Определение № 226 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503073 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от адв.Е. И., ПАК, против определение №10979/28.09.2023г. по гр.дело №17714/22г на ПРС, 15 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото Решение №3496/27.7.2023г. в частта за присъдените й разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки от двата обективно съединени искове съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ, а не според техния сбор.

От въззиваемата страна „Стик-кредит“АД – не е подаден отговор.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 04.10.2023г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 02.10.2023 г., поради което ЧЖ е подадена в 7-дневния срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С решение №3496/27.7.2023г. ПРС е уважил предявените от ищеца искове и на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД и чл.55,ал.1 ЗЗД като е признал за установено, че клаузата за неустойката в договора за кредит от 22.8.2019 г. е нищожна и е осъдил ответнотото дружество да заплати на ищеца сумата 50 лв. недължимо платено при липса на основание по клаузата за неустойката, да заплати разноските на ищцата в размер на 250 лв. по делото, както и 400 лв.– адвокатско възнаграждение на пълномощника й по делото – адв.Е. И. по чл.38 ЗАдв.

С молба по чл.248 ГПК адв.Е. И. е поискала да й бъде присъдено адвокатско 1 възнаграждение по чл.7,ал.2 НМРАВ,изчислено съгласно цената на всеки от ОСИ.

Цит.съд.практика.

По направените доводи ПОС намира следното:

Искането за присъждане на АВ, изчислено по НМРАВ, съгласно цената на всеки от ОСИ е неоснователно, тъй като и двата иска произтичат от едно правно основание – нищожност на клаузата за неустойка в договор за кредит. Чрез двата иска се реализира една и съща защита, тъй като не е било необходимо предявяването на отделен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД -е достатъчно в иска за връщане на недължимо платената сума за неустойката ищцата/пълномощникът да се позове на нищожността на клаузата за неустойката, при което съдът в мотивите си е длъжен да разгледа възражението за нищожност. В тази насока е и трайната съдебната практика, в която се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимо платена сума поради нищожнаст на клауза по договор за заем. ПОС намира, че цит. от ищеца съд.практика в обратната насока няма задължителен характер.В конкретния случай на обективно съединяване на искове, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, предЕ. по реда на чл.69, ал.1,т.1 и 4 от ГПК.

В този смисъл ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв.Е. И., ПАК, против определение №10979/28.09.2023г. по гр.дело № 17714/22г на ПРС, 15 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото Решение №3496/27.7.2023г. в частта за присъдените й разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3