Определение № 301 от 06.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Велико Търново, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВКА ДИМИТРОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИВА ДИМОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600241 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64 ал.8 от НПК

С определение №374 от 30.07.2026г., постановено по ЧНД№400/26г. по описа на ОС-Ловеч спрямо обвиняемия К. В. А. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по д.п.№249/26г. по описа на РУ на МВР –Луковит.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал обвиняемият К.

А.,който чрез защитника си адв.С. И.,го обжалва,с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.В жалбата се изтъкват доводи,че в конкретния случай не са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.Изложени са подробни съображения в подкрепа на виждането за липсата на опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, тъй като същият има постоянен адрес, на който трайно пребивава, а инцидентът е функция от личен и семеен конфликт между лицата.Излага се,че А. съдейства на органите на досъдебното производство,съжалява за случилото се и осъзнава сериозността на ситуацията.Аргументират се доводи,че целите на чл.57 от НПК могат да се постигнат и със следващата по тежест мярка „домашен арест“,като при необходимост съдът може да постанови забрана по чл.67 от НПК,с което ще бъдат гарантирани интересите на наказателното производство и сигурността на пострадалата,без да се налага най-тежката мярка за неотклонение.В 1 заключение се иска атакуваното определение да бъде отменено като въззивният съд вземе мярка за неотклонение „домашен арест“.

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново счита обжалвания съдебен акт за правилен,законосъобразен и обоснован,а подадената жалба от защитника на обвиняемия за неоснователна.Пледира определението да бъде потвърдено от въззивния съд.

Защитникът на обвиняемия адв.И. поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи и искане.Твърди, че към настоящия момент психическото състояние на обвиняемия в следствения арест се е влошило и същият е направил опит за самоубийство.

Обвиняемият К. В. А. не се явява пред въззивния съд.Пред окръжния съд същият изрично е декларирал,че не желае да участва при разглеждане на делото във въззивната инстанция, в случай на постъпила жалба или протест.

Великотърновският Апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните и като извърши служебна проверка на атакуваното определение, намира жалбата на обвиняемия А.,подадена чрез защитника му адв.И., за неоснователна, по следните съображения:

Законосъобразни и обосновани са изводите на окръжния съд, с които е приел, че по отношение на обвиняемия А. са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Обвиняемият е привлечен в това си качество за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.5а от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 7 до 15 години.

Правилно окръжният съд е приел, че от събраните до момента доказателства по делото може да се направи съвсем обосновано подозрение за причастността на обвиняемия в престъплението,в което е обвинен,макар и делото да е в съвсем начален етап на разследване.В подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелите З. М., А. С., С. Н., А. С., В.

А., които са непосредствени очевидци на инкриминираните действия на обвиняемия.В подкрепа на тези свидетелски показания е и приобщения запис от камера за видео наблюдение в района на местопрестъплението, съдържащ 2 информация за последователността, времето, мястото и начина на осъществените действия на инкриминираната дата,заключението на назначената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, протокола за полицейско предупреждение, както и събраните писмени доказателства на досъдебното производство.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първия съд,че обосновано подозрение за авторството на деянието съществува, като за същото не се изисква такава сила на доказателствена обезпеченост, необходима при постановяване на осъдителна присъда.Събраните до момента по делото доказателства дават основание да се предположи и то с голяма степен на вероятност причастността на обвиняемия в престъплението,в което е обвинен.

Споделими за изводите на първия съд, че е налице съвсем реална опасност при мярка различна от задържане под стража обвиняемият да е извърши престъпление.От приложената по делото справка за съдимост е видно,че същият е осъждан за различни престъпления от общ характер, като последното наказание, наложено му по НОХД№311/24г., е изтърпяно на 26.06.2026г. т.е. във време съвсем близко до настоящата проява,което сочи, че същият е личност със завишена степен на обществена опасност и целите на наказанието спрямо него са трудно постижими.Наред с това от данните по делото е видно, че обвиняемият е с хазартна зависимост и употребява наркотици.Правилно е акцентирано и на тежестта и изключително завишената степен на обществена опасност на престъплението,в което е обвинен А..Наред с това хронологията на събитията на инкриминираната дата,последователното и упорито поведение на обвиняемия преди,по време и след деянието, механизма и начина на извършване на действията сочат на особена упоритост и жестокост.Инцидентът е станал на публично място и достояние на множество лица, употребена е физическа агресия и закани за саморазправа спрямо пострадалата и лица от семейството й, което очертава изключително негативна характеристика за личността на обвиняемия.Тези обстоятелства по делото към настоящия момент са напълно достатъчни да обосновават съвсем реална опасност при по-лека мярка за неотклонение А. да извърши престъпление както срещу личността на св.Момчилова, така и срещу нейни родственици.Отделно от това от материалите по делото е видно, че 3 настоящата проява няма инцидентен характер в поведението на обвиняемия спрямо пострадалата и доводите на защитата,че се касае за отношения свързани с личен и семеен конфликт между страните не могат да бъдат споделени.

Окръжният съд не е приел опасност от укриване и в тази връзка доводите на защитата във въззивната жалба се явяват неоснователни.От материалите по делото е видно, че обвиняемият има постоянен адрес, на който трайно живее от години и няма основание да се приеме, че ще предприеме действия, с които да се укрие.

Законосъобразно окръжният съд е приел, че по делото няма доказателства обвиняемият да е с влошено здравословно състояние, което да е несъвместимо с условията на следствения арест или да изисква специални медицински грижи,което би било основание да се вземе следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“, на което настоява защитата пред въззивния съд.Изнесените в съдебно заседание твърдения от защитата, че към настоящия момент обвиняемият е с влошено психическо състояние са лишени от доказателствена опора.Наред с това ЗИНЗС предвижда ред за оказване на адекватна медицинска грижа на задържаните под стража лица и в случай на констатирана необходимост от такава няма пречка да му бъде оказана.

Отправеното искане във въззивната жалба съдът евентуално да постанови забрана по чл.67 от НПК,с което ще бъдат охранени интересите и сигурността на св.Момчилова се явява напълно неотносимо към настоящото производство,доколкото за това е предвиден и специален ред в посочената разпоредба.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение на окръжния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, което налага да бъде потвърдено.

Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия, се явява законосъобразно определена и съответна в пълна степен на целите предвидени в чл.57 от НПК, както и на критериите по чл.56 ал.3 от НПК.

По изложените съображения Великотърновският Апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение №347 от 30.07.2026г., постановено по ЧНД№400/26г. по описа на Окръжен съд -Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5