Решение № 104 от 24.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ихтиман, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200689 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ДЗЗД „***“, ЕИК *, представлявано от *, * срещу Наказателно постановление № 5169/17.10.2022 г., издадено от в.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ДАДРВВЗ), с което за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за запаси нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на основание чл. 62, ал. 1 ЗЗНН на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 105 лева.

В депозираната жалба са изложени подробни съображения за материална незаконосъобразност на процесните АУАН и НП поради неправосубектност на въззивника. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна АНО (в.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“) чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, доколкото е издадено при спазване на процесуалния и материален закон.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Съдът приема, че е налице надлежна процесуална легитимация, тъй като макар да е подадена от неперсонифицирано дружество, същото има качеството на наказан в административнонаказателното 1 производство, т.е. при развитието му са засегнати негови права и законни интереси, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като въззивният съд споделя доводите, развити в жалбата, че въззивникът не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност.

От фактическа страна:

През 2021 г. ДЗЗД „***“ е осъществявало на територията на Република България внос на смазочни масла, други масла, в това число базови масла.

Поради това е вписано в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2022 г. – 30.06.2023 г.

С Разпореждане № Р-12-71/28.04.2022 г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ на въззивника ДЗЗД „***“ е определено ниво на запас за извънредни ситуации (ЗИС) от котелни горива в размер на 2,210 тона, което да създаде до 01.06.2022 г. Разпореждането е връчено на наказания на 05.05.2022 г.

На 13.09.2022 г. при проверка, осъществена от свидетелите С. С. и И. М. било установено, че указанието, дадено с Разпореждане № Р-12-71/28.04.2022 г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ, не е изпълнено.

С оглед на това срещу въззивника, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, за това, че на 02.06.2022 г. не е изпълнило задълженията си по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН да създаде ЗИС в размер на 2,210 тона котелно гориво от свид. С. С. в качеството на началник сектор „Контрол на държавните резерви и военновременни запаси“ в отдел „Управление на собствените бази и контрол върху резервите и запасите“ при ТД „Държавен резерв“ – гр. София е съставен Акт № 1677/13.09.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН.

Въз основа на акта от в.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ДАДРВВЗ) е издадено обжалваното в производството

Наказателно постановление

№

5169/17.10.2022 г., с което за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за запаси нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на основание чл. 62, ал. 1 ЗЗНН на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 105 лева.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свидетелите С. С., И. М., писмените доказателства - констативен протокол, докладна записка, Заповед № РД-10-307/13.09.2022 г., Разпореждане № Р-12-71/28.04.2022 г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ и справка декларация.

Доказателствените източници практически са непротиворечиви. От показанията на свидетелите С. С. и И. М. се установяват обстоятелствата около процесната проверка и констатираното нарушение. Те намират пълна подкрепа в писмените доказателства – констативен протокол, докладна записка, Заповед № РД-10-307/13.09.2022 г.,

Разпореждане № Р-1271/28.04.2022 г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ и справка декларация. Всички сочат на единствен възможен извод, че въззивникът не е изпълнил, даденото с Разпореждане № Р-12-71/28.04.2022 г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ, предписание, като това обстоятелство не е 2 спорно.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника ДЗЗД „***“ е ангажирана в качеството на задължено лице чл. 23, ал. 2 ЗЗНН за неизпълнено правно задължение по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН като на основание чл.

62, ал. 1 КТ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1105 лева.

Спорният въпрос по делото е може ли дружество по ЗЗД (гражданско дружество) да бъде надлежен субект на административнонказателна отговорност, когато правосубектността му не е изрично фингирана в закон.

Отговорът е отрицателен според въззивната инстанция. Известно е, че дружеството по ЗЗД (гражданско дружество) по същността си е неперсонифицирана форма на обединяване на лица и имущество. Правната 3 доктрина и съдебната практика са единни в разбирането си, че то не е юридическо лице, тъй като правата и задълженията са на съдружниците. По съществото си гражданското дружество е многостранен договор между две или повече лица за постигане на обща цел. Това неотклонно разбиране намира логичното си продължение в законодателството доколкото в чл. 3, ал.

1, т. 6 от Закона за регистър БУЛСТАТ, изрично е посочено, че дружеството по ЗЗД представлява неперсонифицирано дружество и правосубектността му е изрично фингирана. Този вид дружество не е и физическо лице предвид естеството си. Прегледът на законодателната уредба относно дружеството по ЗЗД сочи, че във всички случаи, когато то следва да е субект на правото, правосубектността ми се фингира изрично. Извън дадения по-горе пример, такива законодателни решения се наблюдават в чл. 9, ал. 2 ДОПК и чл. 2, ал.

2 ЗКПО, съгласно които неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица. В § 1, т. 1. КТ е предвидено, че гражданските дружества имат качеството на работодател, а в нормата на чл. 412а, т. 2 КТ изрично е предвидено, че е субект на административнонаказателна отговорност.

Същевременно в ЗАНН липсва уредба за възможността гражданско дружество да бъде субект на АНО, такава е предвидена само за физически и юридически лица. Изложеното идва да покаже, че предвид правната природа на гражданското дружество на неперсонифицирана форма на обединение на лица и имущество, за да бъде дружеството, а не участниците (съдружници), субект на правоотношения, включително на административнонаказателна отговорност, това следва да бъде нарочно предвидено в закона. В случая ЗЗНН липсва такава уредба. При това положение гражданското дружество не може да има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 и § 1., т. 11 от ЗЗНН, тъй като всяка от двете норми изисква икономическият оператор да бъде лице. Дружеството по ЗЗД няма качеството на лице, тъй не представлява юридическо лице или физическо лице и след като правосубектността му не е изрично фингирана, то не може да бъде носител на административнонаказателна отговорност. В случая вероятно се касае до законодателна празнота, която следва да бъде преодоляна de lege ferenda посредством изрична регламентация на статуса на гражданското дружество, като субект на АНО за конкретното нарушение, а може би и адмнистративнонаказателния процес по принцип. Въпреки това, по мнение на настоящия състав, е недопустимо посредством разширително тълкуване да се ангажира административнонаказателна отговорност. Ето защо материалният закон е приложен неправилно, тъй като след като гражданското дружество е неправосубектно, правосубектността му не е фингирана в ЗЗНН, то не може да осъществи състава на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.

17, ал. 1 ЗЗНН, тъй като липсва годен субект на административнонаказателна отговорност. Като е приел обратното АНО е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Ето защо, съдът, намира че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено на основание 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58, т.

1 ЗАНН.

Предвид изхода на спора в полза на въззивника на основание чл. 63д, ал.

3 ЗАНН в полза на въззивника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5169/17.10.2022 г. , издадено от в.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И

ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“ ДА ЗАПЛАТИ на ДЗЗД „***“, ЕИК * сумата от 80 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5