Решение № 1419 от 28.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110107789 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от К. И. Г. срещу "*" АД и „*, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както следва:

За приемане на установено между страните К. И. Г. и "*" АД, че сключеният между тях договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД;

За приемане на установено между страните К. И. Г. и „*“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №*от 07.08.2020 г. е нищожен, поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „*“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 158,30лв., представляваща недължимо платена, без основание, сума по договор за предоставяне на поръчителство №* от 07.08.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. и предявени в условие на евентуалност насрещни искове от „*“ ЕООД срещу К. И. Г.: евентуално за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1789 лв., представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 2250 лв. по договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г., заплатените от „*“ ЕООД и платените от ищцата К. И. Г. от 461лв.; евентуално за осъждане на ответницата К. И. Г. да заплати на ищеца „*“ ЕООД сумата от 2380,34лв., представляваща заплатена от „*“ ЕООД 1 сума по договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане; евентуално за осъждане на ответницата на ответницата К. И. Г. да заплати на ищеца „*я“ ЕООД сумата от 2603,64лв., представляваща заплатена от „*“ ЕООД сума по договор за паричен заем №*от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане; както и сумата от 1518лв., представляваща незаплатена част от дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство №*от 07.08.2020 г.;

Твърди се в исковата молба, че на 07.08.2020г. между ищеца и ответника "*" АД е сключен договор за паричен заем № *, както и че на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство №*, сключен с „*“ ЕООД, неразривно свързан с него. Излага съображения, че и двата договора са нищожни, поради противоречието им със закона. Намира, че в договора за заем не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като в договора не е записан действителният размер на ГПР. Сочи се, че действително приложения от кредитора е различен от посочения размер от 41,72%, с което е заблудил потребителя относно реалния размер на разходите по кредита. Счита за нарушени разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК. На ищцата не било разяснено по разбираем начин условията по кредита преди сключване на договора. Сочи се, че кредиторът е представил стандартен европейски формуляр за кредит с размер на 2250 лв. и лихвен процент от 35 % и ГПР 41,72%, които не отговорят на реално дължимото.

Сочи се, че в общите разходи по заема е включено и възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 1741,30лв., с което се надхвърляло ГПР с 5 пъти размера на законната лихва. Намира, че недействителността на договора за заем влече недействителност на сключения във връзка с него договор за поръчителство. Счита се, че ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита от 2250лв.. отделно, намира, че договорът за поръчителство е нищожен на собствено основание, тъй като противоречи на закона. Излага се, че престациите по договора са явно нееквивалентни, тъй като длъжникът по него не получавал никаква престация. Намира, че кредитотът не е направил предварителна оценка на риска, а в противоречие със закона е прехвърлил оценката за платежоспособността върху длъжника.

