Решение № 134 от 20.08.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Свищов, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100779 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищците В. З. В. и Г. П. С., понастоящем Г. П. С. твърдят, че са били съпрузи по силата на сключен през 2000 година граждански брак. Към настоящия момент заявяват, че гражданският им брак е прекратен. Твърдят, че ответницата по делото В. С. е сестра на ищцата Г. С.. Твърди се, че двамата ответници са бивши съпрузи и гражданският им брак бил прекратен на 18.12.2020 г. с влязло в сила решение на Варненски районен съд по ГД № 9080/2020 г. Заявяват, че през лятото на 2005 година ищцата Г. С. е предала на сестра си сумата от 10 000 лева, с които пари В. С. и К. М. да закупят ниви на територията на Община Свищов. Договорката между сестрите била, че с предоставената сума в размер на 10 000 лева ще бъде заплатена ½ идеална част от закупените от В. С., лично или чрез пълномощник ниви, заедно с половината от комисионната за посредник в размер на по 10 лева за декар закупена земя, както и половината от разноските по закупуването на нивите до изчерпване на предоставената сума. Заявяват, че ответниците съобщили, че цената на предлаганите имоти, които ще закупуват в землището на Община Свищов е по 100 лева на декар плюс по 10 лева на декар комисионна за посредника по сделките. Заявяват, че ищците били съгласни полагащата се ½ ид. част от разходите - нотариална такса, държавна такса за вписване и местен данък за покупката на всички ниви да бъде заплатена с част от предадената сума.

Договорили се, че остатъкът от представената сума следва да бъде върнат на Г. С., ведно с отчетна сделка за платени цени и разноски по сделката, както и че нивите следва да бъдат закупувани единствено на името на В. П. М.а, сега С.. За тези договорки ответницата потвърдила писмено, като подписала на 19.07.2005 г. с ищцата Г. С. „обратно писмо“, в което тя се съгласила да приеме ½ ид. част от всяка от закупените от нея ниви до изчерпване 1 на сумата от 10 000 лева, да се счита за „сламен човек“ на Г. С. и че Г. С. ще бъде собственик при условията на СИО на по ½ ид. част от всяка от закупените ниви. Договорили се и ответницата да им заплаща и половината от получените ренти за закупените ниви. Твърди се, че в изпълнение на договорките били закупени имоти - земеделски земи със сключени два по два нотариални акта в един и същи ден на 08.09.2005 г. и на 12.10.2005 г., като ответниците са придобили в режим на СИО тези имоти подробно описани в исковата молба.

Заявяват, че след придобиването собствеността на имотите ответницата В. С. е подписала Анекс към издаденото обратно писмо, с което признава собствеността на ищцата Г. С. в режим на СИО върху ½ ид. част върху всички закупени земи. Твърди се, че ответницата В.

С. се е задължила ежегодно до края на всяка година да предава половината от получените рентни суми, като закупените ниви следва да бъдат предоставени за обработка на избран арендатор от двамата ответника или един от тях. Заявяват, че ответницата В. С. се задължила при устно поискване заедно със съпруга си К. М. да приготвят необходимите документи и да се явят пред нотариус за сключване на сделка, с която да бъде прехвърлено правото на собственост на закупените ниви, като извършените разноски ще бъдат заплатени за тяхна сметка. Твърди се, че с оглед близките родствени отношения между ищцата и ответницата, било извършено дарствено разпореждане на разликата между 10 000 лева и изхарчените средства за придобиването на собствеността върху ½ ид. част от придобитите имоти и направените разходи по придобиването им. Заявяват, че докато ответниците били в граждански брак, а и след това не е имало спор по отношение на обстоятелството, че ответниците са собственици на половината земеделски земи, като по време на уговаряне на споразумението им по прекратяване на брака ответникът заявил желание да предаде пълномощно от негово име, по силата на което ищцата да придобие договорената собственост върху земите, но така и не се стигнало до това състояние, тъй като ответниците не могли да постигнат съгласие по разделянето на имотите. Заявяват, че всички договори за аренда и наем били съгласувани между ищцата и ответницата, като ответниците ги уведомявали за размера на дължимата аренда и искали съгласието за нейното изменение.

Твърди се, че винаги получавали половината дължимата рента, която била предоставена от ответницата В. С.. След прекратяване на брака на ответниците, правото на собственост върху описаните имоти се преобразувало в отделна дялова съсобственост, като ответницата уведомила, че ответникът е завел иск за делба на бившата СИО, за което има образувано гражданско дело в Районен съд Свищов, т.е. ответникът игнорирал факта, че ищците са собственици на ½ ид. част от посочените в исковата молба ниви. Това пораждало правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, по силата на който да докажат, че те са собственици на ½ ид. част от придобитите имоти конкретно посочени в исковата молба.

Молят съда да признае за установено по отношение на В. П. С. и на К. В. М., че В. З. В. и Г. П. С. са собственици в режим на СИО на по ½ ид. част на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.

С отговора на исковата молба на В. П. С. по чл. 131 от ГПК заявява, че 2 предявените искове са процесуално допустими. Заявява, че не оспорва изложените в исковата молба факти. Вярно било, че през 2005 г. сестра й Г. С. и е предала сумата от 10 000 лева, с които средства тя и бившият й вече съпруг да закупят ниви на територията на Община Свищов при условията на съсобственост при равни квоти за двете семейни двойки.

