Определение № 169 от 19.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500259 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производство е приключило с постановяването на решение № 227/12.12.25г., с което е било отменено решение № 260000/28.03.2025г., постановено по т. д. № 25/2019г. на Окръжен съдСилистра, в частите му, с които Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, ЕИК 130764706 е било осъдено да заплати на Т. М. А. и на И. М. А. суми от по 10 000 лв. като обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на брат им О. М. А., починал в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.14г. в района на гр. Дева, Румъния, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.14г. до окончателното изплащане на сумата; на адв. Т. К. Г. сумата от 1 051.59 лв., адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.; в приход на държавния бюджет, по сметка на ОС-Силистра, сумата от 800 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, и вместо него, настоящият съд е отхвърлил така предявените искове на Т. М. А. и на И. М. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София.

С решението си настоящият съд е осъдил всеки от въззиваемите Т. М. А. и И. М. А. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, сума от по 2 093.06 лв., 1 представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и всеки от тях - сума от по 1 649.50 лв., разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на въззивното решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр.

София, чрез адв. Е. Б., е депозирала молба с вх. № 797/03.02.26г., с която е отправено искане за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Оспорва се извода на съда, че делото не се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност, послужило като аргумент за уважаване на възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от сдружението адвокатско възнаграждение. В тази връзка се сочи, че се претендира обезщетение на вреди от събитие, настъпило в друга държава-членка на ЕС и срещу сдружението в качеството му на Компенсационен орган. Поради това правоотношението е с международен елемент и притежава завишена фактическа и правна сложност. Правната материя е тясно специализирана и изисква детайлно познаване на застрахователното, деликтното, съюзното и международното частно право, на относимата практика на СЕС и боравене в достатъчна степен с чужда национална правна система, съответно с правни източници, юриспруденция и документи на чужд език. Индиция за сложността на делото е това, че първоинстанционният съд го е разглеждал в продължение на 6 години и не е приложил относимото материално право. Освен това съобразно Наредба № 1 на ВАдв.С, ползвана като ориентир за възнагражденията на адвокатската работа, адвокатското възнаграждение възлиза на 2 600 лв. без ДДС и 3 120 лв. с ДДС, каквото възнаграждение е било претендирано по делото. Материалният интерес по въззивната жалба е 2 по 10 000 лв., а не общ материален интерес от 20 000 лв., поради което е заплатеното адвокатско възнаграждение е в рамките на ориентировъчния минимум. Допълва се, че пред въззивния съд е била подадена подробна въззивна жалба с искане за установяване на чуждото материално право, представителят на НББАЗ се е запознал с всички документи във връзка с румънското материално право, за да изрази становище по тях. Неявяването в съдебно заседание е било по обективни причини и след отказ на въззивния съд да допусне участието на процесуалния представител чрез видеоконференция.

Поради това и положените процесуални усилия пред настоящата инстанция 2 не са по-малки от положените такива пред първата инстанция. Обжалването и явяването пред по-горна инстанция е изначално съпроводено със значително по-високи усилия, по-голяма прецизност и влагане на повече знания, за да се промени резултатът от първата инстанция, което в случая е било изпълнено.

Поради изложеното се претендира въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като въззиваемите бъдат осъдени да заплатят на въззивника допълнително суми от по 184.06 евро (360 лв.) с ДДС – разноски пред въззивната инстанция.

В указания срок, насрещните страни чрез общия си процесуален представител адв. Т. Г. са депозирали отговор на молбата, с който същата е била оспорена като неоснователна. Изложено е, че по делото вече има произнасяне по разноските с влязъл в сила съдебен акт – определение от 15.10.21г. по т. д. № 25/19г. на ОС-Силистра, с което е била отхвърлена молбата на ответника, потвърдено с определение от 28.03.22г. по в. ч. гр. д. № 113/22г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение от 01.11.22г. по ч. т. д. № 1759/22г. на ВКС, ТК.

С молба вх. № 912/06.02.26г. въззиваемите Т. М. А. и И. М. А., чрез общия си представител адв. Т. Г., са отправили искане за изменение на решението по настоящото дело в частта му за присъдените в полза на НББАЗ разноски, тъй като считат същите за прекомерни и несправедливи. Изложено е, че във въззивното производство е било проведено само едно открито съдебно заседание на 03.12.25г., на което не е присъствал представител на въззивника. Освен това делото не представлява фактическа и правна сложност, а реализираната във въззивното производство защита от пълномощника на въззивника не е била свързана с оценка на нови доказателства и прилагането на материалноправните норми в контекста на тези доказателства. Във въззивната жалба и писмената защита са били повторени вече анализа на доказателствата и на изведените доводи от първоинстанционното производство. Излага се още, че следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22г., с което е прието, че съдът не следва да се съобразява с Наредба № 1 на ВАдв.С, а с фактическата и правна сложност на спора, която е различна за всеки отделен случай. Претендира се намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на НББАЗ.