Намира, че договорът противоречи на чл.143 ЗЗП. Сочи се, че предвид аксесорния характер на договора за поръчителство, същият е недействителен поради недействителност на главната кредитна сделка. Сочи се, че в полза на ответника "*" АД е заплатена сума в общ размер на 222лв. /20лв. – на 21.08.2020 г., 198лв. -04.09.2020 г. и 14 лв. на 18.09.2020 г./. Твърди се, че съгласно договора ответника "*" АД бил овластен да събира сумите в полза на поръчителя „* ЕООД, поради което със сумата от 222лв. били погасени две 2 от вноските по договора за поръчителство в общ размер на 158,30лв. Счита се, че същите са заплатени без основание, поради което претендира връщането им от „*“ ЕООД. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника "*АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи. Счита, че договореният лихвен процент не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че към датата на сключване на договора не е имало ограничение за цената на услугата за предоставяне на ползване на паричен заем. Счита се, че съобразно свободата на договаряне е договорен и размер на лихвата. Намира, че клаузата предвиждаща размера на ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не нарушава разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Намира за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство. Намира, че с подписване на договора , същият влиза в сила само в случай че длъжникът не предостави предвиденото в договора обезпечение в тридневен срок – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Намира, че заемателят е разполагал с достатъчно време да прецени условията по договора. Сочи се, че възнаграждението за поръчителя не би могло да се включи в дължимия процент на разходите. Излага се, че този договор не е обвързан с договора за заем, като задълженията по него са свързани с неизпълнение на длъжника. Оспорват се твърденията за недействителност на договора за поръчителство. Сочи се, че договорът е сключен с цел изпълнение на задълженията по договора за заем. Излага се, че същият е сключен при свободно договаряне между страните и не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че поръчителят е сключил договора само поради възлагане от заемателя и при условие, че ще получи възнаграждение. Намира, че поръчителят следва да получи възнаграждението си независимо от отношенията между кредитора и длъжника. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „*“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Намира, че дружеството законосъобразно упражнява дейност като гарант по занятие. Сочи се, че длъжникът в изпълнение на договора за паричен заем и чл. 4 от същия е сключила договора за поръчителство, за да обезпечи задължението си по договора. Оспорва твърденията за нееквивалетност на престациите и нарушаване на добрите нрави. Сочи се, че ответника извършва възмездна услуга , като заемателят не е поставил условия за сключване на договор с дружеството гарант, а длъжникът е направил избор от трите предвидени в договора възможности. Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП и чл.22 ЗПК. Намира разпоредбите на ЗПК за неотносими, тъй като намирали приложение само при 3 договори за потребителски кредит. Намира, че разпоредбите за договор за дарение не намират приложение. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК са предявени в условие на евентуалност искове от „*“ ЕООД срещу *Г.. Сочи се, че на 07.08.2020 г. ищецът е сключил с ответницата договор за поръчителство, с което същият е поел задължение солидарно да отговаря с ответницата за задълженията й по договора за заем, които включвали главница от 2250лв., възнаградителна лихва и законна лихва за забава. В тази връзка ответницата дължала възнаграждение на поръчителя в размер на 1741,30лв. след влизането му в сила. Сочи се, че съобразно чл. 2 от договора за поръчителство същият влиза в сила само в случай че длъжникът не изпълни задължението си по договора за паричен заем по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 да предостави поисканото от кредитора обезпечение. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задължението си спрямо „И*т“ АД, поради което договорът за поръчителство влязъл в сила. Излага се, че ответницата не изпълнила и задължението си спрямо кредитора за заплащане на главница и лихва по него, поради което на 26.05.2022 г. кредиторът отправил искане за плащане към * ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, поради което заплатил дълга на 31.05.2022 г., който възлизал на 2603,64лв. Сочи се, че с изпълнение на задължението е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, поради което инвокира интереса си от предявяване на иска. Сочи се, че от 28.09.2022 г. вземанията са върнати в патримониума на ищеца от Агенция за просрочени задължения ООД, поради което намира, че с връчване на исковата молба по насрещния иск ответницата е уведомена за цесията. намира, че предвид настъпване на крайния срок на договора и заплащане на вземането от поръчителя, на поръчителя ищец се дължи в пълен размер на възнаграждението му по договора за предоставената услуга по поръчителство, както и за заплатените по договора суми, с които се обогатила. Сочи се, че извършените от ответницата по насрещния иск плашания от 461 лв. са отнесени, както следва – 178,31лв. за главница; 59,39 лв. за погасяване на договорна лихва по договора за заем и 223,30 лв. за заплатено възнаграждение по договора за поръчителство. В тази връзка се иска в случай на прогласяване недействителността да се осъди ответницата да заплати разликата между главницата по договора за заем от 2250 лв. и заплатената сума от 461 лв. Евентуално предявява искане за заплащане на суми по договора за заем и по договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск *Г. оспорва иска. Оспорва се действителността на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради което намира, че ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по него. Обосновава нищожност на договора за заем и договора за поръчителство. Подчертава се, че в договора за заем не е записан действителния размер на ГПР, което влече на неговата нищожност. Сочи се, че кредиторът е следвало да включи в ГПР възнаграждението за поръчител, 4 което не е сторено, поради което вписания в договора не съответства на действителния приложен. Сочи се, че потребителят е бил въведен в заблуждение. Оспорва се действителността на договора за поръчителство по изложени подробно съображения. Подчертава се, че същият е свързан с договора за заем, който също намира за недействителен, с който се цели допълнително оскъпяване на кредита. Настоява се , че към датата на отговора ответницата е заплатила част от задължението си в размер на 461лв., цялата главница в размер на 2250лв. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на разноските по насрещната искова молба.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържа предявения иск, излага становище по същество и се моли за уважаването му. Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответната страна в съдебно заседание, чрез процесуален представител моли за отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещната искова молба. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначално предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД от К. И. Г. срещу "*" АД и „*“ ЕООД, съдът намира следното: