Решение № 1436 от 04.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Велико Търново, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20244110100531 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е пострадал от престъпление, предмет на разследване по НОХД №51/2022г. и по НОХД №261/2022г. по описа на ВТРС, извършено от М. А., Р. И. и М. М. в съучастие. Ищецът заявява, че на 10.07.2021г. в гр.В.Търново при преминаване през парк «Марно поле» бил нападнат от непознати лица, които без причина и повод ударили него и неговите познати, с които бил. Единият от ударите попаднал в челюстта му, като ищецът паднал на земята и бил в безсъзнание за около 20 минути. Счупена била челюстта му. По образуваните НОХД на извършителите били наложени наказания по НК. Ищецът заявява, че освен телесната повреда, претърпял и психически вреди, които се отразили негативно на живота му. Дълго време изпитвал болка в главата, не можел да се храни, да говори. Изпитвал страх да се разхожда, изживял огромен стрес. Ищецът отправя искане за осъждане на всеки от тримата ответници да му заплати сумата по 5000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2021г. до окончателното изплащане, както и тримата ответници да му заплатят сумата общо 3000лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 2 724лв.-за заплатен медицински лицев имплант, сумата 276лв., представляваща пътни разноски до г***** и медицински разноски, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответниците, в срока по чл.131 от ГПК, не са депозирали отговори на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 03.10.2024г. ответниците М. А. М. и Р.

1

М. И., редовно призовани не се явяват, не се представляват. Ответникът М. А. А., непълнолетен към момента на откритото съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с родителите си.Оспорва размера на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение по НОХД №51/2022г. по описа на ВТРС, ответниците М. А. А. и Р.

М. И. са признати за виновни за това, че на 10.07.2021г. в гр****, действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на деянието като извършители и да ръководят постъпките си, в съучастие с М. А. М. като извършители чрез нанасяне на удари с ръце и крака умишлено и по хулигански подбуди причинили на К. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вляво в областта на ъгъла-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. Чл.129 ал.1 вр.ал.2 пр.3,вр.чл.20 ал.2 от НК, като са им наложени наказания, както следва: на М. А. А.-наказание «пробация», а на Р. М. И.наказание «лишаване от свобода» за срок от две години, за което на основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.

Със споразумение по НОХД №261/2022г. по описа на ВТРС, ответникът М. А. М. е признат за виновни за това на 10.07.2021г. в ****, в съучастие с М. А. А. и Р. М. И. като извършители чрез нанасяне на удари с ръце и крака умишлено и по хулигански подбуди причинили на К. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вляво в областта на ъгъла-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. Чл.129 ал.1 вр.ал.2 пр.3,вр.чл.20 ал.2 от НК. Наложено му е наказание «лишаване от свобода» за срок от две години, като на основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.

По делото е представена епикриза, видно от която ищецът К. С. И. е постъпил на лечение в ****на 13.07.2021г, като му е поставена диагноза «счупване на долна челюстоткрито». В епикризата е посочено, че на 14.07.2021г. е извършена операция на фрактурата на долната челюст, като след репозиция фрагментите се фиксирали посредством титаниева плака с четири винта.

По делото е представена фактура №********** от 14.07.2021г. за сумата 2 724 лв.с ДДС за закупуване от ищеца на комплект плака и титаниеви винта.

От представения по делото болничен лист е видно ,че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 13.07.2021г.-14.08.2021г. с диагноза «счупване на долна челюст».

От изготвения по делото от ДСП В.Търново социален доклад е видно ,че ответникът М. А. А. към момента на изготвяне на доклада е непълнолетен, не работи и не разполага с доходи, като за учебната 2024г./2025г. продължава образованието си в ПГМД гр.В.Търново.

Отглежда се в семейната среда на родителите си. Непълнолетният М. А. А. навършва пълнолетие на 30.10.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Росица 2

Кирилова М.а-И.а и М Й А.а. Свидетелката И.а, майка на ищеца, разпитана каза, че синът й се прибрал преди три години, юли месец, със счупена челюст, като казал на майка си, че това станало в резултат от побой. Бил в тежко състояние, с голям оток на лицето, не можел да се храни, да говори. Казал й, че ходил в ***, където се установило счупване на челюстта.

