Протокол № 1379 от 26.09.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1379 гр. Варна, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100752 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:44 часа се явиха:

Ищцата К. Я. Т., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв.Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата М. С. Б., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв.И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, се явява лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ.Я.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.З.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено в предходно съдебно заседание за изслушване на вещото лице по изготвената СПЕ.

СЪДЪТ докладва постъпилото в срока по чл.199 от ГПК

№13900/06.06.2023г. по допуснатата СПЕ от вещото лице С. В..

1 заключение с вх.

Страните заявиха, че са запознати със заключението и не възразяват по изслушването на заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, като снема самоличността му.

Вещото лице С. В. В. – 46г., българин, бълг.гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

Поддържа заключението, което е представил.

Вещото лице на въпроси на Съда:

В.Л.В.: Експертизата е изготвена по налични писмени доказателства. Практически отсъстват данни, които да проследяват неговото здравословно състояние, но категорично процесът е бил наличен от поне месеци, възможно е и по – дълго преди това, защото деменцията не е заболяване, при което си лягаш здрав и се събуждаш с деменция, това е едно постепенно настъпващо състояние във времето, но не може да се каже точно от кога датира.

От медицинска гледна точка при всички положения способността му да разбира последствията и да ръководи постъпките си намалява, но степента, с която намалява в голяма степен зависи от тежестта на дементния синдром, на самата деменция. Докато при една по -лека деменция все още е възможно въпреки, че има вече паметни нарушения, някой други нарушения свързани с когнитивните процеси, но все пак е възможно лицето горе долу да разбира естеството и последиците от действията си, но с напредване на дементния синдром това става напълно невъзможно.

За съжаление ще бъде донякъде спекулативно становището ми за степента на заболяването, защото практически доказателствата са много ограничени. Не напразно и д-р К. е поискала в предходното дело за поставяне на лицето под запрещение разширяване на експертизата с клиничен психолог за да могат да се извършат някой допълнителни изследвания, които да определят нивото на интелектуално – когнитивното снижаване.

Същевременно от хосписа, не знам по какви причини практически документацията, която са предоставили е да кажем непълна. В смисъл те са предоставили единствено сестринския рапорт, където периодично има отразяване, че се е наложило да му се даде някакво допълнително хапче евентуално.

Лекарствата, които са му давани допълнително потвърждават хипотезата, че е страдал от деменция, т.к. медикаментите, които са му давали в дозите общо взето в този период обикновено се дават на пациенти в тази възраст, точно заради обърканост, възбуда, дезориентация, което е характерно за пациентите с дементен процес. Същевременно обаче липсва анамнеза, липсва статус, което твърдят в писмото от хоспис „М.“. В системата за всеки пациент при постъпването му присъства медицинска документация, такава документация не е предоставена, евентуално там би могло да има по – обективно или по – 2 изчерпателно описание на неговото състояние още при постъпването в хосписа, явно част от преписката липсва, разсъждавайки на базата, на това което са пуснали като писмо и доколко то съвпада с информацията, която е прикачена към това писмо. Също така д-р К., когато е правила освидетелстването, тогава когато тя е направила справка с медицинската история находяща се в хосписа е установила документ от психиатър – д-р Б., която е поставила някъде по време на престоя диагнозата “деменция”. Възможно е в този документ да има по – подробно описание на конкретното му състояние. Такъв документ също не е представен в документацията на хоспис „М.“. Интервюто, което е проведено по времето на съдебното заседание в хосписа дава също достатъчно основание да се потвърди хипотезата за деменция, но все пак това интервю е водено от съдия, то не е специализирано психиатрично изследване и съответно не е ориентирано в посока да се прецени до какво степен са увредени психичните сфери на лицето.

Вещото лице на въпроси на адв.Я.:

В.Л.В.: Както вече споменахме, при напредване на дементния процес е напълно възможно лицето да няма ясна оценка за последиците от действията, включително при съставяне, при подписване на документи.

АДВ.Я.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

АДВ.З.: Това, което го казахте, го казахте като възможност. Може ли с Вашата експертна оценка да ни кажете дали това е било факт в конкретния случай или просто става въпрос за теоретична възможност?

В.Л.В.: Както вече казах не мога да бъда категоричен, нито има достатъчно данни, нито съм имал възможност да изследвам лицето към него момент.

АДВ.З.: По отношение на споменатото от Вас, че д-р Б. била сложила диагноза „деменция“, това го базирате само на показанията на д- К. или сте видели някакъв документ, или изследване въз основа на което тази думичка или диагноза, аз не знам дали е диагноза, дали е въпрос за насочване, или съмнение за някаква болест, че трябва да се обследва, като водеща диагноза или е крайна констатация на диагноза „деменция“, която е в следствие на съответните изследвания извършени от д-р Б.? Как е според Вас съобразно медицинската документация?

В.Л.В.: Казаното от мен беше, че д-р К. описва документ от д-р Б., който не ми е предоставен от хосписа. Никога не съм казвал, че съм виждал подобен документ.

Деменцията като понятие е диагноза. Тя е диагноза, раздела е на Международната класификация на болестите и съответно си има своите подразделения, но самата „деменция“ представлява диагноза и аз се базирам на това, което ми е подадено изцяло от документите, които за съжаление не са прекалено много, но това което ние разбираме от писмото до съда 3 до д-р К., е че тя е видяла документ издаден от д-р Б. с диагноза „деменция“, явно предхождащ изследването направено от д-р К.

