Решение № 2408 от 25.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. Варна, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110112935 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. И. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния представител - адв. П. Н., срещу „Е. М.“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р. П. К. № *, сграда М. Т., ет. *, иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност възможността за принудително изпълнение за вземането от 23759.52 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ * г., по описа на ВРС, в полза на „Р. Б.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.

М.“ ЕООД.

В исковата молба ищцата твърди, че срещу нея в полза на „Р. Б.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 07.03.2012г. по ч.гр.д. № *г. на ВРС, въз основа на заповед за изпълнение № *г. Сочи, че впоследствие вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на ответника „Е. М.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 08.11.2013 г.

Поддържа, че по молба на взискателя „Р. Б.“ ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист, на 15.03.2012г. е образувано ИД № *г. по описа на ЧСИ И. Ст. Излага се, че по изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия, последното от които е наложен запор от 26.11.2015г. Сочи, че с постановление за прекратяване от 04.05.2022г. изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. В тази връзка поддържа, че на основание чл. 110 от ЗЗД погасителната давност е настъпила на 26.11.2020г. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Е. М.“ ЕООД чрез адв. Р. М., признава предявения иск по основание. Сочи се, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Счита че направените разноски в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът признава иска и с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.

Излага, че оригиналът на изпълнителния лист се намира по прекратеното изпълнително дело към датата на завеждане на настоящия иск и не е налице намерение на кредитора да изтегли изп.лист, за да образува ново изпълнително дело. Моли за произнасяне с решение при 1 признание на иска, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК претендираните от ищеца разноски по делото да останат в негова тежест. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Неоснователно е възражeнието на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Вярно е, че първата предпоставка на визираната норма е налице, доколкото ответникът изрично е признал иска с отговора по чл. 131 от ГПК.

Същевременно не е налице втората предпоставка, а именно страната да не е станала повод за завеждане на делото, по следните съображения:

По делото не е спорно, а и от представения по делото препис от ИД № * г. по описа на ЧСИ И. С. се установява, че е образувано по молба на „Р.(Б.)“ ЕАД срещу солидарните длъжници В.И.Д. , Д. И. Д. и М.Е.М. въз основа на изпълнителен лист от *г. издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа на Заповед за изпълнение № * г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумата от 23759,52 лв. главница по кредит, 1628,47 лв. редовна лихва за периода 05.07.2011 г. – 16.02.2012 г., 275,22 лв. наказателна лихва за периода 05.08.2011 г. – 01.03.2012 г., 2583,94 лв. изискуема лихва за перида 05.06.2010 г. – 22.11.2010 г., 564,94 лв. за държавна такса и 732,47 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не е спорно и че ответникът - „Е. М.“ ЕООД е конституиран като взискател по ИД по договор за цесия от 08.11.2013 г. Установява се и че делото е прекратено от ЧСИ поради перемпция, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, за което ищцата – длъжник е уведомена със съобщение от 23.05.2022 г., както и ответникът, а оригиналът на изпълнителния лист е останал по делото. Т.е. към датата на завеждане на делото 26.10.2023 г. срещу ищцата не е било висящо ИД за принудително събиране на процесната сума, нито се установява след прекратяване на ИД ответникът да е предприел правни действия за събиране на вземането си спрямо нея въз основа на процесния изпълнителен титул.

Същевременно ищцата по делото е ангажирала показанията на водения свидетел К.И.Х. – нейн брат, който сочи, че последно преди година и два-три месеца служители на ответника са заплашвали по телефона сестра му със съдия изпълнител, ако не заплати процесната сума, а самите заплахи започнали преди 6-7 години. Визираните показания съдът намира, че действително следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 от ГПК като заинтересовани поради близката родствена връзка със страната, която именно води свидетеля, наред с което същите обслужват тезата именно на тази страна, че не тя е дала повод за завеждане на делото. Същевременно извън формалната връзка на родство съдът не установи данни за други обстоятелства, които биха могли да девалвират доказателствената стойност на показанията на този свидетел, които съдът намира последователни и изградени въз основа на дългогодишни и преки впечателения. Поради това именно, въз основа на тях съдът намира за установено, че преди иницииране на настоящото производство ответникът чрез фактически действия на своите служители – телефонни обаждания до ищцата за заплащане на процесното задължение и заплахи със съдия-изпълнител, е изисквал заплащане на задължението, включително след прекратяване през *г. на ИД като перемирано и погасяването по давност на задължението през 2020 г. (последното не е спорно по делото). Следователно и след погасяването по давност на процесното вземане, между страните – кредитор и длъжник, е продължил да съществува извънсъдебне спор относно правото на първия да иска заплащането му. Същевременно съгласно Определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2062/2018 г. на ВКС, ІV г.о., целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право, а самото възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на погасеното по давност вземане, иска да получи изпълнение (каквато е процесната хипотеза), поради което не може да се направи извън исковия процес.

2

Следователно в случая сезирането на съда от ищцата е било задължително условие за успешното упражняване на нейното субективно право да отрече занапред възможността ответника да иска принудително осъществяване на своето право по изпълнителния лист от 2012 г. Респективно пред ищцата не е съществувала друга законна възможност за защита извън иницииране на настоящото производство по чл. 439 от ГПК.

В обобщение съдът намира, че с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да репарира сторените от ищцата разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 300,00 лв. за платена държавна такса.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл. 83, ал.2 от ГПК остатъкът от дължимата държавна такса от 650,38 лв., за която ищецът е бил освободен от внасяне, следва да се присъди в полза на съда. С оглед осъщественото от адв. П. Н. безплатно процесуално представителство на ищецата, на пълномощника следва да се определи и присъди по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2538,36 лв., съставляващо относимия минимум съобразно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В тази връзка основателно се явява възражението за прекомерност направено от ответника срещу поискания със списъка по чл. 80 от ГПК размер на възнаграждението от 2700,00 лв., предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на осъществената защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „ Е.“ № * не дължи на „Е. М.“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р. П. К. № *, сграда М. Т., ет. * сумата от 23759,52 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, в полза на „Р. Б.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД , поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р.

П. К. № *, сграда М. Т., ет. * да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„Е.“ № * сумата от 300,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р.

П. К. № *, сграда М. Т., ет. * да заплати на адв. П. Н. от АК - Варна, личен № *, с адрес на адвокатската кантора: гр. В., ул. „Ц.О.“ № * сумата от 2538,36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р.

П. К. № *, сграда М. Т., ет. * да заплати в полза на съда сумата от 650,38 лв., представляваща дължима по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчането на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3