Наложило се операция ,която била извършена в г*** По време на възстановителния период ищецът бил със шевове, първите десет дни не можел да се храни, вода пиел със сламка.

Приемал силни болкоуспокояващи, имал силни болки. Свидетелката заяви ,че и към момента синът й не може да приема твърди храни, защото след удара освен, че му е била счупена челюстта, загубил и зъби, което било от травмата. Свидетелката А.а, разпитана каза, че с ищеца са семейни приятели и от него разбрала, че в парк **** го нападнали момчета от ромски поризход. К. бил със счупена челюст, целия подут, не можел да говори и да се храни. Дълго време му било трудно да се възстанови,не ходел на работа около три месеца.

Докато траело лечението, медицинска сестра полагала грижи за него. Според свидетелката инцидента му се отразил на психиката, не можел да общува с хора, спрял да се среща с приятелите си.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.

В настоящото производство се установи, че с влязло в сила споразумение по Н****по описа на ВТРС обвиняемите М. А. А., Р. М. И. и М. А. М. /ответници в настоящото производство/ са признати за виновни, за това, че на 10.07.2021г. в г****, причинили в съучастие средна телесна повреда на К. С. И., изразяваща се в счупване на долна челюст, вляво в областта на ъгъла-престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. Чл.129 ал.1 вр.ал.2 пр.3,вр.чл.20 ал.2 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК ползващото се според чл. 383, ал. 1 от Н П К с последиците на влязла в сила присъда Споразуменията за решаване на делото, одобрени с протоколно Определение от 20.01.2022г. и протоколно Определение от 02.03.2022г., са задължителни за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др.)., поради което съдът в настоящия граждански процес е обвързан да приеме, че на 3

10.07.2021г. ответниците М. А. А., Р. М. И. и М. А. М. виновно и противоправно, в съучастие са причинили на ищеца счупване на долната челюст, вляво в областта на ъгъла, представляващо средна телесна повреда.

Задължителната сила на решението на наказателния съд не се разпростира обаче върху проявилите се в причинна връзка с престъпното деяние неблагоприятни промени в неимуществената и имуществената сфера на пострадалия, които подлежат на доказване в производството по предявения иск за вреди от непозволено увреждане.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени, гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответниците деяние.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

По делото се установи, че в резултат на престъплението извършено от ответниците на 10.07.2021г. на ищеца е причинено счупване на долната челюст, вляво в областта на ъгъла, което е наложило и оперативна интервенция и поставяне на титаниев имплант. Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него престъпление. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства против личността му. Освен болката, следва да се има предвид, че вида на травмата – счупване на челюст по необходимост води до затруднения, свързани както с дъвченето, така и с говора, което се установява, както от свидетелските показания. Ищецът е преживял негативни психо-физически преживявания в резултат и на свързаните с лечението медицински прегледи, хоспитализация, оперативна интервенция. Наложило се в продължение на няколко месеца спазване на специфичен хранителен режим-прием на течна храна, с помощна на сламка, като за осъществяване процеса на хранене ищецът се е нуждаел от помощта на майка си, с която живеел, както и от специализирана помощ от медицинско лице, което обстоятелство се установява от свидетелските показания. В резултата на нанесената травма, в продължение на месеци ищецът изпитвал болки, които в началото били силни и се налагало прием на болкоуспокояващи медикаменти. При разпита свидетелите И.а и А.а непротиворечива заявиха, че ищецът се оплаквал от силни болки, затруднен бил говора му и храненето. Установи се от гласните доказателства, че е настъпило смущение в нормалната физическа и социална активност на ищеца, в неговия жизнен ритъм, изпадане в емоционален стрес и душевни терзания от преживяното. Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК прецени показанията на свидетелката И.а/майка на пострадалия/ относно търпяните от ищеца болки и страдания след инцидента, като ги кредитира, доколкото същите са непротиворечиви, съответстват на другите събрани по делото доказателства и не са в противоречие с показанията на свидетелката А.а. Освен това показанията на тези свидетели отразяват преки техни впечатления, доколкото същите са били в близост до ищеца през периода на лечение и възстановяване след инцидента и наблюденията им са непосредствени.

На следващо място, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, 4 следва да се установи и причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване, само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца, като отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря.