Решение № 1081 от 19.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. А. Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. А. Парашкевова Гражданско дело № 20232100100257 по описа за 2023 година

Ищецът М. И. Д. от гр.Б. е предявил обективно съединени искове против Прокуратурата на Република България за осъждането й да му заплати следните обезщетения/след предприети увеличения на претенциите по размер в хода на делото/ за претърпени от него имуществени вреди от повдигнати и поддържани обвинения по отношение на него през 1996 год. и 1998 год. по следните заявителски материали:ЗМ-373/1996 год. за престъпление по чл.214 от НК-изнудване,ЗМ-396/1996 год. за престъпление по чл.323 НК-самоуправство,ЗМ-397/1996 год. за престъпление по чл.144,ал.1/2 НК-закана,ЗМ-828/1998 год. за престъпление по чл.194 НК-кражба:1. Сумата от 124392,25 лв., представляваща разлика в заплащането,което ищецът би получавал на длъжност „****“ в Л. Н. Б.“ ** и тази ,която получава като „***“ в същото акционерно дружество за периода от 01.01.2017 год. до 01.01.2022 год. ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.12.2021 год. ,до окончателното изплащане на сумата;2.Сумата от 3600 лв. , представляваща неполучено за четири години възнаграждение от осъществяване на преподавателска дейност по договори с РУ „А. К.“-филиал Р. в периода от 2017 год. до 2021 год. ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.12.2021 год.

1

,до окончателното изплащане на сумата;3.Сумата от 132820 лв.

,представляваща неполучено трудово възнаграждение ,поради неназначаване за държавен служител в МВР,считано от 01.01.2001 год. до 01.01.2021 год.

,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.12.2021 год. ,до окончателното изплащане на сумата.Твърди,че по жалби на три физически лица срещу него през 1996 год. в Районна прокуратура Бургас са образувани преписки № 1814/1996 год. и № 1854/1996 год. ,които са обединени, и на 15.05.1996 год. прокурор ги решава с постановление за отказ от образуване на наказателно производство.Допълва,че по жалба на физическо лице срещу него през 1998 год. е образувана преписка № 6220/1998 год. ,която на 22.06.1998 год. е решена от прокурор с постановление за отказ за образуване на наказателно производство.Посочва,че по така решените преписки нито е разпитван,нито са му изпращани постановленията за отказ за образуване на наказателни производства.Заявява,че от писмо на адм. ръководител –Районен прокурор на Районна прокуратура Бургас е видно,че жалбите са изпращани във Второ РПУ РДВР Бургас/сега ОДМВР-Бургас / с указания за разследване.Сочи,че тези разследвания са завеждани в централен полицейски регистър под горепосочените заявителски номера, като от тематична справка от горния регистър от дата 20.11.2015 год. е определен с категория „крадец“.Твърди,че през 2000 год. е кандидатствал за прием за държавен служител в МВР за *** длъжност в РГС-Бургас,като е получил нарочно уведомление за отклоняване на кандидатурата му от комисията по подбора ,поради неблагоприятен резултат от проучването.Счита,че отклоняването на кандидатурата му се дължи на обстоятелството,че в системата АФИС,създадена с инструкция на министъра на вътрешните работи от 29.02.2000 год., е фигурирал като лице с повдигнати обвинения за извършени умишлени престъпления от общ характер съгласно посочените по-горе заявителски материали,въпреки че от представено от него с набор от документи съдебно удостоверение е било видно ,че е неосъждан за умишлени престъпления от общ характер.

Цитирайки т.1,т.2 и т.3 на чл.127 от Конституцията на Република България в действащата й редакция през 2000 год. заявява,че нито едно от включените там задължения не е изпълнено спрямо него от Прокуратурата,като повдигнатите му обвинения и извършената полицейска регистрация са останали да действат до началото на 2016 год.,когато са заличени с решение 2 на министъра на вътрешните работи по негово искане.Твърди,че е научил за какво точно му е отказано назначаване на държавна служба едва през 2021 год. ,запознавайки се с тематична справка от централния полицейски регистър и останалите представени с исковата молба документи.Намира,че предвид липсата на повдигнати обвинения,но отказано назначаване на държавна служба поради повдигнати обвинения,не е могъл да получава възнаграждение за *** длъжност,считано от датата на евентуалното му назначение-01.01.2001 год. до навършване на двадесет години служба за придобиване на право на пенсия по първа категория положен труд-01.01.2021 год.Посочва,че след като му е било отказано назначаване на държавна служба, е завършил висше образование в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“-Бургас и през 2001 год. е кандидатствал за работа в „Л. Н. Б.“ **,където е бил назначен на длъжност „***“. Посочва,че през годините е заемал редица длъжности,като едновременно с това е растял и месечния му доход.Заявява,че през 2015 год. е изразил публично мнението си срещу управлението на гр.Б. и е бил арестуван показно на два пъти,а през 2017 год. е бил отвеждан показно на два пъти от работното му място.Сочи,че в началото на 2015 год. неизвестно за него лице е разговаряло с директора по персонала и административните въпроси на „Л.

