Присъда № 11 от 30.04.2026, Районен съд - Попово

МОТИВИ по НЧХД № 266/2025г. по описа на РС-П.

Производството по делото е образувано по тъжба на Ю.Х.Н., с ЕГН **********, с адрес: с.Ц.А., общ. П., обл. Т., подадена чрез повереника му адв. З.Д.П. от Адвокатска колегия – Р., със съдебен адрес: гр. Р., бул. „Г.С.“ № *****, против Т.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.Х.“ № ****, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на наказателното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Ю.Х.Н. срещу подсъдимия Т.П.Т. на основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, предявен като частичен иск от 50 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В откритото съдебно заседание частният тъжител Ю.Х.Н., редовно уведомен, не се явява лично, като се представлява от поверениците си адв. З.П. и адв. Л.В. от АК – Р., които поддържат повдигнатото обвинение и претендират уважаване на гражданската претенция.

Подсъдимият Т.П.Т., редовно уведомен, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Б.К. от АК – Т.. Подсъдимият не се признава за виновен. Защитата пледира за оправдателна присъда, а при условията на евентуалност за приложение на института на реторсията.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.П.Т. е роден на 16.06.1997 г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, работи в „*****“, осъждан, с адрес: гр. П., ул. „П.Х.“ № ****.

Подсъдимият Тодоров и частният тъжител Ю.Н. жител на с.Ц.А., община П., област Т., се познавали от дълъг период от време, тъй като поддържали общ кръг от познати. В миналото между тях съществували нормални отношения и социални контакти, включително чрез обща компания и общи приятели. Впоследствие отношенията между двамата постепенно се влошили, като в основата на възникналото напрежение стояли натрупани лични конфликти и предходни спорове.

На 23.11.2025 г. срещу 24.11.2025 г., във вечерните часове, в сградата на читалището в с.Ц.А., община П., се събрала компания от няколко души, сред които били частният тъжител Ю.Х.Н., свидетелят П.Н.Ц., свидетелката Г.Л.Б., както и други техни познати. Компанията се намирала в едно от помещенията на читалището, където била осигурена възможност за престой през вечерта. В помещението имало дървени маси, столове и пейки, както и печка на твърдо гориво, с която се отоплявало помещението. Присъстващите били подготвили храна и напитки и прекарвали вечерта в разговори.

Свидетелят П.Ц. имал отношение към организацията на събирането и фактически отговарял за помещението, като разполагал с ключ за достъп до читалището. В компанията царяла спокойна обстановка и никой от присъстващите не очаквал възникване на конфликт.

По същото време подсъдимият Т.Т. се намирал в с.Ц.А. заедно със свидетеля К.К.А..

В един момент двамата решили да посетят читалището, където знаели, че има събиране.

Около полунощ двамата пристигнали на мястото и влезли в помещението.

След влизането на подсъдимия в помещението атмосферата рязко се променила.

Натрупаното между него и частния тъжител напрежение незабавно ескалирало.

Подсъдимият се насочил към Ю.Н. като между двамата започнал словесен конфликт, който за секунди прераснал във физическа саморазправа. В хода на конфликта били съборени намиращите се в помещението маси и столове. При възникналия физически сблъсък частният тъжител бил съборен на земята. Последвало боричкане между двамата на пода в помещението, при което телата им многократно се удряли в намиращите се наоколо дървени пейки, столове и други твърди предмети.

В хода на саморазправата подсъдимият упражнил физическа сила спрямо частния тъжител, като започнал да го притискал в областта на шията, дърпал го и го блъскал в околните предмети. В помещението настъпила суматоха, като присъстващите лица се опитвали да прекратят конфликта и да разтърват двамата участници. По време на инцидента напрежението за кратко било насочено и към други присъстващи лица, които се намесили с цел да преустановят сбиването.

В хода на конфликта частният тъжител Ю.Н. намирайки се в непосредствена близост 1 до масата, взел дървена дъска за рязане на храна, използвана по-рано от компанията, и нанесъл удар с нея в областта на главата на подсъдимия Т.Т.. В хода на сблъсъка подсъдимият получил и травматично увреждане в областта на лявата ръка от намиращата се в помещението нагорещената отоплителна печка.

След намесата на присъстващите лица и постепенното овладяване на ситуацията, физическият конфликт бил прекратен. След приключване на инцидента и двете страни били с видими следи от физическо насилие и травматични увреждания.

След конфликта частният тъжител Ю.Н. потърсил медицинска помощ. При него били установени травматични увреждания в областта на шията, двата долни крайника и подбедрицата. От своя страна подсъдимият Т.Т. също се прибрал в дома си с видими увреждания в областта на главата и лявата ръка, като впоследствие състоянието му било възприето и от неговата майка - свидетелката Н.Ц.П..

След възникналия инцидент отношенията между страните окончателно се влошили, като по повод случилото се били сезирани органите на МВР.

По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.Н.Ц., Г.Л.Б., К.К.А. и Н.Ц.П., като бе допуснато и изготвянето на СМЕ.

