Решение № 7761 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7761 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100507234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение рег. № 4971 от 21.03.2025 г. по гр.д. № 56297/2024 г.

Софийски районен съд, 77 състав осъдил „ГЛИТ ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726, да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 14 999.83 лева – трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 17 419.68 лева. Съобразно изхода на спора са присъдени разноските по делото, а на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото трудово възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ГЛИТ ЦРО“ ЕООД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд неправилно тълкувал установените по делото факти. От приетото извлечение от сметката в Revolut от управителя и 1 едноличен собственик на капитала на ответното дружество Н.Т. се установило, че в периода 2023 г. – м. 07.2024 г. по сметка на ищеца били постъпвали множество преводи на обща стойност 7 815 евро (15 284.81 лв.).

Тези суми били превеждани за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца. От приетата ССЕ се установило по безспорен начин, че ответникът чрез едноличния си собственик е направил процесните преводи, а и ищецът не отрекъл тяхното съществуване. Така по делото било доказано, че ищецът е получавал трудово възнаграждение за исковия период.

Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна С. В. Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната осъдителна част. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Не е било спорно и по делото се установява, че по силата на трудов договор № 1/24.09.2020 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът С. В. Т. е заемал длъжността „търговски директор“ в ответното дружество „Глит ЦРО“ ЕООД (с предишно 2 наименование „Спиди кеър“ ЕООД), с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 350 лева. Не се спори също, че с допълнително споразумение от 30.09.2021 г. трудовото правоотношение е изменено, като служителят се съгласил да изпълнява длъжността „служебна позиция“ с код по НКПД 12217001 и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лева. Не е спорно и че трудовото правоотношение е прекратено от ищеца едностранно без предизвестие на 27.08.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Не е било спорно и че в процесния период м. 07.2022 г. – м. 07.2024 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения.

Спорен и пред настоящата инстанция е само въпросът доказал ли е ответникът – работодател правопогасяващото си възражение за плащане на дължимите трудови възнаграждения за исковия период, което твърди да е направил чрез преводи чрез системата Revolut от трето лице - Н.Т., който е и управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество.

В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл. 270, ал.

3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог (сега платежна сметка) на работника. Законът забранява установяването на факта на плащането със свидетелски показания, но не ограничава допустимите доказателствени средства единствено до ведомост или платежно нареждане.

Тези документи, ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с други доказателства (с изключение на свидетелските показания), включително косвени, стига да водят до единствено възможен извод, както и с извънсъдебно или съдебно признание (решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 42 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 434/2017 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 258 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД, всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият 3 длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор.

Съгласно решение № 134 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 4159/2017 г. на ВКС, ІV ГО, няма законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице, като този начин на изпълнение следва да бъде установен от длъжника (работодателя) с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното - конкретно и пълно изпълнение. От това не следва, че когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това свое твърдение.

В случая от представеното извлечение от разплащателната система Revolut, както и от приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се установява, че в периода 10.04.2023 г. – 12.07.2024 г. са правени плащания чрез разплащателната система Revolut от управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество Н.Т. по сметка на ищеца С. В. Т., без посочено основание на преводите, в общ размер 7 815 евро, в левова равностойност 15 284.81 лева, подробно описани в таблица 2 от заключението. От заключението се установява още, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2024 г. е общо в размер на 22 386 лв., като за посочения период са начислени удръжки за осигурителни вноски и данък общо в размер на 4 986.08 лв.

Нетното трудово възнаграждение за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2024 4 г. е общо в размер на 17 399.83 лв. От счетоводните записи по сметка 421 Разчети с персонал, се установява изплащане на сума за възнаграждение на С.

Т. на 12.04.2024 г. в размер на 2 400 лв., като след приспадане на посочената сума неизплатеното нетно трудово възнаграждение по ведомости за заплати за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2024 г. е общо в размер на 14 999.83 лв.

При изслушване на заключението вещото лице посочва, че във ведомостите на ответното дружество не са отразени плащанията чрез разплащателната система Revolut и не са осчетоводени тези, които са преведени от управителя на дружеството.

С оглед така установеното въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ответника същият не е доказал по несъмнен начин плащанията чрез третото лице да са такива за трудово възнаграждение на ищеца именно за процесния период. Със становището по отговора на ответника ищецът е заявил, че тези плащания касаят трудови възнаграждения за период преди процесния, което кореспондира с установеното от заключението на ССЕ, че плащане на сумата от 14 999.83 лв. не е отразено във ведомостите за заплати за процесния период, нито тази сума е отразена счетоводно като заплатена на ищеца.

Поради това въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен до размера от 14 999.83 лв. Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемата страна. Доказано направените са в размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 4971 от 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 56297/2024 г. на Софийски районен съд, 77 състав в обжалваната част, с която „ГЛИТ ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726, е осъдено да заплати на С.

5

В. Т., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 14 999.83 лева – нетно трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ГЛИТ ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726, със седалище и адрес на управление: с. Долни Богров, Столична община, ул. 28-ма № 6, да заплати на С. В. Т., ЕГН **********, гр. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

В необжалваната част решението по гр.д. № 56297/2024 г. на Софийски районен съд, 77 състав е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6