Разпореждане № 10979 от 23.09.2026, Административен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10979

Пловдив, 23.09.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ като разгледа докладваното от съдията Йордан Русев административно дело № 2574 по описа за 2026 година на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба вх. № 16985/14.08.2026 г. и нейно уточнение вх. № 1736/24.08.2026 г. от В.Ц. К., [ЕГН], понастоящем в Затвор [населено място], в която е обективирано искане за преустановяване на извършването на действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на началника на Затвора [населено място].

В исковата молба се твърди, че л.св. К. от 18.05.2024 г. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор [населено място], където е настанен килия № 8 в Зона за засилен надзор и охрана. Сочи се, че в края на лятото на 2024 г. на *** и *** е извършен основен ремонт, но вместо да се подобрят условията в затвора от началника му се извършват действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. За такива се сочат: издаване на заповед № 109-20-1515 # 1/18.06.2026 г. на началника на Затвор [населено място], с която е определен график за престой на открито на лишените от свобода; незачитане на основни правила, задължения и принципи на осъщестяване на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС; неосигуряване на условия за творчески, културни и спортни дейности за „превъзпитание“, „социализация“ и осмисляне на свободното време; неосигуряване на фитнес, който да се ползва за 1 час дневно, извън времето за престой на открито; неупражняване на правомощията на началника на Затвор [населено място] по разумен начин, добросъвестно и справедливо в съответствие с чл. 6 от АПК. От л.св. К. се излагат подробни съображения за влошеното му здравословно състояние - дископатия на кръста и врата, разширени вени на подбедриците на двата крака. Твърди се, че с утвърдения от началника на затвора график се ограничава възможността за двигателна активност на л.св., тъй като същият всеки ден е заключен в килия в продължение на 23 часа. Излагат се съображения за незачитане от страна на началника на затвора на правото на л.св. К. да участва в общи дейности с останалите лишени от свобода. Сочи се, че „спортна и клубна дейност“ в затвора е осигурявана до 11.02.2026 г. от 14:30 ч. до 16 ч. в определена стая, но тази дейност била спряна, поради извършването на ремонт.

В уточнение към исковата молба вх. № 1736/24.08.2026 г. л.св. К. посочва, че искането му е по чл. 276 във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС и касае предотвартяване на действия от страна на началника на Затвора [населено място], представляващи жестоко, нечовешко и унизително отношение по поставяне в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието на ищеца. Посочените в исковата молба и в уточняващата такава нарушения, се твърди, че поставят ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и създават в него чувство на страх, малоценност и незащитеност.

В съдебно заседание л.св. К. се представлява от служебно назначен от съда процесуален представител - адвокат Г., който поддържа исканията и моли съда да ги уважи в пълен обем и да разпореди нарушенията, извършвани в затвора да бъдат отменени. От ищеца са депозирани писмени бележки.

Ответникът – Началник на Затвор [населено място] се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва твърденията на ищеца. В депозиран по делото писмен отговор и по съображения, изложени в съдебно заседание, моли съда да отхвърли искането на л.св. К. като неоснователно и недоказано. Твърди се, че е спазаен законовият минимум за престой на открито на лишените от свобода и им е осигурено практикуване на спорт на открито два дни в седмицата. Излагат се съображения, че администрацията не е в състояние да осигури повече от предвиденото в графика, поради обективна невъзможност – текущ ремонт на местата за престой на открито. Сочи се, че организацията на времето е в рамките на предоставената на началника на затвора оперативна самостоятелност, упражнена добросъвестно и пропорционално на легитимната и временна цел за приключване на текущи строително-ремонтни дейности в интерес на лишените от свобода. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки.

Съгласно чл. 278 от ЗИНЗС съдът е изискал от началника на затвора [област] документи, свързани с твърденията в исковата молба, нейното уточнение и допълнителните молби, депозирани от ищеца.

С постъпилия от ответника писмен отговор са представени относими документи и становища на длъжностни лица към Затвор [населено място].

