Решение № 4163 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4163 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100501948 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 16094/23.08.2024 г., постановено по гр.д. №11506/2024 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, е признато за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Н. М. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че Н. М. М., ЕГН ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва: 1. 1848.42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 15.12.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 1848.42 лева до пълния претендиран размер 2107.45 лева за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 2. 325.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 01.12.2023 г., изчислена върху главница от 1848.42 лева, като е отхвърлена исковата претенция за горницата от 325.06 лева до 370.81 лева, поради погасяване по давност по чл.111 ЗЗД, а за горницата от 370.81 лева до пълния претендиран размер от 375.17, поради неоснователност и недоказаност по размер; 3.

21,49 лева главница за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането; 4. 5,16 лева - лихва за периода 15.01.2021 г. до 01.12.2023 г., изчислени върху главница от 21,49 лева, за които суми има издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69207 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 150761, ID номер 190309, за топлоснабден имот гр. София, 1359,обл.София,общ.„*********.

С определение № 42626/21.10.2024 г. е оставена без уважение молбата на 1 ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. М. М.. Същата твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е нито собственик, нито вещен ползвател на имота, а дори да се приеме, че е наемател на имота, по делото се установило, че и други лица живеят в имота. По отношение присъдените лихви се твърди, че по делото не се установило публикуването на общите фактури на сайта на дружеството-ищец, поради което и ответникът не е изпаднал в забава. Въззивникът поддържа, че не се установило възникнало задължение за заплащане на начислените суми за извършена услуга дялово разпределение, като липсвал и уговорен срок за заплащането им, поради което и претенциите за главница и лихва за дялово разпределение се явяват неоснователни. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли за потвърждаването му. Претендира разноски.

Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „ДИРЕКТ" ЕООД.

Подадена е и частна жалба от Н. М. М. срещу определение № 42626/21.10.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и се моли за неговата отмяна.

Постъпил е отговор на частната жалба от въззиваемия „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в който се излагат доводи за правилност на обжлваното определение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По делото е представена заповед ЖН-04-Н-001/13.01.2009 г. на кмета на СО, район „Люлин“, по силата на която ответницата е настанена в процесния недвижим имот - апартамент 61, гр. София, ж.к. *********. Представен е и договор за наем от 14.01.2009 г., сключен между ответницата и СО, район „Люлин“, по силата на който имотът е предоставен за възмездно ползване на ответницата. В договора липсва определен срок за ползване на имота, т.е. същият е безсрочен. По делото няма доказателства договорът да е прекратен, поради което и съдът приема, е ответницата е била наемател на имота през исковия период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния 2 период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Спорно по делото е обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, доколкото ответникът не притежава право на собственост или вещно право на ползване по отношение на процесния имот, а е бил наемател по силата на наемно правоотношение, възникнало между последния и Столична община, район „Люлин“.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.

150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От страна на третото лице помагач на страната на ищеца по делото са представени документи за главен отчет и изравнителни сметки за процесното общинско жилище, относими към процесния период. Видно от протоколите за главен отчет от 15.05.2021 г. и 08.05.2022 г, неоспорени от ответната страна, е, че като титуляр на партида с аб. № 150761 е вписана Н. М. М., а в графа „потребител име/подпис“ и изписано името на ответницата е положен подпис. От представените изравнителна сметки се установява, че като титуляр на партида с аб. № 150761 на процесния адрес е вписана Н. М. М..

Съобразно горните фактически констатации съдът приема, че с оглед действащото през процесния период наемно правоотношение между Н. М. М. и Столична община, район „Люлин“ с предмет апартамент № 66, находящ се в гр.

София,общ.„Люлин",ж.к.„Л*********, същият е бил обитаван от Н. М. М., дружеството ищец е разкрило партида на името на наемателя, с което действие между наемателя и доставчика на топлинни услуги е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна енергия, като в подкрепа на така направения извод съдът излага следните съображения от правна страна:

По аргумент от разпоредбите на Закона за общинската собственост (чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. 2), както и на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с решение № 466 по протокол № 53 от 14.07.2005 г. (чл. 33, ал. 1, т. 1) задължението за заплащане на консумативните разноски /каквито безспорно са тези за топлинна енергия/ е в тежест на наемателя, настанен в общинско жилище.

3

Същевременно съгласно постановките на тълкувателно решение № 2/2017 г.

ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В настоящия случай наемателят на общинско жилище по силата на сключения с общината договор за наем е предоставил съгласието си и се е задължил да заплаща консумативните разноски, възникнали във връзка с ползването на предоставеното му под наем жилище. Аргумент за това може да бъде почерпен от императивната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗОбС, съгласно която неплащането на консумативните разноски дори за три месеца е основание за прекратяване на наемното правоотношение. С оглед факта, че задължен за сумите за топлинна енергия по силата на закона е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота, то следва да се приеме, че при отдаване на същия под наем, за това лице възниква легитимен и правно защитим интерес да уведоми продавача на топлинна енергия, че друг ползва имота, съответни потребява доставяните в същия комунални услуги, и да поиска промяна на титуляра на партидата да бъде извършена, доколкото същият, макар и собственик за периода на отдаване на имота под наем е лишен от ползването на собствеността си по силата на възникналото наемно правоотношение. От друга страна, за продавача на топлинна енергия, който се явява кредитор на вземането за цената на същата, следва да се признае легитимен интерес, съответно право, въз основа на така постъпило от собственика изявление да предприеме действия по промяна титуляра на партидата, предвид, че е налице законово задължение на наемателя в общинско жилище да заплаща консумативните разноски за периода на ползване на същото /съответно със сключването на наемния договор наемателят се е съгласил за това/. По този начин, макар да не е заявил съгласието си за сключване на договор за доставка и продажба на топлинна енергия пряко пред „Топлофикация София“ ЕАД, наемателят е дал такова съгласие пред своя наемодател, поемайки правата и задълженията по наемното правоотношение. С откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество на името на наемателя същият става клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за ползваното от него жилище. Следователно задължен за заплащане на топлинната енергия за процесното жилище за периода, за който се установи същият да е наемател, е ответникът.

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33d9924c-61da-48c4-b611-b8e669ae6f90