Решение № 1981 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1981 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330104247 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу А. Д. В..

Твърди се, че срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, срещу която е постъпило възражение, поради което се предявява и настоящият иск. Твърди се, че страните сключили договор за паричен заем № ***/25.10.2022 г., по сила на който на ответника била предоставена в заем сумата от 1000 лв. Той се задължил да я върне на 17 равни месечни вноски. За срока на договора била уговорена възнаградителна лихва в общ размер на 125,40 лв. Последната погасителна вноска следвало да се плати до 21.06.2023 г., но длъжникът не изплатил в цялост задълженията си. Останали неплатени главница в размер на 784,74 лв. и възнаградителна лихва в размер на 72,52 лв.

Заповедният съд обаче прихванал лихвата към главницата и издал заповед за сума в размер на 731,86 лв. - чиста стойност на кредита. Ищецът иска установяване на тази сума. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът възразява, че искът е неоснователен, счита договора за нищожен поради противоречие с добрите нрави и в нарушение на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. Цитира, че съгласно договора следва да се сключи договор за гаранция с дружеството „Файненшъл България“ срещу сума, платима заедно с погасителната вноска, което намира за начин за набавяне на допълнителна печалба, както и че по този начин се заобикаля чл. 19 ал 4 ЗПК. Счита, че ищецът е получил без основание сума в размер на 525,28 лв. по недействителния договор, както и сумата от 1500 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция, поради което прави възражение за прихващане с тези суми, които счита, че ищецът дължи да му върне до размера на предявения иск в размер на 731,86 лв. По-късно уточнява 1 възражението си за прихващане за сумата от 52,88 лв., платена за възнаградителна лихва.

Предявен е иск с правно основание чл. 23 ЗПК, за основателността на който следва да се установи, че ищецът е предал на ответника сумата от 731,86 лв., като липсва правно основание за нейното задържане.

Установява се от приложения по делото договор, че страните сключили договор за заем от 25.10.2022г. за предоставяне на сумата от 1000 лв., с уговорена възнаградителна лихва 125,40 лв. Заемът с лихвата следвало да бъдат върнати най-късно до 21.06.2023г. Съдът е приел за безспорно получаването на сумата по заема от ответника. Това се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което се цени като мотивирано изготвено. Съгласно заключението ответникът е извършил плащания по договора, което потвърждава предаването на сумата по заема, доколкото изпълнението на задължението за връщане на заем потвърждава неговото предоставяне. От същото заключение се установява, че длъжникът върнал обща сума по заема в размер на 268,14 лв., които били прихванати както следва от кредитора: 215,26 лв. за главница и 52,88 лв. за възнаградителна лихва.

Без значение дали договорът за заем е недействителен, се прави извод за изискуемост на задължението за връщане на главницата в размер на 1000 лв. поради изтичане крайния срок на договора преди подаване на заявлението или като чиста стойност на кредита в случай на недействителност. Самият ищец подава иска като задължение за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор. От задължението за връщане на сумата от 1000 лв. следва да се приспадне платената сума за главница в размер на 215,26 лв.

Получава се дължима главница в размер на 784,74 лв. В случая е ирелевантен въпросът за основателността на възражението за прихващане на сумата, платена като възнаградителна лихва в размер на 52,88 лв., доколкото още с исковата молба, ищецът сочи, че тази сума вече е прихваната от стойността на главницата и че заповедният съд е присъдил чистата стойност на кредита, която моли да бъде установена. Действително, след приспадане на сумата от 52,88 лв., платена като лихва, от размера на остатъчната главница в размер на 784,74 лв., се получава исковата сума в размер на 731,86 лв. Ето защо възражението за прихващане се явява неоснователно. Ищецът вече е прихванал цялата платената по договора сума (268,14 лв.) от размер на главницата (1000 лв.). Ответникът не доказа да е платил други суми, с които да се извърши прихващане.

Въз основа на изложеното искът се явява основателен и следва да се установи дължимостта на сумата от 731,86 лв. Ищецът има право на сторените разноски по заповедното и исковото производство, а именно: по ч.гр.д. № 16894/2023г. : 21,34 лв. държавна такса и 42,68 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото производство: 28,66 лв. държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение с оглед сложността на делото и 150 лв. – депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.23 ЗПК, че А. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, дължи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“ ет.2, офис 40-46, сумата в размер на 731,86 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ***/25.10.2022г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 8427/05.12.2023г. и Разпореждане за поправка на ОФГ № 18768/28.06.2024г. по ч.гр.д. № 16894/2023г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, да плати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, разноските по делото, както следва: по ч.гр.д. № 16894/2023г.: 21,34 лв. за държавна такса и 42,68 лв. за юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство: 28,66 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. за депозит за експертиза.

УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените суми за разноски по следната банкова сметка: ***

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на заповедния съд, заедно с ч.гр.д. № 16894/2023г. на ПРС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3