Решение № 2800 от 27.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5253/2025
- Вид
- Решение № 2800
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 42, б. "в" · Закон за наследството
- чл.42, ал. 1, б. "в" · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2800 гр. София, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100505253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 759/15.01.2025 г. по гр. д. № 55658/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е отхвърлен предявеният от М. А. Д., ЕГН ********** срещу Е. А. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за установено, че саморъчното завещание, съставено от С.Й. Д. на 08.05.2013 г., обявено на 09.07.2020 г. от нотариус Т.В., е нищожно, поради това че изразеният в него мотив, единствено поради който е направено завещанието, е противен на закона и на добрите нрави, както и поради това, че условията в него са невъзможни, като неоснователен. С Решението по предявения от М. А. Д., ЕГН ********** срещу Е. А. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателно разпореждане, извършено от наследодателя С.Й. Д., ЕГН **********, починала на 19.06.2020 г., обективирано в саморъчното завещание, съставено от С.Й. Д. на 08.05.2013 г., обявено на 09.07.2020 г. от нотариус Т.В., направено в полза на Е. А. Д., ЕГН **********, като е възстановена запазената част на М. А. Д., ЕГН ********** от наследството на С.Й.
Д., ЕГН **********, починала на 19.06.2020 г., в размер на 1/3 ид.част. С Решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати на М. А. Д., ЕГН ********** сумата от 3250 лв., представляваща разноски по делото. С Решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 315,19 лв., представляваща дължима държавна такса.
1
Против Решение № 759/15.01.2025 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 62407/21.02.2025 г. от М. Д., чрез адв. Ю. С. С. – САК, с която обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за прогласяване нищожността на завещанието на С.Й. Д., обявено на 09.07.2020 г. като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел, че второто завещателно разпореждане, с което цялото имущество на наследодателката се завещава на ответника Е. А. Д., е напълно валидно, защото „липсвало било условие“. Мотивът за съставяне на второто завещателно разпореждане е поставен от действието на едно противно на закона и добрите нрави условие, което първоинстанционният съд не бил съобразил, но също така изпълнението на това условие е било изначално невъзможно: видно от съдържанието на саморъчното завещание, завещателката е поставила условие, което още към момента на съставяне на завещанието през 2013 г. е било изначално неизпълнимо, защото още през 2012 г. М. Д. е била оспорила завещанието на своя баща А. Д. по съдебен ред. Наред с това поставеното условие се явява противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави, тъй като предпоставя едно неморално и незаконно искане М. Д. да се откаже да реализира свои права по оспорване на завещанието, оставено от баща й, което завещание нарушава нейни наследствени права. Условието в завещанието е освен невъзможно, и противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Моли да се присъдят направените разноски по делото и възнаграждението за един адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 151465/30.04.2025 г., подаден от Е. А. Д., с която моли да бъде отхвърлена въззивната жалба поради липса на нови доказателства. Сочи, че твърдението, че условието в завещанието, е неизпълнимо, е необосновано. Ако завещанието не е било оспорено, то условието е щяло да бъде изпълнено, което значи, че е изпълнимо. Противно на закона, на добрите нрави и на обществения ред е да искаш наследство, без да си се грижил за родителите си. В двете завещания се описват мотивите, а именно, че ищцата е получила пари за апартамент, както и право на строеж, докато родителите им са били живи, а Е. Д. не е получил нищо, въпреки че е строил вилата с труд и средства. Второто условие в завещанието също не е изпълнено и дори да го няма първото, то второто е достатъчно, че не е изпълнено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр. д. № 55658/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е образувано по предявени от М. А. Д. срещу Е. А. Д. обективно съединени при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл.42, ал. 1, б. „в“ ЗН и конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищцата М. А. Д. твърди, че с ответника Е. А. Д. са единствени наследници по закон на майка им – С.Й. Д., починала на 19.06.2020 г. Твърди, че към момента на смъртта си С. Д. притежавала 2/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед на изпълнителния 2 директор на АГКК, находящ се в с. Бистрица, район Панчарево, в.з. Бункера, улица „Лищава“ № 11 с площ от 1068 кв.м., и от находящите се в имота масивна жилищна сграда с идентификатор *** – 2/18 ид.ч., както и по 4/6 ид.ч. от масивна жилищна сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и стопански постройки, ситуирани в дъното на двора, с площ около 25 кв.м., които не фигурират в кадастралната скица, както и вземания по банкови сметки в размер на 64,51 лв. по едната, и 234,56 евро по другата. С обявено на 09.07.2020 г. саморъчно завещание от 08.05.2013 г. завещателката се разпоредила за след смъртта си с притежаваните от нея имущество и имоти, като завещанието съдържало условия – 1/ завещанието на съпруга А. П. Д., в което завещава на Е. А. Д. 2/3 от имота и имуществото си, да не бъде оспорено и 2/ да бъде поделено безвъзмездно правото на строеж с Е. А. Д. пропорционално на притежаваната част от имота, която се получава след изпълнение на завещанието. Ищцата сочи, че първото от така вписаните условия е изначално неизпълнимо, тъй като още с искова молба от 2012 г. ищцата е оспорила завещанието на А. П. Д. в полза на Е. А. Д., с което тя е упражнила свое законно право.
