Решение № 366 от 07.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Разлог, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20261240100043 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”).

Образувано е по ИМ на ,,ЕРМЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес *, съдържаща следната установителна искова претенция: да бъде признато за установено, че ответникът „П.Г.“ЕООД, ЕИК:*, с адрес *, дължи на кредитора „ЕРМЗ”ЕАД, ЕИК:*, сума от 9`678,77 лева /4`948,68 € - главница, дължима по ф-ра №*/23.01.2025 г., начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, и чл.56 от ПИКЕЕ, начислена за периода от 18.10.2024 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 994,12 лева /508.29 € мораторна лихва по ф-ра №*/23.01.2025 г., начислена за периода от 08.02.2025 г. до 02.12.2025 г. Твърди се, че на 17.01.2025 г. от страна на служители на ответника била извършена проверка на техн. средство за измерване на ел. енергия, обслужваща обект, собственост на ответника, като били уведомени и органите на МВР. От страна на КЕВР били приети нови правила за измерване на количеството ел. енергия, съгласно чл.83, ал.2 вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Процесната проверка била извършена по силата на тези нови правила. Правилата предвиждали ф-рата за преизчисление да се издава от оператора на ЕПМ, в случая именно ответното дружество, което притежавало лиценз за разпределение на ел. енергия. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол №* от 17.01.2025 г., който бил подписан от служител на МВР, макар такова задължение да липсвало. Протоколът бил съставен в присъствието на независим свидетел, който не бил служител на „ЕРМЗ“ЕАД, каквото било изискването на чл.49, ал.3 от Правилата за измерване количеството ел. енергия. В протокола било констатирано, че консумираната ел. енергия не била реално измервана от електромера, като била налице промяна в схемата на свързване на измервателната система. Процесният електромер не бил изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория в БИМ, тъй като се касаело за промяна в схемата за свързване по смисъла на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а не до манипулация вътре в самия електромер. Ответникът бил уведомен за издадения констативен протокол. Въз основа на констативния протокол и на основание 1 чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, и чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена ел. енергия по партидата на ответника за период, предвиден в чл.50, ал.2 от Правилата. Според чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на последната извършена проверка на средството за търговско измерване или периода от 3 месеца, предхождащи датата на констатиране на неправилното/неточното измерване, като се взема пократкият период от двете възможности. СТИ с фабр.№*, обслужвал обекта на ответника към датата на проверката, не бил проверяван в периода от 18.10.2024 г. до 17.01.2025 г. С писмо ответното дружество било уведомено за изготвената справка за преизчислените количества ел. енергия, ведно с издадената ф-ра.

Цитира се съд. практика, според която е налице законово основание за ЕРД да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми - реално потребена ел. енергия, както и че е налице е подзаконово възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да начисли и получи конкретното вземане, и това възлагане не противоречало на нормативен акт от по-висока степен. Касаело се за специални норми, които дерогират общите такива.

В срока за отговор на ИМ, ответникът възразява с/у редовността на молбата на ищеца, признава фактическите твърдения, свързани с проведената проверка и издадения констативен протокол, но възразява, че мястото, в което било констатирано промяна на схемата на свързване, не било стопанисвано от ответното дружество. Посочената от ищеца сграда не била ползвана от ответника.

На база приетите по делото писмени и гласни док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

С доклада по делото е прието за безспорно, че била извършена на 17.01.2025 г. проверка в обект, в *, с посочени GPS – координати на самия обект, обозначен като “цех”, както и издаването в тази вр. на констативен протокол №* по реда на чл.50, ал.4 от ПИКЕЕ, в присъствието на независим свидетел, в който било отразено следното: „направено присъединение преди електромера с кабел тип САВТ 3х70+35 мм2/ за фази "R" "S" "T" + нула/, като единия край е свързан към изходяща фазова клема на входящ предпазител /тип АП400А/, в ел. табло, захранващо два електромера /със захранващ кабел САВТ 3х185 + 90 мм2/, което се намира на фасадата на сградата в единия край, а другият край на кабела е свързан към ел. табло, намиращо се в другия край на обекта. Осъществена е промяна на схемата на свързване и вследствие на това част от консумираната ел. енергия не се измерва от електромера. Присъединението е премахнато и е възстановена нормалната измервателна схема, с което измерването е приведено в изправност", както и че ответникът бил запознат с посочения протокол.

Ответникът възразява единствено, че не негов обект е бил свързан с процесния електромер, по повод на който било констатирано промяна на схемата на свързване.

