Решение № 86 от 01.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Враца, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело № 20211400900186 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от "Юробанк България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от адв.Х. И. от САК, срещу Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.***.

В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на сключен между страните Договор за потребителски кредит №FL***/15.03.2020г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 26 500лв. за пълно предсрочно погасяване на негови задължения към "Банка ДСК"ЕАД, "Ти Би Ай Банк"АД, "Вива Кредит"ООД, "4Финанс"ЕООД и "Профи Кредит България"ЕООД. Твърди се също, че кредитополучателят е усвоил изцяло предоставената му сума по банковата си сметка при ищеца.

Нататък в исковата молба се изброяват клаузи на договора за кредит и се твърди, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл.4, 7 и 8 от договора, а именно: 1.Не е заплатил всички месечни вносни, включващи лихва и главница, с размер и падеж съгласно погасителния план; 2.Не е заплатил дължимите лихви /неустойки/ за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава съгласно чл.9; Не е заплатил дължимите такси по договора.

Като сочи, че при неизпълнение на договорните условия, а именно 1 неплащане на месечна вноска с падеж 15.09.2020г., и на основание чл.14 от договора банката обявява целия остатък по кредита за предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора, както и че на ответника е изпратено писмо изх.№10628/ 09.02.2021г., получено лично от него на 10.02.2021г., ищецът твърди, че на 18.03.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ч.гр.д.№1221/2021г. по описа на РС-Враца.

Издадената заповед е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иска за установяване на вземания на ищеца срещу ответника за сумата 25 495.47лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.10.2020г.-10.02.2021г. в размер на 861.38лв., мораторна лихва за периода 15.09.2020г.-11.03.2021г. в размер на 95.35лв. и такси за периода 15.09.2020г.-11.03.2021г. в размер на 66.50лв. Претендират се разноски в заповедното и исково производства.

Особеният представител на ответника адв. М. М. от АК-Враца е подал отговор на исковата молба, с който оспорва да са налице предпоставките за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Според изложеното от особения представител представеното с исковата молба извлечение от банковата сметка, по която е усвоен кредитът, е до дата 20.10.2020г. и доколкото ищецът претендира и такса за обслужване и след тази дата, липсват доказателства, че тази сметка е обслужвана.

В отговора се сочи, че съгласно чл.8 от договора за кредит изплащането на погасителните вноски може да бъде извършено безкасово чрез удръжки от други сметки на ответника в "Юробанк България"АД, както и че същият е имал разкрита и друга банкова сметка, по която постъпват средства от трудово възнаграждение, като ищецът не е представил доказателства да е упражнила правото си да събере вземанията си по този начин.

Особеният представител оспорва правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и надлежното упражняване на същото.

Оспорва твърдението, че процесният договор за кредит е индивидуално уговорен и не е сключен при общи условия, като се излагат конкретни съображения. Искането на особения представител е искът да бъде отхвърлен.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства 2 поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит №FL***/15.04.2020г., по силата на който ищецът предоставя на ответника потребителски кредит в размер на 26 500лв. с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя към "Банка ДСК"АД, "Ти Би Ай Банк"АД, "Вива Кредит"ООД, "4Финанс"ЕООД и "Профи Кредит България"ЕООД.

Договорът съдържа ясни клаузи относно дължимата от кредитополучателя годишна лихва и начина на формирането й, погасителните вноски, дължимото от кредитополучателя обезщетение в случай на забава и др.

В чл.14 от договора е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В Приложение №1 към договора, което е подписано от страните, е описана методологията за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредит.

Представен е подписан от страните погасителен план, от който е видно, че кредитът са погасява на 84 погасителни вноски, платими на 15-то число на календарния месец.

С исковата молба е представено банково бордеро от 19.11.2021г. за усвояване на кредита, справка за движението по кредитната сделка и извлечение от разплащателната сметка на ответника, по която е отпуснат и обслужван кредита.

