Решение № 19268 от 25.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19268 гр. София, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110171069 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.

Ищците Н. Ш. И. и М. М. Д. твърдят в подадената на 28.12.2023 г. искова молба и в молба уточнение от 30.01.2024 г., че са собственици въз основа на изтекла придобивна давност, текла в периода от 25.04.2005 г. и до момента, на поземлен имот с идентификатор № **, находящ се в гр. София, СО, р-н Л., кв. „**, с площ от 146 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор **, номер по предходен план 85, кв.1, парцел II, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **5, **6, ** и **5.

Твърдят, че този имот с площ от 146 кв.м. бил винаги, още от 1981 г., владян като част от общ имот заедно с поземлен имот с идентификатор **5, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, област София, одобрени със Заповед № ** г. на изд. директор на АГКК, с адрес по кадастрална скица гр. София, район Л., Столична община, кв. „Р.“, ул. „**“ № 18, с площ по кадастрална скица от 402 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор: **, с номер по предходен план: 85, квартал 1, при съседи по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори: **, **6, **, **5, представляващ по документ за собственост неурегулиран поземлен имот - неурегулирано дворно място, в чертите на града, находящо се в землището на кв. Р. - София, с площ на поземления имот по скица от 398 кв.м., съставляващо имот пл. № 85, кадастрален лист 150, планоснимачен район: „**“, ** - неурегулирана територия, при съседи от скица: имот с план. № 113 - терени за обществени сграда и центрове, имот с план. № 114 - индивидуално застрояване, имот с план. № 86 - индивидуално застрояване, имот без план. № - територии, заети от улична 1 мрежа - ул. 729, който имот придобили с договор за покупко-продажба от 25.08.2022 г., обективиран в нот.акт № ** г., том IV, рег. № 9701, дело № 721/2022 г., нот. Стилиян Тютюнджиев, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор: **5.1, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, сградата разположена в поземлен имот идентификатор **5, с площ по скица от 71,00 кв.м., а по документ за собственост: 40 кв. м., брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, Стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **.1, заедно с всички подобрения и приращения в имота. Твърдят, че придобивната давност върху имот № ** в периода 25.04.2005 г.- 25.08.2022 г. текла в полза на праводателя на ищците по нот.акт № ** г., а след това – в тяхна полза, като те присъединили владението на праводателя си. Ответникът Столична община бил актувал имота като частна общинска собственост с АЧОС № 10310, което пораждало интерес от страна на ищцата за предявяване на установителни искове за собственост по отношение на посочения по-горе имот № **. Претендират разноски.

Ответникът Столична община оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че имотът е общинска собственост и не подлежи на придобиване по давност. Оспорва ищците или праводателят им да са владели имота. Оспорва да са добросъвестни. Твърди, че имотът е ползван за общински паркинг. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищците.

В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК страните представят писмени бележки, с които поддържат изразените в процеса тези.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК

Предявените искове представляват претенция на собственик срещу лицата, които неоснователно оспорват правото му на собственост и целят признаване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ищците, на заявените от тях придобивни основания. В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на вещта на заявеното придобивно основание, както и че ответникът го оспорва. Правото на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му (собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Правото на собственост, когато бъде оспорено от друго лице, може да бъде защитено и с установителен иск.

По делото ищците се позовават само на оригинерния придобивен способ по чл. 79 ЗС – придобивна давност – и само него съдът разглежда.

Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а според чл. 79, ал. 2 ЗС 2 собствеността срокът на придобивната давност е пет години, ако владението е добросъвестно. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои.

По делото спорен е имот с идентификатор № ** с площ от 146 кв.м. Този имот, както и имот с идентификатор № **5 към настоящия момент са оградени с една ограда и се ползват като общ имот от ищците.

Събраните по делото писмени доказателства и основното и допълнителното заключение на вещото лице В. Г. по СТЕ, които съдът кредитира изцяло като обосновани и компетентно изготвени, сочат, че:

- процесният имот, макар и със статута на земеделска земя, няма данни да е ползван за такава, не попада в територия по чл. 19 ЗСПЗЗ, нито в територия на КВС по ЗСПЗЗ, - за него няма данни за вписани в кадастралните регистри собственици преди 2010 г.;

- споменат е за първи път през 2022 г. в титул за собственост – в нотариалния акт, по силата на който ищците се легитимират като собственици, в който е посочено, че праводателят на ищците им прехвърля „изтеклата в негова полза придобивна давност за поземлен имот с идентификатор № **“;

- ответникът СО за първи път го е актувало с акт за частна общинска собственост на 14.02.2023 г.

- в нотариалният акт – нот.акт № ** г. – с който праводателят на праводателя на ищците е придобил имот със сегашен идентификатор № **5 – процесният имот изобщо не се споменава, което е индиция, че в този момент праводателят на праводателя на ищците не е владял процесния имот;

Тези факти, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извода, че процесният имот е съставлявал т.нар. безстопанствено имущество – имот, за който не може да се установи да е собственост на който и да било правен субект.

По отношение на безстопанствените недвижими имоти дълго време важи правилото, че те стават собственост по силата на закона от държавата – така чл. 3 от Закона за държавните имоти от 1941 г. и чл. 6 ЗС в първоначалната редакция, отменена 1991 г. Подир това в периода 1991 г.-1996 г. няма норма за собствеността върху безстопанствените недвижими имоти, но с чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОбС, първоначална редакция, е прието, че общинска собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен, т.е. безстопанствените недвижими имоти стават общинска собственост.

Това правило е отменено със ЗИД ЗОбС ДВ, бр. 67 от 1999 г. Малко след това – със ЗИД ЗОбС, ДВ, бр. 96 от 1999 г., е прието, че общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Това е и нормата, която действа от 1999 г. до настоящия момент. Видно от текста й безстопанствените имоти не стават собственост нито на държавата, нито на общината, а по 3 силата на закона общината има особено фингирано владение върху такива имоти, както и задължение да ги стопанисва. Именно по причина на редакцията на чл. 13, ал. 2 ЗОбС, ДВ, бр. 96 от 1999 г., неприложими са към конкретния казус разпоредбите на гласуваните в периода 2006 г.-2020 г. мораториуми върху придобиването по давност на имоти държавна и общинска собственост. Тези мораториуми, обявени в крайна сметка за противоконституционни от КС с решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст.д. № 16/2021 г., КС, бяха създадени, за да попречат на придобиването по давност на държавни и общински имоти, но по силата на чл. 13, ал. 2 ЗОбС, ред., ДВ, бр. 96 от 1999 г., общините не стават собственици на безстопанствените недвижими имоти на тяхна територия, а само владелци.

Владелецът не е собственик, но има право да придобие по давност имота, който владее. И като последица от това има теоретичния спор, който е по настоящото дело е и реализиран на практика, дали не е възможно да се получи надпревара по завладяване и узукапиране на безстопанствен недвижим имот между общината като фингиран владелец и трето лице, действителен владелец на имота.

Така, ако фингираното владение на общината не е отнето в действителност от друго лице, то в периода 9.11.1999 г.-9.11.2009 г. (бр. 96 от 1999 г. е публикуван на 5.11.1999 г., нормата е влязла в сила 3 дни по-късно, по силата на Конституцията, тъй като липсва друг vacatio legis) може да се разсъждава теоретично дали общината не би могла да придобие по давност безстопанствения имот – дори и да не го владее реално, нужно ли е позоваване на изтеклата давност, по какъв ред на стане това позоваване и пр.

Същевременно и паралелно трето лице, което влезе в реално владение на безстопанствения имот, също може да го владее с намерение за своене повече от 10 години и така да претендира, че е собственик на имота. Именно такава е процесната хипотеза – първо праводателят на ищците, а после самите ищци – твърдят, че са владели имота с намерение за своене и така са го придобили по давност.

И доказателствата за това са налице.

В основното заключение на СТЕ в.л. Г. се сочи, че при прегледа на кадастралните планове може да се заключи, че в периода 1997-2010 г. „оградата се е преместила на север“, т.е. в този период процесният безстопанствен имот е завладян. Разпитаните по делото свидетели С. и А. дават еднопосочни показания, които съдът кредитира – за това, че праводателят на ищците, след придобиването на имот със сегашен идентификатор № **5 на 25.04.2005 г. е сменил дървената ограда на този имот с масивна. Понеже към настоящия момент имот със сегашен идентификатор № **5 и процесният имот със сегашен идентификатор № ** се ползват като един имот, заграден с обща ограда, и според свидетелите (чийто показания следва да се кредитират частично, а не изцяло, тъй като и двамата свидетели не сочат след 2005 г. да са влизали в процесния имот и да са имали преки впечатления за точното местоположение на оградата отвътре в имота) оградата не е местена като местоположение дори от времето на праводателя на праводателя на ищците, то може да се направи извод, че владение върху процесния имот е установено от праводателя на ищците след 2005 г. с преместване на местоположението на оградата при нейната подмяна от 4 дървена с масивна изработка. За момент на това завладяване съдът приема 2008 г., според показанията на св. А. за функционирането на паркинг в съседство на процесния имот след поставянето на новата масивна ограда. Така, дори да се приеме, че фингираното владение на общината по чл. 13, ал. 2 ЗОбС, ред. ДВ, бр. 96/1999 г., може да направи общината собственик по давност, то това владение в случая е прекъснато към 2008 г., когато праводателят на ищците е установил владение върху имота с намерение за своене. За периода 2008-2025 г. имотът е владян с намерение за своене първо от праводателя на ищците и после от самите ищци, поради което съдът намира, че последните са собственици по осъществения оригинерен придобивен способ на чл. 79 ЗС.