Договорили се, че с предоставената от ищците сума в размер на 10 000 лева ще заплатят цената на по ½ ид. част от всяка от закупуваните от ответницата ниви заедно с половината от комисионната и за посредник в размер на по 10 лева на декар закупена земя, както и половината от разноските по закупуването на нивите до изчерпване на предоставената сума.

Заявява, че действително на 28.10.2005 г. е подписан Анекс към подписаното обратно писмо, с което ответницата признала собствеността на сестра си в режим на СИО върху ½ ид. част върху всички закупени земеделски земи. Задължила се да предава получените рентни суми до края на всяка година. Задължила се при устно поискване от страна на ищците или поне на единия от тях заедно със съпруга си да се яви пред нотариус за сключване на сделка, с която да бъде прехвърлено правото на собственост на ищците, действителни собственици на ½ ид. част от всеки от закупените имоти, като разноските по сделката ще бъдат за тяхна сметка.

Заявява, че с оглед близките родствени отношения последната й подарила остатъкът от дадената сума в размер на 10 000 лева след приспадане на разходите върху ½ ид. част от закупените имоти и ½ ид. част от направените разходи за придобиването им. Заявява, че докато е била в брак с ответника К. М. не е имало спор за тези обстоятелства, като по време на преговорите за прекратяването на брака К. М. предложил да даде надлежно пълномощно и необходимите декларации, по силата на които документи ищцата Г. С. да се снабди с нужните документи. Доколкото с ответника К. М. не успели да постигнат съгласие за прекратяване на брака, той не представил пълномощното и документите, за да прехвърлят собствеността върху ½ ид. част от закупените земеделски земи.

С отговора на исковата молба от К. М. заявява, че искът е неоснователен.

Възразява срещу обстоятелствата наведени в исковата молба. Не било вярно твърдението, че през лятото на 2005 г. ищцата е дала на бившата му съпруга В. С. сумата от 10 000 лева за закупуване на процесните ниви на територията на Община Свищов с уговорката с тази сума да се заплати ½ ид. част от закупените ниви. Представеният по делото документ наименуван „обратно писмо“ нямал характеристиките и белезите на обратен документ, той не установявал договорка между страните по сделките продавач и купувач преди сключването на договорите за покупко-продажба да прикрият Г. С. като действителен купувач на ½ ид. част. Твърди, че т. нар. обратно писмо и Анекс са съставени за нуждите на настоящото дело и няма достоверна дата. Не отговаряло на истината твърдението, че по време на уговарянето на споразумението за прекратяване на брака с В. С. той е изявил желание, чрез процесуалния си представител да даде пълномощно, с което ищцата Г. С. да придобие собствеността върху процесните имоти. Не било вярно и че всички договори за аренден наем били съгласувани с ищците, както и че те са получавали половината от дължимата рента по тези договори. В случая заявява, че липсва обратно писмо или документ представляващ начало на писмено доказателство, което да е противопоставимо на ответника К. М.. Заявява, че представените от ищците документи наречени „обратно писмо“ и Анекс нямат обвързваща сила по отношение на него. Тези документи не били подписани от продавачите по сделките, както и от ответника М., а изразената в тези документи воля от ищцата Г. С., която не е страна по 3 сделките и ответницата В. С., която е купувач по сделките по никакъв начин не го обвърза и не засяга придобитите от него права за собственост на основание установения в чл. 21, ал. 1 от СК режим на СИО по отношение на процесните имоти. Прави възражения за изтекла в полза на ответника придобивна давност за придобитата ½ ид. част от правото на собственост на процесните имоти. Счита, че е добросъвестен владелец на имотите и по отношение на него е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Всичко изложено обосновавало извод за неоснователност на предявения от ищците установителен иск за собственост, поради което моли да отхвърли иска като неснователен и недоказан. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Г. С. лично поддържа исковата молба. Излага, че съобразно доктрината и съдебната практика, включително и такава, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 763, постановено на 04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, било без значение времето за съставянето на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката – преди, след или заедно с явния договор. В тази насока намира за ирелевантни и възраженията на ответната страна М., касаещо достоверната дата на обратното писмо, която съобразно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК следвало да се приеме за датата на представяне на документа по настоящото дело. Намира, че в конкретния случай обратния документ, съдържащ изявлението на страните, в цитираното по-горе съдържание е насочен срещу неучаствалия в процесния договор за покупко-продажба и неподписал обратния документ бивш съпруг на ответницата – ответника К. М., поради което и последният е имал възможността да оспори симулацията с всички доказателства. Счита, че както от ангажираните свидетелски показания, така и от останалите събрани по делото доказателства, не се установявали възраженията на ответника за действителността на атакуваните покупко-продажби. По отношение на свидетелските показания на свидетеля И.И., счита същите за ирелевантни на спора, доколкото свидетелят излагал впечатления относно статута на ответника, но не и конкретни факти във връзка с предмета на делото.

Записаната действителна воля на страните в обратното писмо се установявало и от разпита на свидетелката Д., чиито показания моли съда да кредитира като обективни и безпристрастни, кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал. Излага, че следвало да се вземат предвид и представените писмени доказателства за заплащане на рента, които не били оспорени от ответника М., които счита да са в подкрепа на записаното в обратното писмо. Счита, че до настоящия спор се стигнало след житейско доверяване на лица от най-близък семеен кръг, без очакване семейните отношения да бъдат променени.