По делото е приета и изслушана СТЕ, която съдът цени изцяло, доколкото е изготвена от компетентно вещо лице, което пълно и обосновано, в рамките на своята специалност, е отговорило на поставените въпроси както от ищеца, така и от съда. На база на това заключение се установява, че установеният кабел САВТ 3х70+35 мм² присъединен от ел. табло от единия край на сграда, влизащ в съществуващо разпределително табло на същата сграда, оборудвано с трифазен индукционен електромер модел 1993 г. (производство на „Е." АД/„Е-“-С.), няма 2 технологична връзка с производствения капацитет на дърводелския цех, използван от ползвателя и собственик „П.Г.“ЕООД. Проводникът е бил исторически положен и предназначен за захранване на обособени части/крила от старата сграда, която по данни от геодезическо заснемане е предназначена за „сушилни камери", която в момента не функционира в индустриален режим.

Липсват каквито и да са превключващи съоръжения, камуфлажни схеми или признаци за байпасиране. Според ВЛ ситуацията се класифицира като заварено техн. положение без наличие на нерегламентирано присъединяване или манипулация на търг. мерене. Или според ВЛ процесният кабел е бил свързан към нефункциониращо към момента на огледа (но по мнение на експерта и години преди това – стр.7 от протокол от ОСЗ от 29.05.2026 г.) ел. табло. От представените писмени док-ства следва, че по отношение на посочения от ВЛ дърводелски цех – сграда с идентификатор №***, ответното дружество е наемател (договор за наем от 01.08.2015 г., сключен с наемодателя „Б..”ЕООД), а относно сградата с предназначение за сушилни камери с идентификатор №***, по отношение на която бил предназначен процесният кабел, с оглед заключението на ВЛ, няма данни за собственост. По делото обаче от страна на ищеца не са ангажирани никакви док-ства, посредством които да се установи дали посоченият в констативния протокол ч/з координатни точки цех съвпада с посочения от ВЛ дърводелски цех, за който се признава от ответника, че се ползва по силата на облигационно правоотношение от него, като от заключението към СТЕ, видно от съвпадащите GPS координати, посочени в заключението и констативния протокол, става ясно, че се касае за сграда с предназначение за „сушилни камери", за която не са ангажирани никакви докства да е собственост на ответника или да се ползва от него на друго основание и съответно той да има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б от §.1. към ДР на ЗЕ. Освен това, както се посочи, посоченият кабел няма вр. с работещия дърводелски цех на ответника и е бил отведен към нефункциониращо табло, което не е могло да послужи за снабдяване с ел. енергия за небитови нужди. В тази вр. са и показанията на св. П., който казва, че процесната сграда е нефункционираща, не се ползва конкретно от ответника, била захранвана преди години от посоченото и от ВЛ старо табло. Вярно е, че св.

Д.А., който обаче е служител на ищеца и като такъв заинтересован от изхода на делото, посочва, че свидетелят И.П. на място на проверката му казал, че сградата, до която достигал процесният кабел, за която сграда и този свидетел признава, че не била с търговско предназначение, се ползва от брат му, тоест от свидетеля Г.П.. В същото време обаче Г.П. изрично в своя разпит отрича да е посочвал кой стопанисва сградата, но дори и да се приеме, че последният действително е казал, че обектът е във владение на неговия брат, то управител на ответното дружество е Б.П., поради което и този доказателствен източник – показанията на св. А., не могат да доведат до еднозначен извод за собствеността на коментирания недвижим имот. При тези факти, то както главният иск, така и акцесорният такъв, подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, разноски се следват в полза на ответника, който е заплатил в полза на процесуалния представител 1`100.00 € адв.възнаграждение, като заявеното възражение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, от страна на ищеца е немотивирано, както изисква посочената разпоредба, съответно и като такова е неоснователно.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

3

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни искове с правно основание по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, в сила от 30.04.2019 г., и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ,,ЕРМЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес *, с/у ответника “П.Г.“ЕООД, ЕИК:*, с адрес *, с които е поискано да бъде установена дължимостта на следните суми: 9`678,77 лева /4`948,68 € - главница, дължима по ф-ра №*/23.01.2025 г., начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, и чл.56 от ПИКЕЕ, начислена за периода от 18.10.2024 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 994,12 лева /508.29 € - мораторна лихва по ф-ра №*/23.01.2025 г., начислена за периода от 08.02.2025 г. до 02.12.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, с №1186 от 04.12.2025 г. по ч.гр.д.

№1414 по описа на РС-К. за 2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, ,,ЕРМЗ“ЕАД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на “П.Г.“ЕООД, ЕИК:* адв. възнаграждение за настоящата инстанция от 1`100.00 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________ 4