Решение № 411 от 09.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Стара Загора, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20235530104285 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

Ищецът Г. Н. Г. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за паричен заем №910046, сключен с „Сити Кеш" ООД на 10.08.2023г., съгласно който получава сумата от 1200 лева, която следва да бъде върната на 18 месечни вноски. По Договор за паричен заем №910046 ищецът следва да заплати неустойка в размер на 2 422.14 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 4104.00 лева. Счита, че клаузата за неустойката е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията му за това са следните:

На първо място сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС (решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г, по гр.д. №5093/2007г., определение №877 по т.д. №662/2012г, и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до 1 накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. В допълнение, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 2422.14 лева е в размер на над 200.00 % на получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046, според който се дължи неустойка в размер на 2422.14 лева се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение, на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т.З от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции., По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане 2 сума допълнително с още % от предоставената главница. В този смисъл се позовава на решение №511 от 17.04.2018г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №324/2018 г. Сочи, че последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение №107 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д. №818/2009г., II т.о, Решение №511 от 17.04.2018г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. №324/2018г.

Наред с това, счита че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП; вр. с чл.24 от ЗПК.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 не се явява, индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че търсената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към: момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността, по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена ПМС №426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 3 и сл. ЗЗП. В тази насока се позовава на последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение №353 от 31.01.2018г. на PC Пловдив по гр.д.

№8333/2017г., Решение N91445 от 07.06.2019г. на PC Бургас по гр.д. №6370/2018 г.

Решение №373 от 14.112018г. на PC Габрово по гр.д. №1114/2018г., Решение №1081 от 24.07.2019г. на PC Пазарджик по гр.д. №3618/2018г., Решение №1411; от 15.04.2019 г. на PC Пловдив по гр. д. №18339/2018 г., Решение №425 от 04.05.2018г. на PC Шумен по гр.д.

№51/2018г., Решение №95 от 12.03.2020 г. на ОС Пазарджик по в.гр. д. N288/2020г.

Също така счита, че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Оттам, че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 910046 не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП; Видно от самия Договор за паричен заем № 910046 и ОУ към него по безспорен начин се установява, че неустойката от същия е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора особено и когато се намираме в хипотезата на договор за заем с общи условия. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Счита, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл.За ЗКИ са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова институция. Сключването на гаранционни търговски сделки от банките е уредено в чл.2 ал.2, т.7 от Закона за кредитните институции, като е поставено изискване за включването на дейността по обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката. В банковата практика се изисква наредителят — 4 бенефициер да учреди в полза на банката-гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална сметка. Използва се и механизмът банката да кредитира наредителя за сумата на банковата гаранция, който кредит се обезпечава по ред, определен от банката. Единствено при първокласни клиенти банката може да издаде гаранция без да изисква обезпечение. Освен това договорът за поръчка чрез издаване на банкова гаранция е възмезден, тъй като наредителят дължи на банката съответните такси и разноски по издаване на гаранцията. Клиентите на ответника са изолирани от банковото кредитиране поради ниски или липсващи доходи и имущество и/или налична вече задлъжнялост. На тях банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за чието издаване има още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при отпускането на заемен ресурс. Следва да се има предвид, че ако бяха налице условия на този тип потребители да се отпусне банков кредит, те биха предпочели последния, който е с много по-ниски лихви в сравнение с лихвите на т.нар. „фирми за бързи кредити"; поръчител, отговарящ на подробно описаните непреодолимите условия на чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем.