Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1755 от 20.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5562/2023
Вид
Определение № 1755
Подписан
20.03.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Тонка Ванева Мархолева

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1755 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120105562 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „В.К." ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. П., ул. „Г.. В. В." № ., регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ......, представлявано от инж. Г. Т. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. З.против А. М. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. Б., жк. М.р., ул. „Л.“ №., чрез назначения му от съда особен представител адв. И. С. и С. М. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. Б., жк. М. р., ул. „Л.“ №., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо първия ответник, че последният дължи на ищеца следните суми:

42,33 лв. от общо претендираната сума от 126.99 лв., дължима по издадени фактури за периода от 20.12.2019 г. до 26.05.2020г., с отчетен период по фактури от 21.11.2019 г. до 19.05.2020 г.;

2. сумата от 19,79 лв. от общо претендираната сума от 59.39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 19.01.2020 г. до 02.02.2023 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите.

1.

И спрямо втория ответник, че последния дължи на ищеца следните суми:

1. 42,33 лв. от общо претендираната сума от 126.99 лв., дължима по издадени фактури за периода от 20.12.2019 г. до 26.05.2020г., с отчетен 1 период по фактури от 21.11.2019 г. до 19.05.2020 г.;

2. сумата от 19,79 лв. от общо претендираната сума от 59.39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 19.01.2020 г. до 02.02.2023 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Постъпило е по делото заявление от единия от ответниците С. М. А., към което последният е приложил доказателства за заплащане в полза на ищцовото дружество на сумата от 491, 35 лв., като е посочено в разписката от Изи пей, че сумата е платена по партида с аб. №964778, съвпадащ с процесния такъв по отношение водоснабдяването на обект с адм. адрес гр. Б., кв. М. р., ул. "Л." №..

С молба с вх. №11512 от 18.03.2024 г. ищецът е заявил оттегляне на иска спрямо двамата ответници, поради заплащане на задължението на 16.03.2024 г. Изявлението за оттегляне на иска е направено от легитимирано лице – ищецът, чрез процесуалния му представител, разполагащ с изрична представителна власт за това съобразно изискванията на чл.34, ал.3 ГПК (изрично пълномощно, представено с молба от 16.02.2024 г. – л.71).

Изявлението е направено преди насроченото първо открито съдебно заседание, при което съгласно чл.232 ГПК за оттегляне на иска не е необходимо съгласието на ответниците. С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.232 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено спрямо А. М. А. и С. М. А..

На особения представител на А. М. Х. се дължи възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна ОП, който в случая след назначаването си с акт на съда е подал отговор на исковата молба.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск следва да обезсили издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично 2 задължение.

Мотивиран така и на основание чл.232 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5562/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас по иска, предявен от „В.к.“ ЕАД срещу А. М. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. Б., жк. М. р., ул. „Л.“ №.., чрез назначения му от съда особен представител адв. И. С. и С. М. А. с ЕГН ********** и адрес в гр.

Б., жк. М. р., ул. „Л.“ №..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника А. М. Х. определеното възнаграждение в размер на 350 лв.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 384/10.02.2023 г. по ч. гр. дело № 773/2023 г. по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3