, отчетена от топломера между отделните потребители, сключен с „Т.с.” ЕООД таксообразуването се извършва от „Т.С.” ЕАД на база предоставени данни от „Т.с.” ЕООД.

От заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снемат показанията на топлинната енергия в 0.00 часа на първо число на месеца. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице - помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице - помагач е отчитало отдадената топлинна енергия. Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена сградна инсталация и за горещо битово водоснадбяване.

Разпечатката съдържа 35 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33e354c6-3bc5-4f6e-b5b4-8b09c3400f80