Ищецът представя покана изх.№10628/09.02.2021г., с която ответникът е уведомен, че предвид допуснато от него неизпълнение на договорните задължение за заплащане на дължимите по кредита вноски, е изпаднал в забава, както и че поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж 15.09.2020г., на основание чл.14 от договора и чл.60, ал.2 ЗКИ ищецът обявява цялото му задължение по договора за незабавно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, считано от датата на получаването на уведомлението. Ответникът е уведомен, че към 28.01.2021г. общото му задължение по договора за кредит е в размер на 26 209.42лв., за плащането на която сума му е определен 7-дневен срок. От представената 3 обратна разписка е видно, че уведомителното писмо е връчено лично на ответника на 10.02.2021г.

От приобщеното ч.гр.д.№1221/2021г. по описа на РС-Враца се установява, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №260603/22.03.2021г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 25 495.47лв. – главница, 861.38лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020г. до 10.02.2021г., 95.35лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 11.03.2021г., 66.50лв. – такси за периода от 15.09.2020г. до 11.03.2021г., законна лихва върху главницата, считано от 18.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си.

По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.

При проверката си вещото лице е установило, че по процесния кредит ответникът е погасил изцяло 4 погасителни вноски на 15.05.2020г., 17.06.2020г., 16.07.2020г., 23.09.2020г и 20.10.2020г. на обща стойност 1 004.53лв. По погасителната вноска с падеж 15.08.2020г. плащането е извършено със закъснение на 23.09.2020г., а по тази с падеж 15.09.2020г. плащането е извършено на 20.10.2020г. По погасителния план за лихвите ответникът е погасил 5 вноски в общ размер 714.98лв. След 20.10.2020г. плащанията по кредита са преустановени.

Вещото лице сочи, че към датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на кредита /10.02.2021г./, неизпълнението на кредитополучателя, включващо главница и възнаградителни лихви, е в размер на 26 356.84лв., в т.ч. главница – 25 495.47лв. непогасен остатък и възнаградителни лихви към тази дата – 861.37лв. Възнаградителните лихви са изчислени при съобразяване с условията на процесния договор за кредит /чл.3, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2/.

Имайки предвид уговореното в чл.9 от договора, вещото лице е изчислило, че към 11.03.2021г. обезщетението за забава в размер на законната 4 лихва за забава върху просрочените погасителни вноски възлиза на сумата размер 61.04лв. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем задължението на ответника за такси по чл.5 от договора е в размер на 17.50лв., а за такси по чл.2, ал.2 – в размер на 49.00лв.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото е безспорно установено, че страните са били във валидно правоотношение по договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорената сума. Безспорно се установява от заключението на счетоводната експертиза, че след 15.09.2020г. ответникът е престанал да обслужва редовно кредита в съответствие с договорените падежи на дължимите погасителни вноски, а след 20.10.2020г. е преустановил окончателно плащанията.

Ищецът е упражнил правото си по чл.14 от договора за кредит, като е уведомил ответника, че обявява целия кредит за изцяло предсрочно изискуем.

Ответникът е получил съобщението лично на 10.02.2021г., при което следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, който се е лишил от преимуществото на срока, при което дължи на ищеца целия непогасен остатък от кредита, ведно с изчислените от експертизата договорни и мораторни лихва и такси.

По заявление на кредитора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за исковите суми и заради това, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за вземането. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Като взе предвид изложеното, съдът приема, че в размерите, установени от счетоводната експертиза, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски по компенсация в размер на 1 641.58лв., както и разноски в настоящото производство, включващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за експертиза и заплатено възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер 3 841.92лв.

5

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*** дължи на "Юробанк България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата 25 495.47лв. - главница по договор да потребителски кредит №FL***/15.04.2020г., сумата 861.37лв. – възнаградителна лихва за времето от 15.10.2020г. до 10.02.2021г., сумата 61.04лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 11.03.2021г. и сумата 66.50лв. – такси за периода от 15.09.2020г. до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д.

№1221/2021г. по описа на Районен съд-Враца е издадена заповед за изпълнение.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на "Юробанк България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** направените в заповедното производство разноски в размер на 1 641.58лв., както и направените такива в исковото производство в размер на 3 841.92лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

6

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 7