Решение № 8640 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8640 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. К. при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К. Гражданско дело № 20241110165995 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Н. К. У. искова молба, която е редовна, а предявените с нея исковедопустими.

Ищецът твърди, че на 09.12.2020г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответникът Н. К.

У. бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 864306_бс/09.12.2020г., по силата на който последният получил сума в размер на 100 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта „Бяла карта“, срещу задължението да погасява текущото си задължение в срок до 2-ро число на съответния месец при фиксиран лихвен процент в размер на 43,20%, както и ГПР в размер на 45,90%. Поддържа, че договорът за кредит бил сключен при спазване на действащата нормативна уредба, като излага подробни съображения в тази насока.

Сочи, че с чл.8, ал.2 от него кредитополучателят поел задължение да върне усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва. Отбелязва, че в чл.12, ал.1 страните уговорили, че при непогасяване на задълженията на падежа, кредитополучателят ще дължи представянето на обезпечение и заплащането на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията, а в чл.20 предвидили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство кредитополучателят ще дължи заплащане на неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Твърди, че между страните било уговорено, че при неизпълнение на задължението за връщане на кредита в срок кредитополучателят ще дължи лихва за забава /чл.21, ал.3 от договора/, както и сумата 1 от 2,50 лева за всеки ден забава, представляваща обезщетение за разходите за извършените действия по събиране на вземанията /чл.21, ал.4 от договора/. Отбелязва, че в чл.21, ал.1 от договора били договорени и условията, при които кредиторът имал право да обяви кредитът за предсрочно изискуем, като съгласно ал.5 при обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът дължал заплащане на такса в размер на 120 лева.

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г. кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД му прехвърлил вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно уведомен. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в срок, като същите остават непогасени и към настоящия момент. С оглед на изложеното отправя молба към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи. В тази връзка твърди, че предвидената в чл.21, ал.5 от договора „такса“ при предсрочна изискуемост в размер на 120 лева е незаконосъобразна, като не се установявало кредиторът реално да е понесъл съответните разходи. Отправя възражение за погасяване на предявените претенции за лихви по давност, като счита, че по отношение на същите е приложима кратката тригодишна давност, предвидена в чл.111, б. „в“ ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. К. У. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ №864306_бс/09.12.2020г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от последния на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.09.2023г. до окончателното плащане, сумата от 8,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2020г. до 27.04.2022г. и сумата 19,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2020г. до 25.09.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело №53383/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните 2 обстоятелства: че между цедента „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

С протоколно определение от 12.02.2026г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника Н. К. У. и цедента „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ № 864306_бс/09.12.2020г, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 100 лева, с твърдените в исковата молба клаузи, който е бил изцяло усвоен.

Посоченото се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ № 864306_бс/09.12.2020г., по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД е поело задължение да предостави на Н. К. У. сума в размер на 100 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, при следните параметри на кредита: фиксиран ГЛП в размер на 43,20 % и ГПР в размер на 45,90%. Съгласно уговореното в него кредитополучателят разполага с възможност да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. В случая видно от подписания от ответника Рамков договор за издавана и предоставяне на платежна карта Бяла карта, представляващ приложение към договора за кредит, същият е получил карта №864306 на 09.12.2020г., с оглед на което съдът намира, че на посочената дата е усвоил сумата от 100 лева.

Според чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на кредит ответникът поема задължение да плаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния месец и включващо усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че са начислени, като едва след заплащане на текущото задължение се увеличава разполагаемият лимит по картата със сумата на погасената главница – чл.7, ал.3 от договора. При така уговорения начин на плащане на текущо задължение усвоената и непогасена главница до 19-то число на текущия месец става изискуема най-късно на 2-ро число на следващия месец, респ. усвоената в периода от 20-то число до края на текущия месец става изискуема в пълен размер на 2-ро число на по-следващия месец.

Съгласно чл.15, ал.1 от договора ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на този договор, той се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – 3 поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1 500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД. В ал.2 е предвидено, че относно отговорността на поръчителя между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни, като според ал.4 задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Ако кредитополучателя не предостави обезпечението в уговорения срок, съгласно чл.20 от договора дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница включена в текущото задължение за настоящия месец. В посочената клауза е предвидено, че неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който кредитополучателят не е погасил текущото си задължение в срок до 2-ро число на текущия месец, като не е предоставил и допълнително обезпечение до 5-то число на месеца, без междувременно да е погасил текущото си задължение, както и че неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

При съобразяване на съдържанието на процесния договор, съдът намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, спрямо който приложение намират специалните правила на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на чл.143 – 147б от Закона за защита на потребителите, за които съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК.

Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите /“ГПР“/. В представения по делото Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ № 864306_бс/09.12.2020г. това изискване е формално изпълнено, доколкото е посочен неговият абсолютен размер, а именно- 45,90%, без обаче в същото време да са конкретизирани разходите, които са включени при формирането му. Тяхната липса не само води до неяснота относно всички разходи по кредита и тяхната относителна тежест, но също така препятства възможността да бъде извършена преценка относно съответствието им с уредения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР. Съгласно т.66 от мотивите на Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, без да се предоставят необходимите данни за изчислението. В Определение №1369/27.05.2024г. по т.д. №333/2024г. на II Т.О. на ВКС пък е посочено, че доколкото ГПР е част от основния предмет на договора, то неговата структура трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на 4 кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои, а при неяснота относно начина на формиране на неговата стойност- договорът за потребителски кредит е нищожен.

На следващо място, съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая съдът намира, че уговорената в чл.20 от договора неустойка по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, съответно разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК/. Този извод следва от начина, по който същата е уговорена- от обстоятелството, че изпълнението на задължението, което същата обезпечава, а именно- предоставянето на обезпечение, възниква не със сключването на договора, а при вече настъпило неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума. Така съгласно чл.15, ал.1 от договора ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, той се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение.