Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260607 от 07.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1030/2020
Вид
Решение № 260607
Подписан
07.10.2020
Състав
НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл.7, ал. 4 · Закон за общинската собственост
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.61, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 13, ал. 4 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4 и 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 5 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 10.2020г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Лазар

ВАСИЛЕВ – мл.с. при секретаря Галина Славова, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1030/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е след отмяна на решение

№341/18.03.2019г., постановено по в. гр. дело №2767/2018г. по описа НА ВОС, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС и изпълнение на дадените указания в решение №41 от 26.05.2020 г., постановено по гр. дело №3264/2019 по описа на ВКС.

Образувано е по въззивна жалба вх.

№74202/12.11.2018 г. на „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П. С., против Решение № 4312/30.10.2018г., постановено по гр.д. № 3189/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което е допуснатa на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС съдебна делба между съделителите П.И.Д., ЕГН **********, Г.Г.Л., ЕГН **********, Н.Г.К., ЕГН **********, и „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В.

Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен план 1711, при граници: *** и ***; поземлен имот

*** по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 691 кв. м, при квоти: за всеки от съделителите П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. – по 1357.45/4791 кв.м. ид.ч., а за съделителя „Вайн селект“ ЕООД – 718.65/4791 кв.м.ид.ч. Според жалбоподателя, решението на ВРС е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна. Счита за неправилен извода на съда за недопустимост на възражението за незаконосъобразност на реституционната процедура и възможността да се проведе косвен съдебен контрол в настоящото производство, като развива подробни съображения в този смисъл. Твърди, че постановеното по чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решение по гр. д. №3003/2001г. на ВРС не завършва процедурата по възстановяване на собствеността и не легитимира ищците като собственици. Счита, че начинът на възстановяване и реалното връщане на собствеността са в компетентността на ПК, а с решението на съда само се установява правото на възстановяване. Твърди, че върху решение № 994/18.03.2003 г. на ОСЗ Варна не е упражняван съдебен контрол и ответникът не е бил страна в производството по издаването му. Излага също, че не са обсъдени възраженията на ответника за наличие на публична общинска собственост върху процесните имоти като части от улица по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, която изключва възстановяването на собствеността и наличието на съсобственост между страните.

Позовавайки се на СТЕ, допусната в хода на първоинстанционното производство, твърди, че процесните ПИ 235 и ПИ 236 попадат в улица с ширина от 59 м., предвидена с улична регулация по ЗРП на ЗПЗ, одобрен със заповед №1308/10.08.1963 г. и по сега действащия ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, одобрен с решение №Р196-13 по протокол №30/28.01.2004 г. на ОбС-Варна, което съответствало и на фактическото състояние към момента. Доколкото част от имота попада в пътното платно за движение, счита, че важи забраната за реституция на този имот по силата на чл.7, ал. 4 от ЗОС. Твърди, че доводите на ответника за отсъствие на издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, не са обсъдени от съда като условие за законосъобразно възстановяване на процесните имоти с решението на ОСЗ Варна. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба, поради липса на съсобственост между страните.

Ответниците по жалбата-П.И.Д., Г.Г.Л., Н.Г.К., чрез адв. С.Л., оспорват същата, като излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че е недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол на решението на административния орган по възстановяване на собствеността, доколкото решението на поземлена комисия е било предмет на пряк такъв. Отделно от това, обосновава, че преди постановяване на решение №790/23.04.2001 г. на ОСЗ са издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба във фазата на допускането.

Образувано е по иск, предявен от П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. срещу “Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следните недвижим имот: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен план 1711, при граници: *** и ***, при квоти, както следва: за всеки от съделителите П.И.Д., Георгиена Г.Л. и Н.Г.К. – по 1161.67/4100 кв. м. ид. ч., а за съделителя “Вайн селект“ ЕООД – 615/4100 кв. м. ид. ч.; 2. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „В. Варненчик“, с площ 691 кв. м, урбанизирана територия, с номер по предходен план 1712, при граници: ***, при квоти, както следва: за всеки от съделителите П.И.Д., Георгиена Г.Л. и Н.Г.К. – по 195.67/691 кв.м. ид. ч., а за съделителя “Вайн селект“ ЕООД – 104/691 кв. м. ид. ч. Ищците твърдят, че съсобствеността с ответника е възникнала по следния начин: С решение от 30.04.2003г., постановено по гр. д. №3003/2001 г. по описа на ВРС, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.К.Д., починал на 28.02.1986 г., върху земеделска земя, находяща се в землището на гр.

Варна, местност „Доргут“, попадаща в строителните граници на града, представляваща част от имот пл. № 69 по помощния кадастрален план на Западна промишлена зона от 1999 г., с обща площ 4717 кв. м., на основание чл. 10, ал. 7 вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 вр. т. 3 ЗСПЗЗ. С решение №994/18.09.2003 г. ОСЗГ – гр.

