Решение № 4833 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330111401 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от А. С. Ч. е предявила против Р. М. К. осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на допуснато с определение по ч.гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив обезпечение на бъдещ иск, който ответникът възнамерявал да предяви против ищцата чрез налагане на запор по отношение на банковите сметки на ищцата, открити в „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от ответника при депозиране на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по който е образувано ч.гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, при злоупотреба с право, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 20.02.2020 г. получила съобщение от „УниКредит Булбанк“ АД, че има наложен запор за сумата от 2 070 лв. по изп.д. № 156/2020 г. на ***** И. К. **** по искане на взискател Р. К.. Сочи, че с ответника са бивши съпрузи и са уредили изцяло имуществените си взаимоотношения след прекратяване на брака, въпреки което ответникът е 1 депозирал молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за заплащане на наем по отношение на семейното им жилище в с. Т., по което е образувано ч.гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С постановяване на определение по посоченото дело е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответника с налагане на запор по отношение на банковата сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД, като след предявяване на обезпечения иск, производството по неговото разглеждане е прекратено, тъй като искът е приет за недопустим. Сочи, че е депозирала частна жалба против определението за допускане на обезпечение, но поради ненадлежно администриране на частната жалба и впоследствие избухналата пандемия и обявяване на извънредното положение в страната, жалбата била разгледана като с Определение от 11.05.2020 г. по ч.гр.д. № 744/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив допуснатото обезпечение било отменено. Твърди, че периодът от време, който изминал от налагане на обезпечителната мярка до нейната отмяна бил свързан с много притеснения и неудобства, доколкото ищцата сама издържала децата и семейството си, а по запорираната банкова сметка последната получавала трудово възнаграждение. Сочи, че при налагане на запора банковата сметка на ищцата била почти без авоар, тъй като ищцата изтеглила заплатата си, но при постъпване на следващото трудово възнаграждение ищцата не разполагала с последното, като след проведена кореспонденция с частния съдебен изпълнител й било разрешено да изтегли единствено несеквистируем минимум. Твърди, че предвид обявеното в страната извънредно положение разходите й се увеличили, а възнаграждението й намаляло. Вследствие на наложения запор ищцата преживяла изключително много трудности, свързани с издръжка на семейството й, като допълнително притеснение преживяла и предвид обстоятелството, че към същата банка има ипотечен кредит, като невъзможността да заплаща вноските по кредита може да доведе до обявяването му за предсрочно изискуем. Сочи, че била изключително притеснена и потисната, измъчвана от лишения и недоимък. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 403 ГПК, доколкото молбата за допускане на обезпечение е приета за неоснователна. при условията на евентуалност моли за присъждане на обезщетение за неимуществени среди, тъй като молбата е депозирана от ответника при злоупотреба с процесуални права, доколкото е поискано налагане на запор по отношение на банковата сметка на ищцата, по която последната получава своето трудово възнаграждение, при положение, че е имало друго налично недвижимо имущество, по отношение на което би могла да бъде наложена възбрана. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. М. К., срокът за депозиране на който е възстановен на основание чл. 64 ГПК с Определение № 12879 от 13.11.2023 г., постановено по делото. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право по чл. 403 , ал. 1 ГПК, установяваща специфична безвиновна деликтна отговорност, се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. допуснато обезпечение, което е отменено след отхвърляне на иска, който е обезпечен; 2. вреди, изразяващи се в пропусната полза в размер на законната лихва; 3. причинна връзка между допускане на обезпечението и вредите; 4. съществуващо вземане към трето лице, по отношение на което е наложена обезпечителната мярка, което е изискуемо към периода, за който се претендира присъждане на обезщетението - в този смисъл Решение № 101 от 05.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1029 от 2012 г., І т. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

В чл. 403 ГПК е определено, че подлежат на обезщетение уврежданията, причинени от допуснато обезпечение, когато не е имало правно основание за предприемане на исковото производство, съответно за налагане на ограничения по чл. 389 и сл. ГПК или иска, по който е допуснато обезпечението не се предяви в срок.

