Решение № 334 от 03.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Враца, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200780 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Х. И. от гр.Враца против НП № 25-0967000794/ 15.07.2025 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършени две адинистративни нарушения са наложени съответно: административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, за нарушение на чл.103 ЗДвП.

В жалбата поддържана лично от жалбоподателя и в с.з., се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния закон и липса на реално осъществени нарушения. На база тези доводи се претендира и цялостна отмяна на НП.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира конкретно становище по жалбата. В придружителното писмо към изпратената административна преписка единствено се отправя бланкетно 1 искане за потвържаване на НП.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата се явява и изцяло неоснователна, при следните съображения:

На 06.07.25 г. полицейските служители на сектор „ПП“-Враца-св.Р.И. и св.Я.В. осъществявали контрол по ЗДвП по предварително утвърден график и на установъчен пункт по път II-15, в района на 8+000 км със служебен автомобил паркиран в непосредствена близост до пътното платно на налична пътна отбивка. Около 15.20 ч. бидейки извън и до полицейския служебен автомобил, св.Р.И. възприел приближаващ л.а.****** с рег.№******, движещ се по същото време сам, без никакви други участници в движението, при което св.Р.И. излязъл напред към пътното платно и подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец. Очевидно възприемайки сигнала, водачът на въпросното МПС първоначално видимо намалил скоростта си на движение, но така и е не спрял и подминал полицейския патрул. По време на това движение с намалена скорост и подминаване, двамата полицейски служители успели да възприемат и че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен колан.

При така създадената от водача ситуация, двамата полицейски служители веднага го последвали със служебния си автомобил, като малко по-късно в района на път-II-15, км.6+000, ведно с подадени звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил, водачът спрял. На място му била извършена проверка, като при поставен въпрос от полицейските служители относно причините за неспиране и неизползване на обезопасителен колан, водачътнастоящ жалбоподател отговорил, че „не е бил спиран“ и че „му е жега“. На място срещу жалбоподателя е бил и съставен АУАН №3423710/06.07.25 г. за извършени две нарушения- неизползване на обезопасителен колан по чл.137а, ал.1 ЗДвП и неспиране при подаден по надлежния ред сигнал за спиране от органите за контрол по чл.103 ЗДвП.

АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива били подадени писмено, последващо по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, като в същите 2 жалбоподателят /обобщено/ е оспорил и двете нарушения с доводи, че реално не ги е извършил, тъй като нито е забелязал полицейските служители и подадения от тях сигнал, тъй като последните не били „явно разположени, а скрити навътре в отбивка на пътя и насрещу му светело силно слънце“, както и че свалил обезопасителния колан, едва след спирането му и последващото приближаване на полицейските служители по повод предстоящата му проверка.

По повод възраженията и в рамките на правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО е провел допълнително разследване на спорните обстоятелства чрез събиране на допълнителни писмени сведения от полицейските служители-очевидци, както и чрез приобщаване и преглед на наличните и съхранени видеозаписи за процесната полицейска проверка от боди камерите на полицейските служители, ведно и с камерата, монтирана в самия полицейски автомобил. Като краен резултат АНО е счел възраженията за неоснователни и е издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, същите са и съответно санкционирани.

Гореизложените фактически обстоятелства се установяват последователно, логично и безпротиворечиво от всички налични по делото доказателствени източници, а именно- на първо място от свидетелските показания на очевидците-полицейски служители- Р.И.-актосътавител и Я.В.свидетел –очевидец на нарушението и при съставяне на АУАН. Разгледани самостоятелно и съпоставено, показанията на двамата полицейски служители са изключително подробни, детайлни, логични и вътрешно-непротиворечиви, както по между им, така и със съобщеното от тях в саморъчно дадените им писмени обяснения в хода на административното производство пред АНО.

Отделно от това, показанията на двамата свидетели пред съда са дадени и под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК. Едновременно според собственото им съдържание, коментираните свидетелски показания напълно и изцяло кореспондират и с приобщените от съда ВДС- видео-записи от боди камери и вътрешна камера на полицейския автомобил, както и от всички останали приобщени писмени доказателства- процесните АУАН и НП, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, справка за нарушител и др. При тези съображения, съдът изцяло кредитира така формираната 3 доказателствена съвкупност, доказваща пряко основните факти от предмета на доказване, т.е. фактите за извършени от жалбоподателя и налични две нарушения по ЗДвП.

От страна на жалбоподателя и извън собствените му твърдения и обяснения за това, че не е извършил вменените му нарушения, не са ангажирани никакви доказателства, оборващи горепосочените, поради което и последните остават изолирани, голословни и необосновани, съответно не подлежат на кредитиране. В подкрепа на собствените си възражения и обяснения, жалбоподателят е предоставил пред АНО и пред съда единствено саморъчно изготвени „скица“ и „фото-снимки“ на местопроизшествието, които не представляват годни по смисъла на ЗАНН, вр.НПК и ЗДвП доказателствени източници.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на гореизложения доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи формално основание за отмяна на НП: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Същите съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42, и чл.57, ал.1 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушенията, начин на извършване и обстоятелства, при които са констатирани. Налице е и съответствие между цифровото и текстово описание на нарушенията. Пороци в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП в случая не се сочат и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна и предвид обсъденото по-горе състояние на доказателствения материал, то и обжалванато НП се явява напълно обосновано и съобразено с изискванията на материалния закон: по делото безспорно се установи, че на инкриминираното време и място, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е извършил две нарушения по ЗДВП, като не се е подчинил на надлежно подаден от полицейските органи сигнал за спиране, съгласно чл.103 ЗДвП, за което следва да понесе отговорност по чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП, както и че е управлявал процесния автомобил, без поставен обезопасителен колан, съгласно задължението му по чл.137а, ал.1 ЗДвП, за което следва да понесе отговорност по чл.183, ал.4,т.7 4

ЗДвП. Нарушенията са типични за вида си и не се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, поради което и не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

При предвидени в чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП възможни размери на санкцията, кумулативно от 50.00 до 200.00 лв. глоба и ЛПрМПС от един до шест месеца, АНО е наложил и двете санкции в предвидения от закона минимум, а при предвидена в чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП глоба във фиксиран размер от 50.00 лв.

АНО е наложил санкция в същия размер. При това положение не се налага излагане на последващи съображения за законосъобразност наложените санкции.

Като краен резултат от всичко гореизложено, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 25-0967-000794/15.07.2025 г. на Началник група в сектор „ПП”-Враца към ОДМВР-Враца, с което на В. Х. И. от гр.Враца, с ЕГН: ********** са наложени административни наказания- глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, както и е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лв. за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5