От показанията на св. П.Ц. се установява, че на инкриминираната дата – вечерта на 23.11.2025 г. срещу 24.11.2025 г., заедно с частния тъжител и други лица се намирали в сградата на читалището в с.Ц.А., където били събрани като компания. Свидетелят излага последователно, логично и с необходимата конкретика възприетите от него обстоятелства, като посочва, че подсъдимият Т.Т. пристигнал впоследствие в помещението, без да е бил канен, и непосредствено след влизането си демонстрирал агресивно поведение, насочено конкретно към тъжителя Ю.Н.. Свидетелят е категоричен, че по негови непосредствени възприятия подсъдимият се насочил към тъжителя, обърнал масата, след което започнал физическа саморазправа, като го сграбчил, съборил го на земята и започнал да го дърпа, блъска и души. В тази част показанията на свидетеля се отличават с вътрешна логичност и последователност, като кореспондират и с установените по делото телесни увреждания на пострадалия, описани, както в съдебномедицинското удостоверение, така и в заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Именно описаният от свидетеля механизъм на събаряне, боричкане, притискане в областта на шията и удари в околни предмети намира обективна медицинска опора в констатираните кръвонасядания и охлузвания по шията и долните крайници на пострадалия.

Наред с това свидетелят излага и данни относно поведението на подсъдимия след началото на физическия конфликт, като сочи, че последният е отправял заплахи както към тъжителя, така и към самия свидетел, изразяващи се в реплики от рода на „Ще ви приключа“ и „Ще ви погреба“. Макар тези обстоятелства да не формират самостоятелен предмет на обвинението, съдът намира, че същите имат значение за изясняване цялостната фактическа картина и степента на агресивност в поведението на подсъдимия към момента на деянието.

В тази част показанията на свидетеля намират подкрепа и в показанията на свидетелката Г.Б..

Съдът отчита, че свидетелят П.Ц. не е страничен наблюдател на инцидента, а сам е участвал в опит да прекрати конфликта, като по собствените му думи се е намесил, за да разтърве страните, след което и самият той е бил обект на агресивно поведение от страна на подсъдимия. Това безспорно обуславя известна емоционална ангажираност на свидетеля със случилото се, която налага внимателна преценка на показанията му. Независимо от това съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че свидетелят съзнателно изопачава възприетите факти или депозира тенденциозни показания. Напротив, съществено значение за преценката на неговата достоверност има обстоятелството, че при проведения разпит не се установи свидетелят да укрива факти, които са неблагоприятни за страната, по чието искане е допуснат, а именно изрично заявява, че е възприел как в определен момент тъжителят Ю.Н. е нанесъл удар с дървена дъска по главата на подсъдимия. Именно това обстоятелство според настоящия съдебен състав е показателно, че свидетелят не се стреми едностранчиво да обслужи обвинителната теза, а пресъздава фактите така, както ги е възприел.

Същевременно съдът съобразява, че самият свидетел изрично заявява, че не е възприел конкретно всеки отделен юмручен удар, а по-скоро общата динамика на възникналия физически сблъсък. В този смисъл показанията му не могат да бъдат използвани за детайлно възпроизвеждане на всеки отделен елемент от механизма на причиняване на уврежданията, но са напълно годни и достатъчно надеждни относно 2 установяване на първоначалната агресия, насочеността на нападението, участниците в конфликта и общия механизъм на физическото въздействие.

В своята съвкупност, преценени както самостоятелно, така и в корелация с останалия доказателствен материал по делото, показанията на свидетеля П.Ц. са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и обективно подкрепени от останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ползва същите при формиране на вътрешното си убеждение относно авторството и механизма на извършеното деяние.

От показанията на свидетелката

Габриела

Бонева се установява, че на инкриминираната дата – вечерта на 23.11.2025 г. срещу 24.11.2025 г., тя се намирала в читалището на с.Ц.А. заедно с частния тъжител Ю.Н. свидетеля П.Ц. и други лица, като всички били събрани в приятелска компания. Свидетелката последователно и категорично излага, че в определен момент подсъдимият Т.Т. влязъл в помещението и без да е бил предизвикан от никого, директно се насочил към тъжителя, като според нейните възприятия поведението му било внезапно, агресивно и напълно непредизвикано.

В тази част показанията на свидетелката са последователни, вътрешно непротиворечиви и пряко кореспондират, както с показанията на свидетеля П.Ц., така и с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелката изрично сочи, че никой от присъстващите не е провокирал подсъдимия преди възникването на конфликта, като според нея нападението е започнало непосредствено след влизането му в помещението.

Свидетелката сочи още, че след като подсъдимият нападнал тъжителя, свидетелят П.Ц. се намесил в опит да прекрати конфликта, но впоследствие и самият той станал обект на агресия от страна на подсъдимия. В тази част нейните показания също напълно кореспондират с изложеното от самия П.Ц. и формират взаимнодопълваща се доказателствена картина относно динамиката на конфликта.

Съдът отчита, че свидетелката познава както тъжителя, така и подсъдимия отпреди инцидента и е поддържала добри отношения и с двамата, като самата тя заявява това в съдебно заседание. Именно това обстоятелство, разгледано в съвкупност с начина на депозиране на показанията, създава у съда впечатление за липса на предварително формирана враждебност или личен мотив за злепоставяне на подсъдимия. Отделно от това свидетелката не се стреми да преувеличава възприетите факти, а възпроизвежда случилото се спокойно, логично и последователно, като не навлиза в предположения извън лично възприетото.

Съществено за преценката на достоверността на нейните показания е обстоятелството, че свидетелката дава сведения относно последващото нанасяне на удар по подсъдимия, като сочи, че такъв е бил нанесен едва след като подсъдимият вече е упражнил физическа агресия както спрямо тъжителя, така и спрямо свидетеля П.Ц.. По този начин показанията й не само не са едностранчиви, но съдържат факти, които обективно изясняват развитието на конфликта в неговата цялост. Това обстоятелство, аналогично на показанията на св. П.Ц., допълнително убеждава съда, че свидетелката не се стреми тенденциозно да подкрепи обвинителната теза, а пресъздава възприетите от нея факти обективно.