3

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор на горната молба, подаден от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, чрез адв. Е. Б., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се становището за наличието на фактическа и правна сложност на делото, извършените действия от процесуалния представител и т. н., изложено в молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Допълва се, че с представения от ищцовата страна списък на разноските от 02.12.25г., се претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер, съгласно чл.

7 от Наредба № 1 на ВАдв.С, за която се поддържа, че съдът не следва да съобразява, предвид цитираното решение на СЕС. Счита се, че не е допустимо страната да иска намаляване на разноските на насрещната страна до размер, който се явява по-нисък от размера на претендираните от самата нея разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираното от НББАЗ възнаграждение е определено именно според Наредба № 1 на ВАДВ.С, на която се е позовал и пълномощникът на ищците в списъка си по чл. 80 от ГПК.

Настоящият състав на съда приема, че и двете молби за изменение на въззивното решение в частта за разноските, са допустими, но неоснователни.

Това е така, защото настоящият съд е извършил конкретна преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, разгледано пред настоящата инстанция. В решението са изложени подробни мотиви, които съдът намира, че не следва да бъдат коригирани. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на въззивното производство са искове са материален интерес от по 10 000 лв., като поголямата част от правнорелевантните факти по двата иска са общи (разликата е само относно претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди).

Релевираните във въззивната жалба оплаквания обаче не касаят отличаващите двата иска факти, а общите – относно допустимостта на исковете и правната им квалификация, относно приложимото материално право. Освен това процесуалният представител на въззивника е депозирал едно кратко писмено становище само по служебно обявеното от съда съдържание на норми от румънското материално право (молбата от 18.11.25г.) и не е изразил становище по извършения превод и по съдържанието на документите, получени във връзка с румънското материално право (виж съдържанието на определение № 777/11.11.25г.). Процесуалният представител не се е явил и в съдебно заседание поради обективна невъзможност, но не е заместил 4 пропусната пледоария с възможността да представи писмени бележки.

Поради това и следва да се приеме, че допълнително положените усилия пред настоящата инстанция от процесуалния представител на въззивника са несравнимо по-малки от тези, предприети пред първоинстанционния съд.

Отделно от това съдът намира, че делото действително не се отличава с изключително висока фактическа и правна сложност – при изяснен механизъм на настъпване на смъртта на брата на ищците в Румъния и наличието на влязла в сила осъдителна присъда на румънския съд, основният въпрос е бил относно процесуалната допустимост на исковете и тяхната основателност, предвид приложимите процесуални и материалноправни норми. И на последно място, предвид общността на процесуалните въпроси и на поголемия обем от правнорелевантните факти за спорните права на двамата ответници, съдът е ползвал като ориентир нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАдв.С, като не е приложил нормата на чл. 2, ал. 5 от същата (имайки предвид и решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22г.).

При това положение съдът намира, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение при съобразяване на посочените конкретни обстоятелства, е в размер на 2 000 лв. без ДДС, или 2 400 лв. с ДДС, което е и присъдил с решението си. Не се налага неговото изменение нито в посока на увеличение на размера на присъдените разноски до заплатения размер на адвокатско възнаграждение от 3 120 лв. с ДДС от въззивника, нито за неговото намаление, както претендират въззиваемите.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираните от въззиваемите в отговора им от 06.02.26г. определения: от 15.10.21г. по т. д. № 25/19г. на ОС-Силистра, с което е била отхвърлена молбата на ответника, потвърдено с определение от 28.03.22г. по в. ч. гр. д. № 113/22г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение от 01.11.22г. по ч. т. д.

№ 1759/22г. на ВКС, ТК, не касаят предмета на настоящата молба по чл. 248 от ГПК на НББАЗ, поради което са неотносими. По изложените по-горе съображения неоснователна се явява и молбата по чл. 248 от ГПК на въззиваемите.

Поради горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 797/03.02.26г., подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, чрез адв. Е. Б., за изменение на решение № 227/12.12.25г. по в. гр. д. № 259/25г. на ВАпС в частта му за разноските, като въззиваемите бъдат осъдени да заплатят на въззивника допълнително суми от по 184.06 евро (360 лв.) с ДДС – разноски пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 912/06.02.26г., подадена от Т.

М. А. и И. М. А., чрез общия си представител адв. Т. Г., за изменение на решение № 227/12.12.25г. по в. гр. д. № 259/25г. на ВАпС в частта му за разноските, чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от съобщаването му на молителите чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________