Вещото лице на въпроси на Съда:

В.Л.В.: Дори и на база интервюто, което е проведено в съдебно заседание в хосписа аз смятам, че и за непрофесионалист е ясно, че това не е човек, който е с напълно съхранено интелектуално – умствено функциониране, то е очевидно. Друг е въпросът, че на базата на това интервю виждаме, че има патологични нарушения. Мисловният процес протича обстоятелствено, т.е. ние виждаме, че има нарушение в мисловния процес, въпросният процес протича обстоятелствено, резонанс, персеверации. Ние виждаме, че има нарушение на мисловния процес, има нарушение в ориентация за времето особено, има и дискретни паметови нарушения също, макар че те не са търсени нарочно, за това и не може толкова добре да се установи. Т.е. една психопаталогия характерна за дементния процес може да се установи дори и в интервю, но то все пак не е диагностично интервю, проведено от психиатър за да може на базата на това интервю ние да напишем актуален психичен статус на пациента към него момент.

АДВ.З.: Видях от сестринския дневник, казвате че лекарството „хедонин“ е било предписвано два пъти, т.е. инцидентно в два определени дни в 19ч., т.е. малко преди Б. да се оттегли за почивка. Това предполага ли, че с това лекарство се извършва лекарствена терапия или става въпрос за инцидентно приложение? Какви са лекарствените дози, кои болести се лекуват с това лекарство?

В.Л.В.: В самото обсъждане съм го посочил, за това и в резюме ще Ви го прочета – хедонин съдържа вещество, наречено кветиапин. Той принадлежи към група лекарства, наречени антипсихотици, т.е. използват се за лечение на психози по принцип. Официалното му приложение е за лечение на мании, шизофрения, биполярно разстройство и други ефективни епизоди, но тогава се използва в много по - високи дози, в порядъка на 600мг800мг. В случая му е давано 50мг, което е в много ниска доза за да претендира за терапевтична доза.

Вещото лице на въпроси на Съда:

В.Л. В.: То е давано симптоматично по – скоро за да се овладеят конкретни симптоми, а не за лечение на дадено заболяване, т.к. в тези ниски дози го използваме и то много често за лечение на нарушен нощен сън, и особено при възрастни пациенти, където има едно неспокойствие, има една обърканост във вечерните часове. Това са едни характерни по принцип за органичната мозъчна увреда за да тушира примерно това напрежение, обърканост, този неизвестен седитивен ефект.

АДВ.З.: Характеристиката на това лекарство предполага ли ефект върху този, който го употребява на сънливост, замайване, случайни наранявания, падания?

4

В.Л.В.: Това би било изключително спекулативно да обвържем паданията с медикамента. В смисъл теоретично, както вече казахме лекарството води до седация, т.е. до сънливост понякога, до успокояване на напрежението, за намаляване на психомоторната възбуда, но да кажем, че определено води до падане ще бъде несериозно.

АДВ.З.: Известно ли е това лекарство да е противопоказно на пациенти страдащи с деменция?

В.Л. В.: Не ми е известно.

АДВ.З.: Лексотанът му е бил предписан един единствен път с половин таблетка съгласно сестринския доклад. Какво можем да кажем за това предписание, какво е следвало да предизвика това лекарство, лекувало ли е нещо, симптоматично ли е?

В.Л.В.: Лексотанът спада към групата на бензодиазепините и за съжаление не лекуват нищо. Те не лекуват нищо в дългосрочен план, те се използват за моментно овладяване на симптоматиката, и както повечето бензодиазепини лекуват тревожност, психомоторна възбуда, напрежение към момента. Действието продължава докато изчезне наличността в организма, то няма дългосрочен терапевтичен ефект. Тук е може би момента да вметна, че „деменцията“ като цяло няма специфично лечение, т.е. ако търсим лекарства за лечение на „деменция“ възможно е никой да не ги е изписвал, първото което е. За съжаление медицината на този етап не може да лекува „деменцията“, т.е. „деменцията“ не можем да я обърнем назад и за това обикновено се използват по – скоро симптоматични лекарства, които да овладяват възникващите проблеми отколкото специфично лечение за самата „деменция“.

АДВ.З.: При изготвяне на експертизата ставало ли Ви е известно за извършено психиатрично изследване от д-р И.В. и д-р А.П. на 21.10.2021г. на Я. Б. във връзка с изготвено от него генерално пълномощно, при което изследване е сложена диагноза „мозъчно- съдова болест“ без деменция, заключение „дееспособен“.

В.Л. В.: Не ми е известна такава експертиза. С материалите по делото съм работил.

АДВ.З.: За сигурна диагноза какви са минимум изискванията за налични признаци и какви са минимум изискванията за извършено изследване за поставяне на тази диагноза „деменция“?

В.Л. В.: Диагнозата „деменция“ може да се постави и в обикновени, клинични, включително амбулаторни условия. Ние диагноза „деменция“ поставяме включително и при амбулаторни условия на база снета анамнеза и на база обективното състояние на лицето. Това какво представлява? Това представлява едно снижаване на когнитивното, паметното, мисловното, дори ежедневното функциониране на едно лице спрямо един предходен етап, когато той е имал едно по- добро функциониране. Когато го имаме това снижаване най – често при 99% от възрастни хора говорим за „деменция“. Вече 5 допълнителните изследвания, не е лошо и е добре да се направи, когато има възможност първо да се прецизира тежестта на паметните, интелектуалните увреждания, да се прецизира причината, т.е. патогенезата на „деменцията“, защото „деменция“ може да бъде с мозъчно съдов произход, т.е. с мозъчно – съдова болест, която споменахте запушване и стесняване на мозъчните кръвоносни съдове, може да бъде „алцхаймер“-ов произход.