Присъда № 6 от 20.01.2022, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД 146*/21

Производството е образувано по тъжба на АНТ. БЛ. Г., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, гр.Пазарджик против подсъдимия В. ИВ. Ш., ЕГН **********, от гр.Пловдив, за извършено спрямо него от подсъдимия престъпление от частен характер – причиняване чрез нанесен побой на улицата пред дома му на лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК .

В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Защитникът оспорва доказаността на престъплението, оправдателна присъда. пледира за

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъдат оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 11.09.2021г. (събота), около 19.00ч., подсъдимият и неговата фактическа съжителка св. К. се прибрали от Пловдив с управляван от нея автомобил. В него били и двете им малолетни деца, които спели. Решили да напазаруват в намиращия се на ул. „Завоя на черна“ магазин „Тарита“ и К. паркирала в страничната улица, на пешеходната пътека, разположена точно до кръстовището. Подсъдимият влязъл в магазина, а тя останала в автомобила с двете деца.

По същото време тъжителят и неговата фактическа съжителка се движели с управляван от нея автомобил, като трябвало да завият в същата уличка. Автомобилът на К. пречел, тъй като заемал дясната пътна лента, в която следвало да продължи движението си и Н.. Докато коментирали с тъжителя ситуацията, той преценил, че тя може все пак да премине покрай неправомерно паркирания автомобил и и казал “Давай, давай!“, замахвайки с извадена през прозореца дясна ръка с типичния жест, съпровождащ тази реплика. При това движение неволно закачил страничното огледало на автомобила на К. и от шума около преминаването децата се разбудили и станали неспокойни. В такова състояние ги заварил баща им , когато се върнал с покупките от магазина. Майката обяснила, че мъж на предна дясна седалка на преминал автомобил бил ударил страничното огледало и това разбудило и разстроило децата.

Подсъдимият настоял да потърсят из района автомобила и след като преминали две пресечки, К. го забелязала – паркиран до една жилищна сграда. Спрели и подсъдимият видял приближаваща към него Н., която К. му посочила като водача на автомобила. Подсъдимият я попитал дали „мъжът й слиза“ и секунди след като тя потвърдила, на място се появил тъжителят, 1 държейки отпред в ръцете си якета.

Подсъдимият го посрещнал с въпроса: „Ти ли си големият мъж ?“ , след което директно му нанесъл удар в лявата част на челюстта, последван от още няколко - в лицето и по тила. Тъжителят се предпазвал, държейки пред тялото си якетата в ръцете. Успял да отблъсне подсъдимия и извадил служебната си карта, легитимирайки се като служител на МВР.Това впечатлило нападателя му, който започнал да се извинява и да настоява да не бъде сигнализирана полицията.

Н. обаче подала сигнал на ЕЕНСП 112 и на място пристигнал дежурен автопатрул, в състава на който били свидетелите Д.К. и Р.П.. Те снели писмени обяснения и след това съставили предупредителни протоколи на подсъдимия и тъжителя.

След това, в 22.09ч. ( л. 5), тъжителят посетил Спешния кабинет в МБАЛ Пазарджик, където споделил своите оплаквания, във връзка с които бил насочен за рентген на челюст.

На 13.09.2021г.(понеделник) посетил кабинета по Съдебна медицина в МБАЛ Пазарджик, където бил прегледан и установени: разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, травматичен оток по лявата лицева област (бузата), преценени от съдебния лекар като временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл.130,ал.1 от Нк) и болка и страдание (чл.130,ал.2 от НК).

На 05.10.21. подал настоящата тъжба.

С нея е инкриминиран инцидент, чиято фактология е почти идентична с отразената горе. Тя е установена от показанията на присъствалата свидетелка Н., лансирани поради тяхната последователност и съответност с други доказателствени средства. Затова и наличното поради фактическото й съжителство с тъжителя съмнение за достоверност на нейните твърдения бе отхвърлено.

Аналогичното съмнение относно К. – като фактически съжител на подсъдимия и съвместен родител с него на две деца, обратното – се потвърди.

Показанията й относно инцидента са съответни само на обясненията на подсъдимия, но непоследователни и опровергани от показанията на пристигналите непосредствено след случая полицаи, пред които е депозирала различни твърдения ; както и подсъдимия.

Всъщност, по част от инкриминираните обстоятелства няма доказателствен спор– по повод преминаване на автомобила, управляван от Н. покрай паркиралия на пътното платно автомобил на К. последвал конфликт между подсъдимия и тъжителя, развил се от словесен във физически.

Доказателственият спор е относно това – имало ли е посегателство от страна на тъжителя върху автомобила на К. по повод паркирането и разстроило ли е това посегателство децата на подсъдимия; търсил ли е по този повод и нарочно автомобила на Н. и тъжителя и нанасял ли е на последния 2 инкриминираните от него с тъжбата удари, причинявайки му приписаните телесни увреждания.

За тези обстоятелства К. и подсъдимият твърдят, че тя, докато го чакала да пазарува, възприела как седящия в управлявания от Н. на предна дясна седалка тъжител удря страничното огледало на автомобила им, което разбудило и разплакало децата в него и по този повод подсъдимият, когато съвсем случайно две пресечки по-нататък видели автомобила на Н., слязъл да му поиска обяснение, при което възникнал словесен спор, в който: според К.

