Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2818 от 10.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1407/2023
Вид
Определение № 2818
Подписан
10.11.2023
В сила
10.11.2023
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2818 гр. Бургас, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501407 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от ЕТ „Р. С.“ с ЕИК 102068218, чрез адв. Звезделина Неделчева против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 167 от 12.04.2023г. по ч.гр.д.№ 338 по описа за 2023г. на Районен съд Несебър.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е издал заповедта за изпълнение въз основа на представения договор за заем Бизнес кредит № 7000/31.05.2021г., сключен между „Лено“ АД и жалбоподателя. В същия обаче било регламентирано, че всички спорове, породени от договора, които не могат да се разрешат доброволно, се разрешават по съдебен ред, като споровете ще се разрешават от компетентния съд в гр. София, определен по правилата на родовата подсъдност- така чл.6.8 ( a ) и (b). Също в споразумението – чл.6.8. (c) страните постигнали арбитражно споразумение, че съдебните спорове между тях ще се разрешават чрез арбитраж. Заявява, че цитираните разпоредби на договора са неясни и двусмислено написани, поради което не е ясно кой е компетентния съд. Сочи, че при наличието на арбитражна клауза спорът не е подведомствен на РС- Несебър и същият не е следвало да издаде заповед за незабавно изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл.8, ал.1, изр. от ЗМТА, съгласно която норма в случай, че страната се позове на арбитражно споразумение в срока за отговор на исковата молба, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото. На следващо място се твърди, че претендираните от кредитора суми са заплатени, няма забава във вноските, а дори някой от вноските надвишавали задълженията.

Моли разпореждането за допускане на незабавно изпълнение да бъде отменено.

Претендира разноски. Приложена е квитанция за внесена държавна такса, ПДИ, разписка за връчване на ПДИ, 24 бр. платежни нареждания, пълномощно и списък на разноските.

1

Частната жалба е с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения едномесечен срок /ПДИ и заповедта за изпълнение са връчени на жалбоподателя на 7.07.2023г., а жалбата е подадена на 13.07.2023г./. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Подадена е от надлежно упълномощен адвокат на лице, което има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор от „Лено” АД, представлявано от пълномощника юрисконсулт Виктор Топуров. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че доводите, касаещи подведомствеността на спора не са относими към заповедното производство, а освен това арбитражната клауза само дава възможност спорът да бъде разгледан от арбитражния съд, като преценката за това е предоставена на страната, инициирала производството.

Оспорва твърденията в жалбата, че жалбоподателят няма забава в нито една от падежиралите вноски, като изтъква, че такава е налице по отношение на вноска № 12 според погасителния план. В тази връзка сочи, че надвнесената със следващата вноска сума не е достатъчна да погаси натрупаната за периода на забавата неустойка, поради което кредитополучателят е продължил да е в забава. Следващите плащания били осчетоводени в поредността, уговорена от страните в чл.2.4 (d) от договора. Моли жалбата да се остави без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 338 по описа за 2023 г. на Районен съд Несебър е образувано по заявление от 12.04.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от

„ЛЕНО” АД /с предходно наименование „ЛЕННО“ АД/, чрез пълномощника- юрисконсулт Топуров. Искането в него е за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ЕТ „Р. С.“ за следните суми: 587,55 европадежирала главница по договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер 7000 от 31.05.2021г.; 4391,12 евро – падежирала договорна лихва по чл.2.3 (а) и (b) по смисъла на Приложение №1- погасителен план, дължима за периода 02.06.2022г.- 1.04.2023г.

В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане е по договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер 7000 от 31.05.2021 г. Претендират се и разноските по делото, включващи такса и юрисконсултско възнаграждение. Приложени са доказателства във връзка с представителната власт на заявителя, както и преписи от договора за заем с Приложение №1 /с нотариална заверка на подписите на страните/, нотариален акт за договорна ипотека. Приложена е и квитанция за внесена държавна такса.

По това заявление е издадена заповед № 167 от 12.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК (в която е инкорпорирано обжалваното разпореждане за незабавното й изпълнение), с която е разпоредено частният жалбоподател да заплати на ответника посочените в заявлението суми, включващи главница и договорна лихва, както и деловодни разноски.

За да постанови този акт съдът е приел, че е представен редовен от външна страна 2 документ по чл.417, т.3 ГПК- договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 7000/31.05.2021г. и Приложение №1 към него /погасителен план/, който удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на заявителя срещу длъжника за процесните вземания.

Предвид разпореждането за незабавно изпълнение на 12.04.2023г. срещу жалбоподателя е издаден изпълнителен лист за цитираните по-горе суми. Образувано е изпълнително производство - изпълнително дело №1133/2023г. по описа на ЧСИ Станимира Николова. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени на задълженото лице на 7.07.2023г.

На 13.07.2023г. жалбоподателят е подал възражение по чл.414, ал.1 ГПК, като на същата дата е подадена и молба за спиране на изпълнението на основание чл.420 ГПК. С разпореждане № 1824 от 14.07.2023г. съдът е приел, че молбата за спиране е основателна и следва да бъде уважена, като е дал възможност на длъжника да внесе парична сума, която да служи за залог. Със същото разпореждане на заявителя са дадени указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

По същество:

Между страните не са спорни обстоятелствата, изложени в заявлението относно сключването на договора за заем помежду им, който представлява документ по чл.417, т.3 ГПК. Спорният въпрос е относно съществуването на вземанията на заявителя, тъй като жалбоподателят твърди, че същите са погасени чрез плащане, за което представя писмени доказателства. Ответната страна оспорва тези твърдения, като сочи, че действително са извършени плащания, но те не погасяват процесните вземания.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК във вр. с чл.418, ал.2 и 3 ГПК, при разглеждане на спора относно издаденото разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК, дейността на съда включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Третата предпоставка /дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител/ е неприложимо към настоящия казус, тъй като спорът е между търговци, а дружеството- жалбоподателя няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Ако някоя от тези предпоставки не е налице, съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че доводите в частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения, извлечени от съдържанието на документа по чл.417 ГПК. Въведените с процесната жалба доводи не са свързани с цитираните предпоставки.

Както възражението за липса на компетентност на съда да разгледа правния спор предвид наличието на арбитражна клауза в процесния договор, така и възражението местна неподсъдност на исковото производство, а освен това и доказателствата за извършени плащания, не касаят редовността от външна страна на договора за заем, нито изискуемостта на задълженията /т.е. дали е настъпил падежа на вземанията/. Многобройните писмени 3 доказателства за извършени плащания от жалбоподателя също не могат да бъдат съобразени в настоящото производство /същите са предмет на преценката по чл.420, ал.2 ГПК/, още повече, че в случая са взети предвид от районния съд, предвид постановеното разпореждане по чл.420 ГПК. Данните за извършени плащания касаят съществото на правния спор, поради което могат да бъдат обсъдени и съобразени само в хода на исковия процес по чл.422 ГПК, след като кредиторът ги оспорва като неотносими към процесните вземания.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тази причина на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЕТ „Р. С.“ с ЕИК 102068218, чрез адв. Звезделина Неделчева против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 167 от 12.04.2023г. по ч.гр.д.№ 338 по описа за 2023г. на Районен съд Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4