Като гаранция за именно тези интереси на ответника по молбата за обезпечение законодателят са разписани и правилата по чл. 391, ал. 2, т. 2 ГПК - когато липсват убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска или съдът счете същите за недостатъчни с оглед евентуалната основателност на претенцията или ограничаването на имуществената сфера на ответника, се представя гаранция в определен от съда по обезпечението размер. Тя служи за обезпечение на ответника и евентуалното му удовлетворяване, ако бъде предявен и уважен иск по чл. 403 ГПК.

В случая съдът е сезиран с иск за присъждане на обезпечение за неимуществени вреди, които претендира на основание чл. 403, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК не поставя ограничение във вида на вредите, които подлежат на обезщетяване. Извън хипотезите на чл. 403 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство, само, ако е действала при злоупотреба с права. В този смисъл е Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., ГК, в което касационна инстанция е приела, че ответникът по обезпечението има право да се обезщети за причинените му от обезпечението вреди с иск по чл. 403 ГПК.

В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд, 3 постановена с Решение № 29 от 04. 02.1998 г. по гр. д. № 449/1997 г. на петчленен състав на ВКС и Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 449/2017 г., II т. о., ТК,, в които се приема, че при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение.

От събраните в производството по делото доказателства се установява, че с Определение от 17.02.2020 г. по гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив е допуснато на основание чл. 390 ГПК обезпечение на бъдещ иск на Р. М. К. против А. С. Ч. за осъждане на последната да заплати сумата от 1 800 лв., представляваща стойността на 36 месечни наема на жилище в с. Т., ул. "Д. Ч." ** за периода м. март 2017 г. до м. февруари 2020 г., и сумата от 270 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.03.2017 г. до 19.02.2020 г., чрез налагане на запор на банковите сметки на А. С. Ч. в „УниКредит Булбанк“ АД до размер на сумата от 2 070, 30 лв.

С Определение № 660/11.05.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 744/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е отменено Определение от 17.02.2020 г. по гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като съдът е отхвърлил молбата на Р. М. К. с доводи, че бъдещият иск, който последният възнамерява да предяви е недопустим.

С Определение № 2392/20.02.2020 г. по гр.д. № 2772/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив съдът е върнал исковата молба на Р. М. К. против А. С.

Ч. по обезпечения иск. Видно от приложеното по делото гр.д. № 2602/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е че определението за връщане на исковата молба е влязло в законна сила на 06.03.2020 г., с изтичане на срока за неговото обжалване.

По делото е представена служебна бележка, издадена от УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД на 18.03.2020 г., от която се установява, че ищцата А. Ч. е назначена на длъжността „*****“, като получава трудово възнаграждение по банкова сметка с IBAN *****, открита при „УниКредит Булбанк“ АД, найкъсно до 30-та дата на месеца, следващ отработения. Представена е и издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД служебна бележка от 20.03.2020 г., от която се установява, че за м. февруари 2020 г. ищцата е получила трудово възнаграждение в нетен размер от 1 871, 47 лв.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищцата за периода от 13.01.2020 г. до 28.02.2020 г., което представлява извлечение от електронен документ, представен на хартиен носител по смисъла на чл. 183 ГПК, от което е видно, че ищцата е получавала трудово възнаграждение по банков път.

По делото е представено извлечение от банковата разплащателна сметка на А. Ч., открита в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN *****, което представлява извлечение от електронен документ, представен на хартиен 4 носител по смисъла на чл. 183 ГПК. От последното се установява, че за периода от 01.01.2020 г. до 20.03.2020 г. ищцата е получавала трудово възнаграждение по банков път. Установява се, че началното салдо е в размер на сумата от 1 041, 98 лв. и е блокирана сума от 3 111, 98 лв.

Съдът намира, че в производството по делото се установяват предпоставките по чл. 403, ал. 1 ГПК, доколкото се установи, че производството по обезпечения иск е прекратено с влязло в законна сила определение.

Установява се, че към датата на допускане на обезпечението вземането на ищцата към третото задължено лице по запора - „УниКредит Булбанк“ АД, е съществувало. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК то придобива качеството на пазач по отношение на сумите.

В този смисъл са разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. ОСГТК. Установява, че към датата на налагане на обезпечителната мярка ищцата е имала наличност по своята банкова сметка и е продължила да получава трудовото си възнаграждение по посочената банкова сметка, въпреки че наличността към датата на запора е била в размер по-нисък от запорираната сума.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33d31b0b-0193-4cf4-b144-ee9e3b21c0ee