Решение № 658 от 29.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200974 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Д. М. с ЕГН ***************чрез пълномощника адв.С. П. против Наказателно постановление № 23-0434-000047/06.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас,в частта му, с която за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

Със жалбата се моли за отмяна на НП с бланкетно релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност, мотивирана с допуснати нарушения на процесуалния закон и несъобразяване с материалния закон в обжалваната му част.Акцентира се върху несъобразяване и диспропорция на атакуваното НП с фактическата обстановка и събрания доказателствен материал.

В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, се явява пълномощникът адв.С. П. от БАК, който изтъква защитни възражения и аргументация, противостояща на материалноправната и процесуална правилност на атакуваната част от наказателното постановление в две направления: 1.за приложимост на хипотезата на чл.156 ЗДвП в конкретния случай и

2.за генерално несъответствие на диференцираната административнонаказателна отговорност чрез наложена глоба на жалбоподателя като физическо лице, т.к. тракторът е собственост на юридическо лице „Агродис“ ЕООД, на което именно би следвало да бъде наложена имуществена санкция.

В о.с. з. административно-наказващия орган Началник РУ в ОДМВР-Бургас,РУ02 Бургас редовно призован, не се явява и не се представлява.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 25.01.2023 г., около 11. 40ч., в с.Винарско, общ.Камено, по ул. „Кирил и Методий“ до №11 полицейски служител мл.автоконтрольор при 02 РУ-Бургас –У –Камено спрял за проверка колесен трактор “Antonio Carraro”, модел TGF 7800S с рег. № ****************** собственост на „Aгродис“ ЕООД,който се движел в посока с.

1

Кръстина и бил управляван от жалбоподателя Г. Д. М.. В хода на проверката актосъставителят П. установил, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление на МПС,валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС – категория Т, както и че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Актосъставителят Т. П. съставил на място против водача Г. Д. М. АУАН с бланков № 337527/25.01.2023 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като осъществяващи състав на административно нарушение по чл.100, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал,.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като в реквизит възражения попълнил писмено изявление, че „притежава книжка за трактор с валидност до 15.12.2025 г.“

Въз основа на преценка на събраните доказателства, Началникът на РУ в ОДМВРБургас, РУ 02 Бургас, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0434000047/06.02.2023 г., с което извършил идентичен подбор на материалноправна квалификация на нарушението – по чл.150а, ал.1 ЗДвП, при почти цялостна идентиченост във фактическото описание на характеристиките на нарушението, /с несъществени детайлни разминавания/, за което наложил на Г. Д. М. глоба в размер на 100 лева на основание чл.

177, ал. 1, т.2 от ЗДвП . С НП на Г. Д. М. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП била наложена и глоба в размер на 10 лв. на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 22.02.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 28.02.2023 г. /л. 3/, видно от входящия регистрационен номер на АНО, предвид което същата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Изложената фактическа обстановка намира своята несъмнена доказаност и безспорна установеност от събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК, а именно: Наказателно постановление № 23-0434-000047/06.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, АУАН с бланков № 337527/25.01.2023 г. гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Т. П., справка за нарушител-водач на Г. Д. М., свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част 1 на колесен трактор Antonio Carraro”, модел TGF 7800S с рег. № А1**************, собственост на „Aгродис“ ЕООД, свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, издадено на Г. М. със срок на валидност до 15.12.2025 г., Протокол за техническа идентификация №П301/29.06.2020 г., издаден от Министерство на земеделието, храните и горите, както и Удостоверение за съответствие, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите,удостоверяващо, че въз основа на Протокол №П301/29.06.2020 г. от Център за изпитване и сертифициране- гр.Пловдив към МЗХГ, процесният колесен трактор отговаря на приложимите изисквания за безопасност.,приложение относимо към техническата спецификация на вида и модела МПС /Л.13-Л.18/ , писмена справка от ОДМВР –Бургас, Сектор „Пътна полиция“ вх.

№20409/30.05.2023 г., удостоверяваща., че от справка в АИС БДС се установява, че Г. М. е правоспособен водач за управление на МПС от категория „В“, „ВЕ“, „АМ“, , писмо от Областно пътно управление –Бургас, удостоверяващо, че ул. „Кирил и Методий“ в с.

Винарско, общ.Камено, съвпада с републикански път III-5392 „(Трояново-Айтос)ВинарскоКръстина-Камено-Братово“, Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № А 0020048 А и Удостоверение от „Министерство на земеделието, храните и горите“ за технически преглед на земеделска и горска техника с рег. № А 11 478 от 14.09.2022г. заповеди за оправомощаване на контролните органи и длъжностни лица от структурния апарат на МВР за издаване на НП и съставяне на АУАН /Л.19-Л.23/.

По отношение на формираната писмена доказателствена съвкупоност съдът формира вътрешно убеждение за нейната кредитируемост предвид вътрешноинформационните й съдържателни характеристики, предоставящи логична опора на единни изводи по фактите от предмета на доказаване.

Преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от свидетеля пред първоинстанционния съд, дава основания да се приеме, че той представя необходимата 2 пълна и точна картина на служебно констатираните факти при проверката, а именно, че на процесната дата 25.01.2023 г. е спрял за проверка колесен трактор, марка „Кареро“, управляван от Г. М. и след служебна справка в АИС АНД и АИС КАТ установил, че водачът М. не притежава правоспособност за категория „Т“, както и че ППС е собственост на „Агродис“ ЕООД с управител водачът М.. Съдът оценява показанията на свидетеля в аспекта на пресъздадената информация, с оглед нейния произход /формирани непосредствени наблюдения при изпълнение на служебната функция/, пряката й връзка със съставомерността на нарушението и в този контекст пълнотата и точността й, както и нивото на устойчивост на съответния свидетел към възпроизвежданите от него факти с оглед цялостното им съответствие с обективираните констатации в съставения АУАН.

След внимателен преглед и анализ на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част, при която констатира, че са налице основания за неговото потвърждаване в обжалваната му част при следните съображения:

Съдът следва да лимитира обхвата на съдебния контрол, идентифициращ се с пределите на петитума на жалбата, а именно –единствено относно нарушението квалифицирано по чл.150а, ал.1 ЗДвП и наложеното в тази връзка на осн. чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 100 лв. Както е застъпено в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 932/26.05.2017 г. по к. н.а. х.д. № 810/2017 г. по описа на АдмС-Бургас, когато с едно НП на жалбоподателя са наложени няколко наказания за няколко отделни нарушения, същият може да избере дали да обжалва всички или само някои от тях. Ако нарушителят сезира съда със жалба само срещу едно от нарушенията, съдът е обвързан от неговата преценка и дължи произнасяне само по отношение на нарушението, за което е сезиран, като ако се произнесе и по отношение на необжалваните нарушения, в тази му част произнасянето би било недопустимо. Предвид това и с оглед позицията на касационната инстанция, съдът намира, че дължи произнасяне само по отношение на посоченото вменено във вина на жалбоподателя нарушение по чл.150а,ал.1 ЗДвП, а по отношение на второто по чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП - доколкото липсва депозирана в срока по чл.59, ал.1 ЗАНН жалба, следва да се приеме, че наказателното постановление в тази част като необжалвано е влязло в сила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в

ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - „мл.автоконтрольор“ при РУ 02 при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като формулираната в него материалноправна квалификация на нарушението –чл.150а, ал.1 ЗДвП бележи цифров и словесен идентитет с индивидуализираната материалноправна рамка, визирана в АУАН,с което е спазено въведеното нормативно изискуемо единство в изписване на правната квалификация на нарушените законови разпоредби по арг. чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1, т.6 ЗАНН.Съдът констатира единствено несъществено детайлно разминаване в описанието на фактическите белези на нарушението в АУАН, в което се упоменава, че 2.

Водачът е неправоспособен от категория „Т“ ,, съдът формира заключение, за липса на формално-нормативно несъответствие, обосноваващо съществен съдържателен дефицит в АУАН. Оп докато в НП е придадена тясно детайлизираща конкретика относно липсата на правоспособност от водача чрез словесното пояснение „Водачът не притежава категория „Ткт“. Доколкото категория „Т“ е валидно по своята природа терминологично събирателно обозначение на категория „колесни трактори (Ткт)“ и категория „ трамвайни мотриси (Ттм)“, а в АУАН е материализирано надлежно разгърнато фактическо описание относно фактическия състав на нарушението, изпълнен чрез управление на колесен трактор “Antonio Carraro”, модел TGF 7800S с рег. № ******************писанието на съставомерни фактически признаци, които законодателят е съотнесъл като интегрални елементи от състава на административното нарушение по чл.150а,ал.1 ЗДвП е

3 изчерпателно, максимално ясно, конкретно и достъпно поднесено, както в АУАН, така и във фактическото описание на нарушението в НП. Този извод обосновава аргументацията на настоящия състав, че административно-наказателното обвинение е годно от процесуално гледище да изпълни кардинално утвърдена в ЗАНН функция, да постави рамката на доказване в административнонаказателния процес и да покрие минималните стандарти на закона за ясно и непротиворечиво обвинение, като предостави достъпна и разбираема информационна основа за нарушителя, позволяваща му да разбере характера, вида на нарушението и неговата правна квалификация, с оглед фундаменталното му право да организира своята защита. Настоящият състав възприе за несъществено и несъответствието във формулировката в АУАН, според която нарушителят , заемащ длъжност управител на ф-ма „Агродис“ ЕООД „управлява соб. си колесен трактор“, като видимо от текстуалната част на НП уточнението относно собствеността на„колесен трактор “Antonio Carraro”, модел TGF 7800S с рег. № А**************, липсва. Тази част на словесното описание съдът прецени като факултативна /незадължителна/ от гледище на нормативно изискуемите реквизити по чл.57 ЗАНН, доколкото синтезно указаните характеристики на нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП не включват изискване за прецизиране на собствеността на управляваното МПС в индивидуализирана алтернатива на изпълнителното деяние съгл. предл.1.