Варна възстановява правото на собственост на наследниците на И.К.Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 4.717 дка, предвид влязлото в сила съдебно решение. С протокол № 4/10.02.2004 г. за въвод във владение на имоти в Община Варна наследниците наИ.К.Д. са въведени във владение на имот пл. № 69 по помощния план на ЗПЗ – Варна в две части: първа част с площ 4100 кв. м. и втора част с площ 692 кв. м. Със заповед №Р-134/05.05.2004г. е попълнен КП на ЗПЗ – Варна за ПИ №№1711 и 1712 и корекция на границите на ПИ 69. Излагат, че наследодателят И.К.Д. след смъртта си е оставил за свои наследници синовете си Т. И. К. и Г. И. К.. Т. И. К.в се е отказал от наследството на баща си, като отказът е вписан под №57/19.11.2003 г.

Посочват, че единствен наследник по закон е останал Г. И. Д., починал на 24.10.2015г. чиито наследници се явяват те. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 13.11.2000г. Г. И. Д. е прехвърлил на “Вайн селект“ ЕООД 15% ид. ч. от процесните недвижими имоти.

Поддържат, че двата имота от преди повече от 30 години и понастоящем се използват за паркинг – паркинга пред бившия пивоварен завод. По изложените съображения молят да бъде допусната съдебна делба на имотите при посочените в исковата молба квоти между съделителите.

Ответникът “Вайн селект“

ЕООД, чрез депозирания писмен отговор поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск за делба. Оспорва правото на собственост на ищците върху процесните недвижими имоти. Твърди, че възстановяването на собствеността върху имот пл. №69 по помощния план на ЗПЗ – Варна е незаконосъобразно поради наличие на пречки за това по смисъла на чл. 10б, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Излага, че имот пл. № 6011 по КП от 1956г., съответно възстановеният с решение имот №69 и попълнените в КП на ЗПЗ имоти пл. №1711 и №1712 попадат изцяло в улица с ширина около 60. Съгласно действащия план за регулация – ПУП-ПРЗ на ЗПЗ – Варна, одобрен с решение на ОбС – Варна № 196-3 по протокол № 8/28.01.2004г. същите имоти попадат в улична регулация и са част от улица.

Твърди, че процесните недвижими имоти, предмет на делбата, представляват несъседни помежду си части от улица, отразена в КК като имот с идентификатор ***, представляваща съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. пар. 7, ал.

1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА публична държавна собственост, която не подлежи на възстановяване по смисъла на чл. 7, ал. 4 ЗОС. Поддържа, че решението от 18.09.2003 г. на ОСЗГ – Варна за възстановяване на нива от 4.717 дка, е издадено при отсъствие на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за определяне на свободните и подлежащи на реална реституция части от възстановения имот, което счита за безусловно необходимо, предвид местонахождението на възстановения имот в строителните граници на гр. Варна, съгласно чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Твърди, че независимо от отмяната по реда на пряк съдебен контрол на предходно решение № 790/23.04.2001 г. на ПК за отказ от реално възстановяване на имота, това изискване е следвало да бъде спазено.

Посочва, че не е участвал в административното производство по издаването и обжалването на акта за реституция, поради което не е обвързан от съдебното решение за отмяна на решението от 23.04.2001 г. на ПК – Варна и от последващото административно производство за възстановяване на собствеността. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

С решение №41/26.05.2020г. на ВКС, постановено по гр. дело № 3264/2019г. по описа на ВКС, е прието, че изводът на въззивния съд, че процесните ПИ *** и ПИ *** са съсобствени между съделителите, е правилен, основан на извършена в съответствие c изискванията на процесуалния закон преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и при съобразяване на правните последици на установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства. При постановяване на решението си въззивният съд е разгледал всички възражения на дружеството-съделител по същество, включително възраженията, касаещи наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и правилно е приел същите за неоснователни. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността е недопустим - в този смисъл решение №298/25.03.2014г. по гр.д.№3296/2013г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страна в съдебното производство по оспорването му. В настоящия случай административният акт за възстановяване на собствеността не се противопоставя на дружеството в качеството му на частен правоприемник на Г. И. Д., а напротив дружеството черпи права от този акт.

Противопоставяне би било налице, ако въз основа на акта правата на дружеството бъдат отречени.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

В настоящото производство, предвид мотивите в отменителното решение на ВКС, следва да се установи само дали съществуват пречки да бъде допусната делба на имот, част от който към настоящия момент попада в улица, а друга част - в тревна площ. При формирането на този извод следва да се съобрази разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗС, според която всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.