Решение № 216 от 05.06.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Козлодуй, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440100748 по описа за 2025 година

От От Д. П. Ф., ЕГН:********** от с.Гложене, обл.Враца, чрез процесуалния си представител адв.Ю. Г. от АК – София против „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „ представлявано от Сокол Радостинов Янков и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК203508899 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „ представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, са предявени искове както следва:

-иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за потребителски кредит №278056/26.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество „Кредисимо” ЕАД.

-иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за Договор за учредяване на поръчителство от 26.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ” ЕООД.

В условията на евентуалност се предявява иск за провъзгласяване нищожността на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП поради неравноправност и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, на клаузата по т.7 и т.8 от договор за потребителски кредит №278056/26.05.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество „Кредисимо „ ЕАД.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит 1

№278056/26.05.2023г., сключен между него и ответното дружество. Сочи се, че съгласно договора ответното дружество е предоставило в заем сума в размер на 4000.00 лева на ищеца, който се е задължил да върне предоставената сума в срок от 8 вноски, представляващи сбор от главница и лихва за всеки месец.Отразено е, че падежът на всяка месечна вноска е бил определен като конкретна дата, както и че последната е била на 10.02.2024г.Посочено е, че общата сума за плащане по кредита е в размер на 4632.46 лева.Сочи се още, че при изчисляването на сумата били използвани уговорените в т.7 и т.8 размери на ГЛП и ГПР, които като клаузи противоречали на закона и на добрите нрави.

Посочено е, че в чл.4 от договора е посочено, че същият може да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчителство, с одобрено от ответното дружество юридическо лице / поръчител /. Също така е отразено, че във връзка с тази клауза от договора, на същата дата – 26.05.2023г. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между „ Ай Тръст „ ЕООД, дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество в качеството му на поръчител и ищецът , в качеството му на потребител.Сочи се, че с договора за поръчителство било уговорено в тежест на потребителя заплащане в изключително висок размер на възнаграждение за поръчителя, дължимо на вноски по нарочно изготвен погасителен план, като съгласно договора за поръчителство, ответното дружество е било овластено да събира в полза на поръчителя сумите по договора.

На първо място се счита, че ГПР в размер на 48.21% е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави.Сочи се, че в случая ГПР е бил посочен само като абсолютна величина, без в договора или където и да е другаде, да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които същият се оскъпявал и се възлагали в тежест на кредитополучателя.Липсата на посочване на взетите предвид допускания водело до липсата на яснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит да се изготтвял по ясен и разбираем начин.Сочи се още, че изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК били императивни и неспазването им водело до недействителност на целия договор по аргумент на чл.22 от ЗПК. Отразено е още, че в процесния договор не била посочена нито математическата формула, нито данните, на база на които е бил изчислен ГПР, а от погасителния план било видно, че във формирането на месечната погасителна вноска била включена единствено договорената между страните възнаградителна лихва, която възнаградителна лихва или още ГПР е уговорен в размер на 48.21% видно от т.7 от условията на кредита, като будело недоумение от какво се е формирала разликата от 40.00% до 48.21%. Счита се още, че клаузата касаеща ГПР противоречала и на императивното изискване по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание ал.5 от същата разпоредба била нищожна.Сочи се, че в размера на ГПР е следвало да се включи и дължимото възнаграждение за юридическо лице – поръчител по заема, а чрез неговото изваждане извън ГПР се целяло едно допълнително оскъпяване на заема в тежест на потребителя, което внасяло значителна нееквивалентност в насрещните престации и прекомерно обременявало потребителя.Отразено е, че с включването на възнаграждението за гарант в ГПР, същият надхвърлял допустимия размер от 50%.В случая от съдържанието на 2 договора не можело да се направи извод кои точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. Счита се още, че уговореният процент е немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави, на принципите за справедливост и добросъвестност, и на това основание бил нищожен.Сочи се, че по необезпечените кредити, какъвто бил и процесния, съглашението за заплащането на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

2.ОТВЕТНИЦИ:

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437е постъпил писмен такъв. Счита се, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на договор за потребителски кредит с оглед на това че същият към днешна дата не е действащ между страните.Сочи се, че предявяването на настоящия иск противоречало и на принципа на процесуалната икономия, а именно – с по малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос, а в случая решението по делото нямало да доведе до окончателно решаване на спора ( доколкото било логично да се предположи, че крайният интерес на ищеца е да получи обратно даденото на база нищожния договор ), ще бъдат генерирани разноски за две съдебни производства и работата на съда ще бъдела утежнена с разглеждането на два иска, чийто краен резултат би могъл да бъде постигнат и в рамките на едно производство. Счита се, че поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничело със злоупотреба с процесуални права, която се разбира като съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права. На следващо място, с отговора на исковата молба не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит №278056/26.05.2023г., сключен между страните за сума в размер на 4000.00 лева, за на 8 вноски, представляващи сбор от главница и лихва за всеки месец, общият размер на плащанията възлизал на 4632.46 лева. Отразено е, че за обезпечаване на задължението по процесния договор втория ответник „ Ай Тръст " ЕООД е встъпило като поръчител на основание договор за поръчителство от 26.05.2023г.Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ Ай Тръст " ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.Сочи се, че единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е бил включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва.

Оспорва се твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство, поради което се счита, че същият не попадал в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.19 от ЗПК. Оспорва се, че към момента на сключване на договора за кредит 3 ответното дружество е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „ Ай Тръст " ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, а уговореното по него възнаграждение, не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Ай Тръст " ЕООД е постъпил такъв.

Счита се, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на договор за потребителски кредит с оглед на това че същият към днешна дата не е действащ между страните.Сочи се, че предявяването на настоящия иск противоречало и на принципа на процесуалната икономия, а именно – с по - малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос, а в случая решението по делото нямало да доведе до окончателно решаване на спора ( доколкото било логично да се предположи, че крайният интерес на ищеца е да получи обратно даденото на база нищожния договор ), ще бъдат генерирани разноски за два съдебни производства и работата на съда ще бъдела утежнена с разглеждането на два иска, чийто краен резултат би могъл да бъде постигнат и в рамките на едно производство. Счита се, че поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничело със злоупотреба с процесуални права, която се разбира като съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права. На следващо място, с отговора на исковата молба не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит №278056/26.05.2023г., сключен между страните за сума в размер на 4000.00 лева, с погасяване 8 вноски, представляващи сбор от главница и лихва за всеки месец.Не се оспорва, че за обезпечаване на задължението по процесния договор „ Ай Тръст " ЕООД е встъпил като поръчител на основание договор за поръчителство от 26.05.2023г.Не се оспорва, че уговореното възнаграждение в полза на поръчителя е в размер от 2344.26 лева, платимо разсрочено на 8 вноски.Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ Ай Тръст " ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.Сочи се, че единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е бил включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва. Оспорва се твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство, поради което се счита, че същият не попадал в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.19 от ЗПК. Оспорва се, че към момента на сключване на договора за кредит ответното дружество е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „ Ай Тръст " ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, а уговореното по него възнаграждение, не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски.

4

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.От процесуалния представител на същия е постъпило становище, с което поддържат исковата молба.

Ответните дружества също не се представляват, като от процесуалните представители са депозирани молби, в които е обективирано становище по хода на делото и предявените искове.