Решение № 349 от 13.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000316 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ - Великобритания, чрез адв. Ж. Я., срещу решение № 37/01.02.2023 г., постановено по т. д. № 116/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника при условията на евентуално съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за осъждането на И. Л. Л. с ЕГН ********** да заплати сумата от 15 150 щатски долара, представляваща дадено без основание, евентуално на отпаднало основание, застрахователно обезщетение за изоставяне на моряка от корабособственика по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция /МТК/.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал нормата на правило 2.5, ал. 2, т. “c” на Стандарт А2.5.2 от МТК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърденията, че не е налице „изоставяне на моряка“ по 1 смисъла на МТК. Твърди се, че Варненският окръжен съд не е взел предвид безспорно доказани факти свидетелстващи относно липсата на прекратяване на трудовия договор на Л.. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на основанието за задържане на процесната сума от страна на И. Л.. Претендира се, че между страните по делото не е възниквало правоотношение по застрахователна полица. Направено е искане за иницииране на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на нормата на правило 2.5, ал. 2, т. “c” на Стандарт А2.5.2 от МТК. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло уважен с всички законни последици.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор от И. Л. Л., чрез адв. Д. Д..

Изразено е становище за неоснователност на жалба, с подробно изложени доводи и съображения. Инвокирани са аргументи за липса на необходимост от тълкуване на правило 2.5, ал. 2, т. “c” на Стандарт А2.5.2 от МТК. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.

Ж. Я., като поддържа подадената въззивна жалба по подробно изложени от нея доводи.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.

В същото съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. оспорва жалбата. Поддържа подадения отговор по изложените в него съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя списък с разноски, направени пред въззивна инстанция и доказателства за направата им, като претендира заплащането им.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени обективно съединени искове от „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ срещу И. Л. Л. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, в евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 150 щатски долара, представляваща дадено без основание, евентуално на отпаднало основание, застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от МТК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до 2 окончателното й изплащане.

В подадената искова молба са изложени твърдения, че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019 г., ищецът в качеството му на застраховател е застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб /м.к./ „ SEMELA“, IMO № 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователния случай „изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от МТК и Директива ЕС 2018/131. Сочи се, че застраховката е вид „Гражданска отговорност“, като от момента на „изоставянето на моряка“, настъпва дължимостта и изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение в максимален размер равностоен на четири работни заплати. Разяснява се, че по смисъла на Станадрт А 2.5.2 от МТК морякът се счита за изоставен, когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-малко два месеца.

Ищецът излага доводи, че с петиция на капитана на кораба от 10.03.2020 г., адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си.

На базата на така декларираните обстоятелства ищцовото дружество е приело, че е налице застрахователното събитие и е заплатило на ответника на 30.04.2020 г. сумата от 15 150 щ. д., както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер на 150 щ. д.

Твърди се, че с оглед гарантирането на регресните права на ищеца, ответникът е подписал на 30.04.2020 г. споразумение, с което е прехвърлил всички права по заведеното от него срещу корабособственика гр. дело №4531/2020 г. по описа на ВРС, включително и правата по допуснатото по-рано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба в полза на ищеца. Сочи се, че с това споразумение ответникът е дал съгласие, че ако декларацията му се окаже невярна, и след репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на ищеца. Твърди се, че след като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от кораба.

Излагат се доводи, че ответникът е лишил ищеца от регресните права спрямо собственика, прекратявайки едностранно договора за цесия с действието по оттегляне на иска по по гр. дело № 4531/2020 г. на Районен съд – Варна. В тази насока се допълва, че след вдигане на обезпечителната мярка корабът е продаден на 3 корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.“.

В исковата молба се навеждат твърдения, че в приложеното към нея писмо от 28.01.2021 г. по същество е обективирано признание на ответника, че не е изоставен заедно с други моряци членове на екипажа. Сочи се още, че въпреки че са декларирали, че са репатрирани от кораба с парите от застрахователното обезщетение, те никога не са слизали от кораба, а са останали на борда по силата на друг договор с корабособственика. Също така се излага, че са получили повторно от корабособственика сумата от 19 950 щ.д., привидно под формата на възнаграждение за следващ период.

