Определение № 299 от 13.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500231 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от А. К. М., действаща със съгласието си на попечителя си М.Н.Ш., чрез адв. Св. И. от АКВарна, насочена против определение № 260002/16.01.25г. по гр. д. № 2486/09г. на ОС-Варна, с което е била оставена без уважение молбата й за отмяна на допуснатото обезпечение: възбрана върху ½ идеална част от ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място в гр. Варна, ул. „Околчица“, № 12, цялото с площ от 180 кв.м., ПИ с идентификатор *** (стар идентификатор 234, парцел 4, кв. 39), при описани граници, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 60 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка и 62 кв.м. по скица, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, съгласно определение от 01.04.10г. по гр. д. № 2486/09г. на ВОС, на осн. чл. 402, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Счита се, че определението е неправилно и поради това се претендира да бъде отменено и подадената молба да бъде уважена. Сочи се, че съдът не е обсъдил представените с молбата доказателства, които сочат на отпадане на обезпечителната нужда, тъй като само наличието на съдебно присъдено вземане не е достатъчно за налагане на обезпечение. В тази връзка е изтъкнато, че предпоставка за обезпечителната мярка е същата да е подходяща на обезпечителната нужда. В случая са налице новонастъпили факти, които съдът е бил длъжен да съобрази – бездействието в продължителен период от 1 време на обезпечения кредитор при реализиране на обезпечените му права, изтеклият период от време и съпътстваната промяна в отношенията между страните, обосноваваща възможността длъжникът да откаже изпълнение на присъденото вземане. В тази връзка се поддържа, че датата на последното изпълнително действие, предприето от обезпечения кредитор за събиране на присъденото му вземане, е от 28.01.14г., поради което е изтекла отдавна общата погасителна давност от 5 години. Освен това кредиторът не е навел твърдения за спиране или прекъсване на погасителната давност, а на изтичането на последната длъжникът изрично се е позовал. С отхвърлянето на молбата за отмяна на обезпечението съдът е поставил кредитора в привилегировано положение, гарантирайки му реализация на право, което същият явно е изоставил поради липса на интерес. Отделно от горното се изтъква, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е могъл да реализира съдебно признатите му права и без процесната обезпечителна мярка. Допълва се, че внесената от кредитора гаранция във връзка с допуснатото по делото обезпечение, му е била върната, с което условията, при които е било допуснато обезпечението, не са изпълнени.

С допълнителна молба от 28.03.25г. жалбоподателката е посочила, че е получила покана за доброволно изпълнение с изх. № 5400/21.02.25г. по изп. д.

№ 568/25г. на ЧСИ с рег. № 895, ОС-Варна, което сочи, че кредиторът отново е предприел действия за принудително изпълнение на вземането си, а като обезпечение на последното са наложени още обезпечителни мерки. Горното е приведено като аргумент в подкрепа на подадената частна жалба.

В указания срок е бил депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Е. Д. Х. чрез адв. С. Николова-Годиню С. от АК-Варна, с която същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че и към настоящия момент жалбоподателката не е погасила задълженията си към своя кредитор, които са били обезпечени с процесната обезпечителна мярка. Отделно от това е посочено, че понастоящем е висящо изп. д. № 568/25г. на ЧСИ с рег. № 895, ОС-Варна, образувано въз основа на изпълнителния лист от 13.08.13г., издаден по делото на ВОС. Счита се, че не са налице условията на чл. 402, ал.

1 и ал. 2 от ГПК за отмяна на обезпечението, тъй като е налице непогасено задължение на длъжника към кредитора му. Отделно от това изпълнителният процес не налага ограничения в броя на наложените възбрани като 2 изпълнителни способи за събиране на вземането. Новата възбрана е била наложена върху имот, който длъжникът междувременно е придобил, предпочитайки да вложи средствата си в това, вместо да погаси дълга си.

Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване на изискванията за нейната редовност, както и при наличието на доказателства за наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за отмяна на допуснатото с определение № 1093/01.04.10г. обезпечение на предявените по гр. д. № 2486/09г. на ВОС искове, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в посоченото производство – изтичането на погасителна давност за вземанията, присъдени в полза на ищеца по делото.

Тези факти обаче не могат да обосноват отмяната на обезпечението, тъй като същите не попадат в хипотезата на чл. 402, ал. 2 от ГПК – не обосновават извод, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 от ГПК.

Неправилно в оплакванията на частния жалбоподател се поддържа теза за несъществуването на предпоставките, обуславящи допускането на обезпечение (обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда), което може да бъде преценявано само в рамките на проверка на законосъобразността на определението за допускане на обезпечението. Неотносими се явяват и изтъкнатите съображения относно възможността и налагането на други обезпечителни и изпълнителни мерки в рамките на изпълнително производство, както и връщането на гаранцията, определена като условие за издаването на обезпечителната заповед от исковия съд. Това е така, имайки предвид от една страна действието на обезпечителната възбрана, уредено с нормата на чл. 401 от ГПК и поспециално правилата за противопоставимост - чл. 453, т. 1 от ГПК, а от друга страна, че гаранцията има съвсем друга функция и нейното връщане е само след изпълнението на специалното производство по чл. 403, ал. 2 от ГПК.

Съобразяването на факт с правно значение, какъвто е изтичането на 3 погасителна давност за вземанията, присъдени с решението по делото, по което е било допуснато обезпечението, което понастоящем се претендира да бъде отменено, може да се осъществи от съда само след установяването му със сила на пресъдено нещо по предявен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (какъвто жалбоподателката е предявила, имайки предвид служебно известната на съда информация – по гр. д. № 3738/25г. на ВРС, 52 състав).

Поради идентичност на правните изводи и постановения от първоинстанционния съд резултат, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260002/16.01.25г. по гр. д. № 2486/09г. на ОС-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4