Решение № 1161 от 30.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Плевен, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430102441 по описа за 2025 година

Предявени са от Г. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителят З.С.Р., искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен на сключения между страните Договор за кредит № 9798603006 от 04.08.2022 г, тъй като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК да се прогласи недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от процесния договор и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 522,24 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за кредит № 9798603006 от 04.08.2022 година за сумата от 1100 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита от 40,99 % и ГПР от 49,7 %. Излага се, че в договора е договорено, че таксата за експресно разглеждане на кредита е в размер на 226,94 лева, поради което и общата дължима сума била в размер на 1364 лева. Сочи се, че съгласно ОУ към договора „Такса за експресно разглеждане” представлявала такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на 1

Кредитополучателя, която гарантирала обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане можело да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Излага се, че „такса за удължаване”, пък представлявала такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Сочи се, че таксата за удължаване се предоставяла на кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно тарифа на кредитора.

Твърди се, че на 19.09.2022 г. е сключен Анекс за удължаване на срока към процесния договор, за което е била заплатена такса за удължаване в размер на 132 лева. Излага се, че на 19.10.2022 година е сключен Анекс за удължаване на срока на договора с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване в размер на 132 лева. Сочи се, че процесния договор са заплетени следните суми: на 19.09.2022 г. - 135 лева; на 19.10.2022 г. - 132 лева и на 30.11.2022 - 1487,24 лева. Твърди се, че общата сума която е заплатена е в размер на 1754,24 лева.

Счита се, че процесния договор е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Навеждат се доводи, че ответникът е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Излага се, че ответното дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от ЗЗКИ, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Твърди се, че процесния договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвиждал строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Излага се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сочи се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради невключването на клаузите, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и удължаване на срока в ГПР. Излага се, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи се, че съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ 2 разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и, които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че е било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Излага се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи се, че в процесния договор бил посочен размер на ГПР от 49,7 %, като тези допълнителни разходи за такси за експресно разглеждане и удължаване на срока не било ясно как се отразявали на общия размер на ГПР. Счита се, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавели и скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително щял да надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Твърди се, че това било недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави.

Излага се, че грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водило до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се и, че договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи, поради което и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Твърди се и, че начислените в договора такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Излага се, че правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива била в противоречие със закона, поради което и недължими от ищеца. Сочи се, че неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това било и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Счита се, че такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. Твърди се, че в конкретния случай, кредиторът е предоставил възможност на кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.

Излага се, че услугата експресно разглеждане била допълнителна 3 незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Сочи се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема действително била регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но че и е налице изрична забрана съгласно същия текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди се, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като процесната такса следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага се и, че не можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правил някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сочи се, че фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлявало допълнителна услуга, която следвало да се заплаща от потребителя отделно.Счита се, че процесната клауза е нищожна, тъй като възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора представлява възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Излага се, че същото се отнасяло и за таксата за удължаване на срока, която представлявала такса по управлението на кредита и начисляването й противоречало на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че тези такси съставлявали разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че таксата за експресно разглеждане е включена при формирането на вноската съгласно погасителния план, което също доказвало нейната задължителност. Сочи се, че задължението за заплашане на такса за експресно разглеждане и таксата за удължаване на срока не са отразени като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,7 %, въпреки че са включени в общия дълг, с което се нарушава изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Твърди се, че вземанията за такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представлявали скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Излага се, че ако процесните такси се включат в ГПР, то той значително ще надвиши допустимия петкратен размер, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че при изчисляване на ГПР с включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор се получавало ГПР в размер от 1269,72 %, което многократно надхвърляло законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на изложеното намира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

4

10 ЗПК, тъй като в него липсвало посочен действителният размер на разходите по кредита. Твърди се, че поради неправилното посочване на ГПР в договора ищецът следва да върне само главницата по кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК.

Излага се, че съгласно Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.