Поради това счита, че освен поначало неизпълнимо, условието е и противно на закона и на добрите нрави. Счита, че с така поставените условията, майка й е целяла да лиши от наследство дъщеря си, без да са налице условията по чл. 3 ЗН. Сочи още, че със завещанието е накърнена запазената част от наследството на майка й. Въз основа на гореизложеното иска завещанието да бъде прогласено за нищожно, а при условията на евентуалност – да бъде намалено до размера на разполагаемата част. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът изразява становище, според което не оспорва исковете. Счита, че в негова тежест при уважаване на иска за нищожност на завещанието не следва да се присъждат разноски, тъй като не го е писал той.
В мотивите на Решение № 759/15.01.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че главният иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Процесното завещание инкорпорира в себе си две отделни завещателни разпореждания, извършени от едно лице при условията на евентуалност. Първото завещание съдържа условия при кумулативна даденост, а условието за пораждане действие на второто завещателно разпореждане е неприлагане на първото, което се обуславя от несбъдване на условията в него. Първото завещателно разпореждане предвижда всяко от децата на завещателката С.Й. Д. – сина й Е. А. Д., и дъщеря й М. А. Д., да получат по ½ ид.ч. от наследството. Прилагането му е обусловено от едновременно сбъдване на условията: 1. завещанието на съпруга й А. П. Д., в което завещава на сина им Е. А. 2/3 от имота и имуществото да не бъде оспорвано / от М. Д./; и 2. Да бъде поделено безвъзмездно правото на строеж с Е. А. Д. пропорционално на притежаваната част от имота, която се получава след изпълнение на завещанието й. Т.е. предвижда се всеки да получи по ½ ид.ч. от правото на строеж /учредено не само в полза на М. Д., но и на дъщеря й/. В случая не само при съставянето на процесното завещание, другото завещание /това от бащата/, е било оспорено 3 чрез предявен иск, по който е било образувано съдебно производство, но и към момента на откриване на наследството на С.Й. през 2020 г. по така упражненото право на оспорване на завещанието чрез иск е постановено влязло в сила на 06.03.2017 г. съдебно решение по гр. д.
№ 47340/2012 г. по описа на СРС, 79 състав, с което е уважен предявеният от М. А. Д. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН и е обявено за нищожно саморъчното завещание, съставено от А. П. Д.. Ето защо това условие е невъзможно. При невъзможност на едно от условията, изисквани в кумулативна даденост съгласно текста на завещанието, първото завещателно разпореждане не произвежда правно действие. Текстът в завещанието „Пристойката от запад е на Е. Д., тъй като той я е построил със собствен труд и е дал 80 % /осемдесет процента/ от средствата за материали. Бараките са на Е. по същите причини.“ е прието, че не представлява завещателно разпореждане, тъй като липсва разпоредителна воля по отношение на вещ, която завещателят възприема и счита за своя. Второто инкорпорирано завещателно разпореждане представлява универсално завещание в полза на сина Е. Д., което да породи действие при условие, че не е приложено първото завещание. Второто завещателно разпореждане, с което се завещава цялото имущество на Е. Д., е напълно валидно и при липса на вписано изобщо условие – завещание, с което завещателят се разпорежда с цялото си имущество в полза на едно от децата си не е нищожно поради противоречие с добрите нрави, поради което неоснователен е доводът на ищцата в този смисъл. То само би породило правото на възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН. При действителност на обективираното в саморъчното завещание завещателно разпореждане в полза на Е. Д., то завещанието не е изцяло недействително. При две деца, правото на запазена част на всяко от тях е по 1/3 идеална част от наследството. Въз основа на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 30 ЗН е уважен, като се намаля завещанието и се възстанови запазената част – 1/3 ид.ч. от наследството. Предвид уважаване на евентуалния иск, съдът е признал на ищцата правото да й бъдат присъдени разноски.
Приел е, че същата е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. и депозит за СТОЕ в размер на 600 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 3250 лв. разноски по делото. На основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 80 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:
С исковата молба са предявени от М. А. Д. срещу Е. А. Д. обективно съединени при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН и конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.
4
Между страните по делото са безспорни следните обстоятелства: че М. А. Д. и Е. А. Д. са единствените наследници по закон на С.Й. Д., починала на 19.06.2020 г.; че на 08.05.2013 г.
С.Й. Д. е съставила саморъчно завещание, обявено на 09.07.2020 г.; че с искова молба от 2012 г. М. Д. е оспорила саморъчното завещание на А. П. Д., а по това оспорване е постановено влязло в сила на 06.03.2017 г. решение, с което това завещание е обявено за нищожно; че с нотариален акт от 01.04.2010 г. А. П. Д. и С.Й. Д. са учредили безвъзмездно право на строеж на М. Д. и на Г.А..