В изпълнение на разпореждания на съда от началника на Затвор [населено място] по делото са представени писмени доказателства, ведно с протоколи за предаването им на л.св. К., както следва: медицинска справка от 20.08.2026 г., график рег. № 109-20-1515#1/18.06.2026 г. за разпределение на времето на л.св. в ЗЗНО на пост 2; график рег. № 3331/24.06.2025 г. за разпределение на времето на л.св. в ЗЗНО; график рег. № 1418/12.03.2024 г. за разпределение на времето на л.св. от *** на ЗЗНО.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. М. А.. Същият заявява, че обитава килия № 9 в ЗЗНО в Затвор [населено място], без да има връзка с килия № 8, в която пребивава ищецът. Свидетелят посочва, че през последната година няма промяна в условията на мястото за престой на открито. В килиите пребивават по повече от 23 часа, а за 52-53 минути се намират в зона, която е буферна и практически няма как да се ползва като каре, поради постоянно преминаване на работещи. Сочи се, че настилката на мястото за престой е в лошо състояние, не е обезопасено и няма условия за колективна спортна дейност. По отношение на източното „голямо каре“ свидетелят твърди, че то представялава бетонна настилка – шлайфана, с игрище със зелена трева, баскетболни кошове, врати, конструкция за физически упражнения. Относно провеждането на клубна дейност, А. сочи, че липсват условия от декември 2024г. Твърди, че преди това ежедневно от 14.30ч. до 16.00ч. имало клуб, където играели карти, табла и слушали музика. Според свидетеля един час им се предоставял за ползване на голямото каре в обособено място – сряда и петък, но в петък не можело да се ползва, поради посещаване на библиотека, което се застъпвало с физическата подготовка. Свидетелят сочи за заболявания на л.св.К..

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането е подадено от лице с правен интерес по указания от закона ред, пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустимо.

По същество искането се явява неоснователно, поради следните съображения:

Основната цел, преследвана от ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Е. К. за правата на човека е да не се допуска никой, в т.ч. и лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие. В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съответно според чл. 276, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.

Не е спорно между страните, че В. Ц. К., към датата на подаване на исковата молба изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвор [населено място], където е постъпил на 17.05.2024 г. Видно от данните по делото на 02.09.2025 г. л.св. К. е преместен в Затвор [населено място], след което, считано от 13.02.2026 г. отново е преведен в Затвор [населено място]. Не е спорно, че К. като осъден на доживотен затвор е настанен на *** в зона за засилен надзор и охрана в Затвор [населено място]. В тази връзка, при разглеждане на искането на л.св. К., съдът съобрази, че същият изтърпява наказанието си при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС - наказанието „доживотен затвор“ се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори в обособени зони с повишена сигурност и л.св. се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Съгласно така цитираната разпоредба, участието на осъдените на доживотен затовор в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Ето защо оплакванията на ищеца във връзка със заключване на помщението, в което пребивава и незачитане от страна на началника на затвора на правото му да участва в общи дейности с останалите лишени от свобода са неоснователни и не сочат подлагане на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърденията в исковата молба, че с издаване на Заповед № 109-20-1515#1/18.06.2026 г. ответникът е извършил действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, по делото е представен утвърден от началника на Затвор [населено място] с рег. 109-20-1515 # 1/18.06.2026 г. От съдържането на същия се установява следният режим, касаещ пребиваващите на *** в ЗЗНО: 1. Ставане от сън и сутрешна проверка – 06:00 ч. до 06:15 ч.; 2. Сутрешен тоалет и закуска – 06:15 ч. до 07:15 ч.; 3. Хигиенизиране на помещението – 07:15 ч. до 08:30 ч.; 4. Поименна проверка – 08:30 ч. до 09:00 ч.; 5. Лично време – подготовка за престой на открито – 09:00 ч. – 10:00 ч.; 6. Престой на открито – 10:00 ч. до 11:00 ч. (малко каре); 7. Обяд – 11:00 ч. до 11:20 ч.; 8. Лично време. Мероприятия – 11:20 ч. - 15:00 ч.; 9. Престой на открито – 15:00 ч. до 16:00 ч. (сряда и петък на източно каре – с фитнес на открито); 10. Вечеря – 17:00 ч. до 17:20 ч.; 11. Баня – ежедневно – в часовия диапазон 18:00 ч. до 19:00 ч.; 12. Вечерна поименна проверка – 20:40 ч. до 21:00 ч.; Други графици касаещи лишените от свобода от *** ЗЗНО: Лекар – четвъртък от 11:30 ч. – 12:00 ч. (включително и в ЗЗНО); Библиотека – всеки петък от 15:00 ч. до 16:00 ч.; Лавка: понеделник, сряда, петък и събота от 13:45 ч. до 14:00 ч. ЗЗНО – индивидуално; Спортна дейност – фитнес на открито на площадка на източно каре (сряда и петък – 15:00 ч. до 16:00 ч.); Изпиране и изсушаване на дрехи в служебна пералня – сряда; Бръснар – сряда 16:00 ч. до 17:00 ч.

По отношение на твърденията за промяна в график за престой на открито на лишените от свобода от ЗЗНО, от представените по делото утвърдени графици за предходни периоди се установява, че регламентираният престой на открито на л.св. се е провеждал ежедневно от 10:00 ч. до 11:00 ч. и от 15:00ч. до 16:00 ч. Следобедният престой на открито е бил определен да се провежда в така посочените часове, както следва: в петък на източно каре (2024 г.); в петък на малко каре (2025 г.); сряда и петък на източно каре - с фитнес на открито (2026г.). Ползването на библиотека се е провеждало всеки петък от 15:00 до 16:00 ч., а клубна дейност по интереси и мероприятия от 14:30 ч. до 16:00 ч., през ден (2024 г.); от 14:30 ч. до 16:00 ч. ежедневно (2025 г.); от 11:20 ч. до 15:00 ч. (2026 г.). Въз основа на тези данни се установява, че на л.св. К. е осигурен предвиденият от закона престой на открито, който съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е не по-малко от един час на ден. По отношение на предвидената от законодателя възможност на всеки л.св. да се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито (чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС), съдът намира, че такава възможност е осигурена на л.св. К., съгласно графика от 2026 г., утвърден от началника на затвора. Това е видно от представено по делото становище изготвено от гл.инсп. К. С., ЗН РНОС, съгласно което график с рег. 109-20-1515#1/18.06.2026 г. е съобразен с довършителните дейности по ремонта на двете места за престой на открито, който ремонт не е завършен изцяло, тъй като предстои поставяне на ограда на западно каре и на охранителни съоръжения, след завършване на оградните такива. Определеният от фирмата – изпълнител на ремонта краен срок за завършван-е на оформянето на мястото за престой на открито, киносалон и монтиране на слънчеви бойлери, се сочи да е 15.09.2026 г. В становището е отбелязно, че утвърденият със заповедта график ще бъде променен, като престоят на открито ще бъде увеличен в рамките на 90 минути (от 09.30 до 11.00ч.) и отново ще бъде подсигурено време (два дни от седмицата) за фитнес на открито. С оглед така посоченото, съдът намира, че в условията на ремонтни дейности в Затвора [населено място] на л.св. К. е осигурена възможността за практикуване на спортна дейност на открито. Тази възможност не е ограничена от регламентирания часови диапазон веднъж седмично за ползване на библиотека от л.св. Осигуряването на достъп до библиотека е задължително изискване, съгласно чл. 165 от ЗИНЗС, което безспорно е осигурено в случая на ищеца. Видно е от данните по делото, че достъп до фитнеса на открито е осигурен на л.св. К. като законно предивдидена възможност по чл. 164, ал 1 от ЗИНЗС при наличие на съответните условия. В случая това е съобразено с вътрешната организация на затвора, режима на лишените от свобода в ЗЗНО и извършвания на мястото за престой на открито ремонт.