Решение № 21160 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21160 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110121222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. В. К., чрез адв. П., срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2024 г., сключен между Й. В. К. и „Кредирект“ ЕООД, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл.

143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2024 г., поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави;

- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1147,60 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща получено без основание от ответника плащане по Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 03.05.2024 г. сключил с „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2000 лв., която следвало да върне в срок до 05.05.2025 г., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 50% и ГПР на стойност от 62,72%. Съгласно чл. 6 от договора, в срок от два дни след датата на сключването му, ищецът следвало да осигури обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, които да отговарят на определени от 1 кредитодателя условия. В случай на неизпълнение на посоченото задължение в чл. 18 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 2524,80 лв. Ищецът счита, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, доколкото плащането й било инкорпорирано в погасителния план към договора. Твърди, че дължимата неустойка не била съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, доколкото имала за цел неоснователно обогатяване на кредитора, както и че с посочената клауза били заобиколени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка счита, че ответникът следва да му възстанови заплатените суми над чистата стойност по кредита в общ размер на 1147,60 лв. Излага съображения относно неравноправния характер на клаузите по чл. 6 и чл.

18 от договора. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2024 г., евентуално на клаузата по чл. 18, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 1147,60 лв., представляваща сбор от получени без основание от ответника плащания по договор за потребителски кредит № ****/03.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на искова молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага съображения относно злоупотреба с право от страна на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца във връзка с недействителността на процесния договор за кредит. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с ищеца, както и че същата се дължи при неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Излага съображения, поради които счита, че клаузата за неустойка е действителна. Признава получаването на претендираното вземане, като твърди, че са налице основания за задържането му. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 03.05.2024 г. между Й. В. К., в качеството му на заемател, и „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата в размер на 2000 лв., която ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски в срок до 05.05.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер 50% и годишен процент на разходите от 62,72%, а общо дължимата сума по кредита (при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита) е 2689,26 лв.

Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 2000 лв., а също така, че е извършил в полза на кредитора плащане в общ размер на 3147,60 лв. за погасяване на задълженията по Договора за потребителски кредит № ****/03.05.2024 г., от 2 които 1147,60 лв. над чистата стойност на кредита.

С чл. 6 от договора между страните е договорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка в размер на общата сума по договора, включваща главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно да отговарят на подробно посочените в разпоредбата условия.

В чл. 18 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в двудневен срок от сключването на договора, то дължи неустойка на кредитора в размер от 2524,80 лв. Посочено е в разпоредбата, че уговорената неустойка не е включена в размера на ГПР. Видно е освен това, че погасителният план включва и задължението на кредитополучателя с всяка вноска да заплаща и дължимата неустойка по договора, с която общата дължима сума по договора нараства на 5214,06 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК съдът приема следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че Договор за потребителски кредит № **** от 03.05.2024 г., е нищожен на заявеното правно основание.

На първо място, съдът приема, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело в договора се посочва, че целта на предоставения договор за кредит е за потребителски нужди на кредитополучателя, съдът намира, че представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по 3 определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 62,72 % (чл. 3, ал. 2, т. 4 от договора). Същевременно, между страните по делото е безспорно, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, описана в чл. 18 от договора, не е включена при формиране на размера на ГПР, т.е. при нейното включване ГПР ще нарасне значително.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съдът приема, че неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включи в размера на ГПР. Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски 4 кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски, а механизмът на начисляването й и условията, при които е уговорена водят до извода, че начисляването й при договор за кредит е задължително за потребителя и е условие за предоставяне на процесния кредит. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в двудневен срок от сключване на договора да бъдат осигурени един или двама поръчители за вземанията по договора, които да отговарят на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата и лихвата по договора. Заедно с това, дори длъжникът да успее да предостави уговореното обезпечение под формата на двама поръчители, кредиторът може да го откаже по своя преценка и по този начин за кредитополучателя отново ще се начислява неустойка за непредоставяне на обезпечение. Посочената клауза съдържа явно и значително неравновесие на правата и задълженията на кредитодателя - търговец, от една страна, и на кредитополучателя потребител, от друга, поради което сама по себе си се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 и сл. ЗЗП. Платежоспособността на длъжника следва да се оценява към момента на предоставяне на кредит и именно преценката на кредитодателя към този момент определя решението за предоставяне на кредита и условията, при което последният да бъде предоставен. По същество, посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение не обезщетява вреди, претърпени от кредитодателя, тъй като няма нито намаляване на актива, нито увеличаване на пасива му, вследствие на това, че кредитът е останал необезпечен, а води единствено повишаване на риска от непогасяване на кредита. В същото време, този риск пряко се отразява на размер на договорната възнаградителна лихва – колкото по-рисков е кредитът, толкова по-висок е размерът на договорния лихвен процент. По този начин кредиторът кумулира възнаграждение за поетия от него кредитен риск чрез две вземания – един път посредством договорната възнаградителна лихва, а втори път – именно чрез процесната неустойка за непредоставяне на обезпечение, заобикаляйки по този начин обаче императивните максимални размери на ГПР и генерирайки извънредна печалба за сметка на кредитополучателя. Поради това така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита (в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др.).