С оглед гореизложеното, ищецът счита, че не е налице „изоставяне на моряк“ по смисъла на МТК и поради това липсва основание за плащане на застрахователното обезщетение, евентуално е отпаднало основанието, поради което претендира връщане на изплатената като застрахователно обезщетение, сума.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е подал отговор, с който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни по изложените в него съображения. Не оспорва обстоятелството, че е бил член на екипажа по силата на трудов договор от 11.10.2019 г., сключен с „Булком“ ООД на длъжност „електротехник“ на м. к.

„SEMELA“, IMO № 9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015 г., с корабособственик „Лидо Меритайм Лимитед“. Уточнено е, че договорът е бил сключен за пет месеца плюс/минус един месец, считано от 14.10.2019 г. при уговорено трудово възнаграждение в размер на 3 800 щ. д. Ответникът твърди, че от момента на качване на 14.10.2019 г. за месец ноември, месец декември 2019 г. и месец януари, месец февруари през 2020 г. не е получавал дължимото му трудово възнаграждение, възлизащо общо на 15 150 щ. д, като неизплащане имало и към останалия екипаж на кораба за същия период. Счита, че съгласно Стандарт А2.5.2, б. „с“ от МТК е налице изоставяне на моряка, когато корабособственикът не е заплатил договорените заплати най-малко два месеца. Сочи се, че е отправено искане за заплащане на обезщетението за покрит риск, чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020 г., с оглед сключената застраховка от страна на корабособственика с ищцовото дружество. В отговор на 02.03.2020 г. молбата за репатриране била потвърдена. Сочи се наличието на знание у ищеца, че м.к. „SEMELA“ подлежи на продажба, тъй като още на 18.12.2019 г. капитанът на кораба е изготвил първото уведомление до Международния морски синдикат /ITF/, с копие до ищцовото дружество. В уведомлението е било посочено, че корабът е обявен за продажба, и екипажът не получава възнагражденията си.

Твърди се, че на основание Стандарт А2.5.2, б. „С“, Правило 2.2.1, чл. 363, ал. 2, т. 12 от КТК капитанът е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на 06.02.2020 г. Сезирал е и Агенция „Морска администрация“ – Варна, която със Заповед № В-319/21.02.20 г. на директора на пристанището задържа м. к. „SEMELA“, 4 поради неизплатените повече от две /четири/ заплати.

Излага се в отговора, че в полза на ответника е допуснато обезпечение с определение № 1034/15.04.2020 г. по ч. т. д № 532/2020 г. на Окръжен съд – Варна, чрез налагане на обезпечителна мярка „арест на м. к. „Семела“ на бъдещите искове за осъждане на ответника да заплати 20 216.67 щ.д., представляващи неизплатени трудови четири възнаграждения за периода месец ноември 2019 г. - март 2020 г., както и за периода 01.04.2020 г. до.10.04.2020 г. Сочи се, че искът е предявен за сумата от 23 728 щ. д. срещу корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед“ и към работодателя „Булком“ ООД и по тях е образувано гр. д. № 4531/2020 г. по описа на Районен съд Варна.

На 05.05.2020 г. ответникът е получил плащане на сумата от 15 075 щ. д., преведена не от застрахователя, а от „Фиделитас“ ЕООД с посочено основание обезщетение. Ответникът излага доводи, че обективно не е могъл да бъде репатриран, поради което не е напуснал кораба, позовавайки се на обявената от 13.03.2020 г. пълна забрана за напускане на населените места в България във връзка с пандемията от Ковид-19. Допълва, че е било забранено на членовете на екипажи на кораби, посещаващи българските пристанища да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване там.

Ответникът сочи също така, че съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018 г. на Агенция „Морска администрация“ - Изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването в района на отговорност на Дирекция „Морска администрацияВарна“, корабособственикът на м. к. „Семела“ не е извел същия от експлоатация, тъй като не е пускал заявление по чл. 92 и чл. 92.1 от цитираното разпореждане. Корабът е бил в пълна експлоатация и съгласно „Minimum safe manning dokument“ /Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на гл. V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на 09.05.2016 г. валиден до 26.10.2020 г., екипажът трябва да е 9 души, както следва: 1 - капитан; 1 ст. пом. капитан; 1- офицер навигатор ; 1 - гл. механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови носещи навигац.вахта; 1- лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от редовия състав машинно отделение. Поради това тези девет души от екипажа от общо дванадесет души нямат право да слизат от кораба.