Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 13.10.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 889/2026
Вид
Решение № 289
Подписан
13.10.2026
Състав
Христина Янева Костадинова - Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Сливен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200889 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на Р. Н. Б., ЕГН **********, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление № 26-0804-000592/24.06.2026г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1022.58 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 15 контролни точки.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобрзно, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се също, че НП не съдържа ясно, последователно и непротиворечиво описание на твърдяното нарушение. В него административнонаказващият орган посочил три различни дати, в резултат на което на практика в обжалваното НП се твърдяло, че нарушението било извършено на дата, която към момента на издаване на НП още не била настъпила, като се излагат подробни доводи в тази насока. В резултат на това не можело да се установи кога според административнонаказващия орган било извършено нарушението, с което била нарушена разпоредбата на чл. 57, 1 ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Правото на защита на жалбоподателя било ограничено в изключително висока степен, като съдът не можело чрез предположения да поправя волята на административнонаказващия орган. Твърди се, че фактическата част на обжалваното НП съдържала взаимно изключващи се факти, като са изложени аргументи за това. Недопустимо било чрез тълкуване да бъдат заменяни липсващите или противоречиви констатации на административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, като поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Районна прокуратура – Сливен, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.04.2026г. на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA № 4135167 „за това, че на 11.04.2026г. около 21.30 часа в обл. Сливен, общ. Сливен, гр.

Сливен, ул. „Ален Мак“ 12, при следните обстоятелства: на 11.02.2026г., около 20:50 часа в гр. Сливен, по ул. „Балатон“ в посока ул. „Ален Мак“,, управлява лек автомобил „Мерцедес А180 ЦДИ с рег. номер СН 2643 ВМ, собственост на Христиана Ненчева Ненова с ЕГН **********, като при предложена проверка за употреба на упойващи вещества или техни аналози на 04.11.2026г. в 21:15 часа лицето категорично отказва да бъде изпробван. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 098451 и 8 бр. стикери с номер А095391. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, който го подписал без да направи възражения. Такива не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1757666/11.04.2026г. на Р. Н. Б. била наложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

2

С Мотивирана резолюция № 26-0804-М000085/20.04.2026г. на началника РУ в ОДМВР Сливен, административнонаказателното производство по съставения АУАН серия GA № 4135167/11.04.2026г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН било прекратено и материалите по посочения АУАН били изпратени в РП – Сливен по данни за престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК.

С Постановление на РП – Сливен за отказ да се образува наказателно производство от 12.06.2026г. е било отказано образуването на наказателно производство и пр. вх. № 2546/2026г. на РП – Сливен била прекратена, като било постановено препис от постановлението, ведно с копие от материалите по преписката да се изпратят на ОДМВР – Сливен, Сектор „ПП“ за съставяне на съответното НП. В резултат на това било издадено обжалваното Наказателно постановление № 26-0804-000592/24.06.2026г. от началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, „за това, че на 11.04.2026г. около 21.30 часа в гр. Сливен, ул. „Балатон“ в посока ул. „Ален Мак“, като водач лишен от СУМПС Мерцедес А 180 ЦДИ, СН 2643 ВМ, България, при обстоятелства: на 11.02.2026г., около 20:50 часа в гр. Сливен, по ул. „Балатон“ в посока ул.

„Ален Мак“, управлявал лек автомобил „Мерцедес А180 ЦДИ с рег. номер СН 2643 ВМ, собственост на Христиана Ненчева Ненова с ЕГН **********, като при предложена проверка за употреба на упойващи вещества или техни аналози на 04.11.2025г. в 21:15 часа лицето категорично отказва да бъде изпробван. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 098451 и 8 бр. стикери с номер А095391. Материали са изпратени в РП – Сливен по данни за престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК. Извършена е проверка, която завършва с Постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх. № 2546/26/15.06.2026г. за съставяне на Наказателно постановление“. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил следното: „Който не е участвал в ПТП и отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, с което виновно е нарушил е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , поради което и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1022.58 евро, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 15 контролни точки.

Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на 3

02.07.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителят - С. и св. Д., полицейски служители, чиито показания съдът кредитира напълно като логични, последователни и безпротиворечиви.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

При извършената цялостна служебна проверка, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, поради което съдът не следва да се спира на това дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП са датата и мястото на извършване на нарушението.

В настоящия случай на 11.04.2026г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН в който са посочени три различни дати на извършване на нарушението.

Така в АУАН веднъж е посочено, че нарушението е извършено на 11.04.2026г. около 21.30 часа, при описание на обстоятелствата пък е посочено, че нарушението е извършено на 11.02.2026г. около 20.50 часа, както и че при предложена проверка за употреба на упойващи вещества или техни аналози на 04.11.2026г. (дата, която все още не е била настъпила) в 21.15 часа лицето категорично отказва да бъде изпробван. При така направеното описание не става ясно на коя точно дата администратвинонакзаващият орган е приел, че 4 жалбоподателят е извършил процесното нарушение. Този порок в съставения АУАН е пренесен и в издаденото въз основа на него НП, видно от което по идентичен начин са описани три напълно различни дати на извършване на нарушението. Констатираната нередовност е съществена и непреодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Така допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като за санкционираното лице не става ясно на коя дата административнонаказващият орган приема, че е извършено вмененото му нарушение. Това създава неяснота в административното обвинение. Датата на извършване на нарушението е сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП. Посочването на точната дата на извършване на нарушението е от съществено значение, както с оглед възможността на наказаното лицето да организира защитата си, така и с оглед преценка за приложимия материален закон, и не на последно място, с оглед извършване на проверка от страна на съда за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН АУАН и НП трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като същата предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс .

В настоящия случай от направеното в АУАН и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено не става ясно какво точно нарушение е било вменено на жалбоподателя, т.к. е посочено единствено, че „при предложена проверка за употреба на упойващи вещества 5 или техни аналози на 04.11.2025г. в 21:15 часа лицето категорично отказва да бъде изпробван“, без да е посочено чрез коя от посочените в цитираната разпоредба форми лицето е отказало да бъде изпробвано. Констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да разглежда спора по същество.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е основателна.