Н. Б.“ ** и му е предало информацията за извършени от ищеца престъпления от общ характер по посочените по-горе данни.Твърди,че в резултат на така получената информация е бил заблуден от ръководителите си под предлог,че прави услуга на колега с оглед предстоящото му пенсиониране,да разпише заявление за вътрешно преместване и да започне работа на по-ниска длъжност за неопределено време.Заявява,че след пенсионирането на колегата не е бил назначен на по-високата длъжност,от която се е преместил,бил е заплашен с изгонване от дружеството/прекратяване на трудовите правоотношения/.Намира,че ако не е бил понижен през 2015 год. заради повдигнатитепрез 1996 и 1998 год. обвинения,е щял да бъде преназначен на длъжност с по-висока степен на заплащане.С оглед на горното счита,че е пропуснал да получи по-висока заплата като сочи периода и размера на пропуснатото увеличение. Посочва също така,че предвид събитията от 2015 год. и оказвания върху него натиск вследствие на повдигнатите и поддържани обвинения през 1996 и 1998 год., се е принудил да се откаже от преподавателска дейност по две дисциплини като хоноруван преподавател в РУ „А. К.“-филиал Р. и е пропуснал доход от възнаграждение за конкретно 3 посочен период.Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва основателността на предявените искове.Намира исковата молба за неясна,въпреки направените от ищеца уточнения.Счита,че описаното от ищеца не покрива нито една от хипотезите на чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ и се основава на действия на други държавни органи,а не на прокуратурата.Счита,че не е пасивно легитимирана да отговаря за действията на МВР като няма никакъв достъп,контрол и–или каквото и да било отношение към

Централния полицейски регистър,който е служебен,вътрешноведомствен такъв.Твърди,че този регистър се поддържа от съответни служители в МВР при основания,ред и достъп само и изцяло за служители на МВР.Прави и възражение за изтекла давност с оглед твърденията в исковата молба за събития от 1996 год. и 1998 год. Намира,че в исковата молба ищецъйт не сочи доказателства за водено срещу него наказателно производство,което е било прекратено поради неосъществен състав на престъпление от общ характер и по което е бил привлечен като обвиняем и му е била взета МН или някаква друга мярка за процесуална принуда.Намира,че липсват доказателства за каквато и да било причинна връзка между действия/бездействия на прокуратурата и проблемите на ищеца във връзка с трудовата и преподавателската му дейност.Счита исковата претенция за изключително завишена,неоснователна и недоказана.Намира,че за да бъде уважен такъв иск следва да се докаже хипотетичната възможност тази сума да се получи,че същата е реално и обективно дължима,но не е получена и за това отговорността е на Прокуратурата.Ангажира доказателства.

Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 127 от Конституцията ,независимо от различните редакции на този текст в годините , основната задача на прокуратурата е да следи за спазване на законността с акцент върху наказателното производство-т.1-4 в сега действащата редакция,а т.1 и т.2 в периода 1991 год. до 2006 год. Тя е държавен орган,на който тази задача е възложена от върховния закон.

4

Съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. В обективното ни право , за ефективното приложение на този конституционен текст ,са уредени и съществуват деликтни състави, които предвиждат гражданска деликтна отговорност на българската държава. Такъв закон е ЗОДОВ, а уредените в него материалноправни състави пораждат гражданската отговорност на държавата по чл. 7 КРБ и й съответстват.ЗОДОВ включва отделни състави за отговорност на държавата за дейността на администрацията й и за дейността на правозащитните й органи.