– мъжете само замахвали един към друг, поради което тя застанала между тях , а според подсъдимия- си посегнали взаимно –той към тъжителя с шамар, а тъжителят към него – с юмрук , но докато неговият удар бил париран, този на тъжителят го застигнал и ударил „ но не силно“. Обясненията му в тази част са обаче твърде объркани в неуспелия опит да представи невярна версия за случилото се. Първо твърди си „посегнали едновременно: той с шамар, а тъжителя – с юмрук, но не успели да се ударят, защото били много близко един до друг“. След това обаче твърди, че тъжителят му парирал удара и му нанесъл удар с юмрук. След това, според твърденията му “ се сборичкали – държали се и се бутали“ и така излезли към улицата, където К. ги разтървала, заставайки между тях. Самата К. обаче твърди, че когато се намесила „ се само си замахвали взаимно“.

При тези вътрешни противоречия в обясненията на подсъдимия и противоречията му с тези на К. досежно обсъдените факти, става ясно, че техните твърдения за развитието на физически конфликт между двамата мъже са неверни, както неверни са и тези относно причината за тяхната среща. Тя съвсем не е била случайна, както твърдят двамата (с отново противоречиви твърдения) и не се е развила по представяния от всеки от тях начин. В съдебно заседание двамата заявяват различни причини да обикалят страничните пресечки: тя – защото имало затворени улици, той - защото избегнали директния път поради неудобството на многото паркирани автомобили в близост до посоченото заведение. Пред пристигналите на място полицаи обаче подс.Ш. заявил , че отишъл да се саморазправя с тъжителя, заради удара по страничното огледало, който разбудил децата ( св. П.) и си разменили по един шамар , а К. - че „те тръгнали след другия автомобил и приятелят й потърсил отговорност на господина, който ударил “ огледалото, след което си разменили по няколко шамара ( които не присъстват в твърденията в съдебно заседание

, които съдържат само взаимно

„замахване“) .

Като се има предвид, че още пред полицаите е направено твърдението за съприкосновение между ръката на тъжителя и страничното огледало , този факт се прие като установен, но като неволно закачане в описания горе към фактологията жест ( съпровождащ обичайно подканянето „Давай, давай!“).

Горното обсъждане установява както противоречията, в които изпадат К. и Ш. в собствените му твърдения за развитието на инцидента, така и 3 противоречията между неговите и нейните твърдения . Затова и Съдът не даде вяра за обсъдените по-горе обстоятелства на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката К. и възприе за достоверни твърденията на Н., които са последователни, заявени са първоначално пред пристигналите на място полицаи ( виж показанията на св. П.), а след това - в съдебно заседание.Тя е подала и сигнала до ЕЕНСП 112 , в който е съобщила за нападението над тъжителя.

Твърденията й ,че той имал зачервена буза вследствие на удари от подсъдимия в лицето , са потвърдени от отразеното „обективно състояние“ на пациента в издадения при посещението в 22.09ч. в Спешния кабинет Лист за преглед - л. 5. В карето за „обективно състояние“ лекарят е отразил : хиперемия ( увеличен приток на кръв на това място ) в областта на лява мандибула, където два дни по-късно съдебният лекар е констатирал травматичен оток и синкаво кръвонасядане 6х5 см.

Показанията на Н. са логично и хронологично последователни. Тя напълно добросъвестно призна, че не може да определи броя на замахванията, ударите, както и дали последните са били със свита с юмрук ръка или с плесник. Логични са твърденията й, че държейки якетата в ръцете пред тялото си , тъжителят е опитал чрез тях да се предпази и отблъсне нападателя си. При тези характеристики и при наличието на потвърждаващи ги други доказателствени средства, нейните показания се възприеха като обективен източник на фактите от инкриминираната ситуация. И те, както и данните от двамата полицаи досежно споделеното им непосредствено след инцидента, я представят по описания горе начин – подсъдимият и К. преднамерено търсят автомобила на Н. и когато го откриват, той директно словесно и физически напада тъжителя нанасяйки му удари в главата и лицето, станали повод три часа по-късно поради влошаване на симптомите, да посети Спешния кабинет в МБАЛ Пазарджик ( л. 5) , където споделили ( виж анамнеза) за нанесения ме побой с няколко юмручни удара по лява скула, причинили наличната болка и установената от лекаря ( виж обективно състояние) хиперемия в лява мандибула, по повод на които е назначен и рентген на челюст.

Два дни по-късно, когато бил първият работен ден на кабинета по Съдебна медицина ( понеделник, 13.03.21г. ) в същото лечебно заведение, тъжителят го посетил и получил представеното по делото СМУ 266/21 ( л.4), в което са отразени данните му за инцидента ( идентични с тези в листа на л.5) и обективните находки - разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с размери 0.7х0.4 см , съставляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК) и травматичен оток по лявата лицева област (бузата) със синкаво кравонасядане с размери 6х5 см, преценени от съдебния лекар като и болка и страдание по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.

Лансираните доказателствени средства не установиха факти, които да 4 обуславят реторсия или приложение на чл. 132, в съответната хипотеза.

Дори и хипотетично да се приеме, че подсъдимият е бил в състояние на раздразнение, то не е било провокирано нит с насилие, нито с тежка обида, нито с клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия, К. или децата им.

Що се отнася до реторсията, мотивирана от защитата с отблъскването на подсъдимия, при него тъжителят е действал защитавайки се от нападението, причинявайки категорично на нападателя си вреди в рамките на необходимите предели. Точно така той е успял да установи разстояние между себе си и подсъдимия, което му позволило да извади служебната си карта на полицай и се представи като такъв, което практически преустановило нападението.

Горното обсъждане обуслови извода, че в обективно отношение подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК. В случая е налице едно престъпление, независимо от констатираните различни по вид - по ал.1 и по ал.2, тъй като се касае до едно засягане на организма ( едно престъпление) , квалифицирано според по-тежкия резултат по чл. 130, ал.1 от НК ( виж т. 17 и 1*- ППВС 3/79г. ).