По отношение незаконосъобразната дейност на правозащитните органи на държавата,един от които е и прокуратурата, в чл.2 от ЗОДОВ са включени специални състави.Съгласно уредените в чл.2 от ЗОДОВ специални състави и по-точно чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за незаконните актове, действия и бездействия на Прокуратурата на Република България, като правозащитен орган, но само при упражняваната от нея компетентност по чл.

127, т. 1 - 4 КРБ/чл.127,т.1 и т.2 от КРБ в периода 1991 год.-2006 год./ т.е. в наказателното производство по повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.Тъй като с основния закон на прокуратурата е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, поради което тя упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер,при неоснователно държавно обвинение, тя е правозащитният орган, който трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането.Ето защо именно Прокуратурата на Република България е с надлежна легитимация като ответник при специалните състави по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ :обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно действалия към 1996 год. НПК,а и съгласно сега действащия такъв разследването е дейност,която е насочена към установяване чрез уредени в 5 закона правни средства при спазване на предвидената за тях форма от определени органи под ръководството на прокуратурата на извършител на престъпление , изправянето му пред съда и обосноваване на отговорността му по предвидения в закона ред.Разследването е формална дейност и началото и краят й се поставят с писменото изготвяне на конкретно посочени в закона актове.Началото на разследването се поставя с образуване на наказателно производство ,което се извършва с нарочен акт на прокурор.Фазата от образуване на наказателно производство до внасяне на обвинителен акт в съда носи различни наименования според действащия в съответния период от време НПК- предварително производство по отменения НПК,респ. досъдебно производство по сега действащия НПК.Предварително производство,респ. досъдебно производство се образува ,когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.За образуване на предварително производство,респ. досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.Именно с образуването на предварително,респ. досъдебно производство започва и дейността по разследване,надзора върху която е възложен на и се осъществява от прокуратурата.В хода на разследването,т.е. след образуване на предварително,респ. досъдебно производство,в зависимост от конкретния случай или непосредствено след образуването, или известно време след това ,с нарочен акт се повдига и обвинение.Това се извършва , когато се съберат достатъчно данни за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство.Съгласно сега действащия НПК ,след образуване с надлежен прокурорски акт на наказателно производство,необходимите данни за повдигане на обвинение/за съставяне на постановление за привличане на лицето като обвиняем, може да са събрани от компетентни органи, на които различни закони възлагат функции по разкриване на престъпленията – напр. Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за държавна агенция "Национална сигурност", Закона за митниците, Законите за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и други. Необходимите данни може да са събрани и при извършени предварителни и подготвителни действия за установяване и издирване на извършителя на престъплението, възложени от прокурора на 6 същите органи (чл. 215 НПК).По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обективната отговорност на държавата за вредите от тези действия, предприети съгласно сега действащия НПК с участието на лицето, което впоследствие е привлечено за обвиняем със съставяне на съответното прокурорско постановление, може да се ангажира, само когато в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че и те са незаконни. Надлежната процесуална субституция на държавата от Прокуратурата на Република България по такъв иск отново е обоснована от чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и правомощието на Прокуратурата за ръководство и надзор за законосъобразност при разследването (чл. 127, т. 1 и 3 КРБ). Касае за разследване по образувано с надлежен акт досъдебно производство,в което прокурор е възложил извършване на предварителни и подготвителни действия за установяване и издирване на извършителя на престъпление.Когато по такъв иск съдът установи, че дейността по предварително установяване и издирване на извършителя на престъплението е незаконна на собствено основание, а не произтича от впоследствие установената по надлежния ред незаконност на обвинението в смисъла по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , държавата дължи обезщетение за неимуществените вреди и от тях. Съдът определя обезщетението глобално. Тук са всички случаи, при които държавата би дължала обезщетение и при законно обвинение – например нарушено право на адвокатска защита, на хуманно и зачитащо достойнството отношение, на равно третиране, нарушение на презумпцията за невиновност или приложени принудителни мерки, непредвидени в закона или надхвърлящи нуждите на предварителната проверка. Тогава положението на разследваното/на уличеното лице е значително засегнато в смисъла, изяснен в редица решения на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 КЗПЧОС . Когато незаконността на дейността по предварително установяване и издирване на извършителя на престъплението, извършена в рамките на образувано наказателно производство с участието на лицето, впоследствие привлечено и като обвиняем, произтича само от установената по надлежния ред незаконност на обвинението в смисъла по чл.