Решение № 19 от 29.01.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №19 от 29.01.2024 г. по НАХД № 585 от 2021 г. по описа на РС-Разлог.

Производство е по реда на чл.375 и следващите от НПК и е образувано по Постановление на РП-Б., ТО-Р. , с което се предлага по отношение на обвиняемия Х.Д.Д., ЕГН*, роден на *, в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.„К.А.Б.“№28, българин, български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, неосъждан, за това, че на 19.02.2020 г. около 10.00 часа в търговски обект на „БТКК“ЕАД, ЕИК*, в г.Б., о.Б., п.“Н.В.“№6, чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на лицето, причинил на длъжностно лице - М.Ц.Ш. от г.Б. - сътрудник продажби в „БТКК“, БУЛСТАТ* - поделение на „БТКК“ЕАД, ЕИК*, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето (контузия в областта на лицето, контузия вляво на долната челюст) - престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр I, вр. чл.130, ал.2 от НК, да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание "глоба", на основание чл.78а от НК.

Представител за РП-Б., ТО-Р. поддържа предложението, ангажира доказателства в негова подкрепа и пледира съдът да признае обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение и доколкото са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание, да му наложи адм. наказание "глоба" в минимален размер, а именно 1`000.00 лева. В тази вр. сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че от обективна страна обвиняемия е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Също така от приобщените писмени доказателства се установява и качеството на длъжностно лице на пострадалия. От субективна страна, посочва, че деянието е осъществено при форма на вина – пряк умисъл.

По отношение обвиняемото лице, пледира съдът да съобрази и наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства – обвиняемия е в напреднала възраст – пенсионер с изключително добри характеристични данни. Дълги години е работил в сферата на правоохранителните органи. Посочва и недоброто здравословно състояние на обвиняемия към момента на извършване на деянието установено от вещите лица по приобщената комплексна психологична и психиатрична експертиза. Акцентрира и върху поведението на самото пострадало лице, което е било изключително некоректно спрямо обвиняемия по отношение предоставяните услуги при сключване на договори като представител на мобилния оператор.

Защитникът на обвиняемия пледира същият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Позовава се на порочна практика на мобилните оператори при сключване на договори за мобилни услуги, в конкретния случай за въпросния мобилен оператор, за който пострадалото лице е работело. Счита, че от приобщените доказателства не е установено да е имало физическо съприкосновение между ръката на обвиняемия и пострадалия, а е имало такова с държаните в ръката на обвиняемия два броя листа. Счита, че наранявания по отношение на пострадалия не се установяват и от приобщените медицински документи. На следващо място, според защитата не се установява и умисъл при извършване на деянието.

Позовавайки се на приобщените доказателства сочи, че е установено, че действително на обвиняемия е била недължимо начислена сума от 382 лв. от страна на пострадалия, с цел последния да набави за себе си имотна облага. Твърди, че е налице противоречие в констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна психологична и психиатрична експертиза относно състоянието на обвиняемия. В тази връзка, сочи, че от една страна вещите лица заявяват, че е налице силно раздразнение у обвиняемия, но в заключителната част са приели, че не покрива тези параметри. Сочи, че обвиняемия е бил с високо кръвно от 140 на 240, което счита, че вещите лица са приели, че се е отразило във възможностите на обвиняемия да ръководи постъпките си в пълен обем. Предвид тези свои твърдения, 1 защитника счита, че е изключена възможността за налагане на наказание на подсъдимия.

Отделно от посоченото изразява становище за маловажност на случая. Посочва характеристичните данни за обвиняемия, който е бил учител, а впоследствие повече от 20 години служител на МВР. Целта на обвиняемия не е била да нанесе физически наранявания.

Обвиняемият се явява лично в СЗ като дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Посочва, че съжалява за случилото се. Повече от 10 години е абонат на „В.“. Получил съобщение, че договора му изтича и трябва да го поднови. Казал на служителя на „В.“, че иска същия тарифен план от 27.00 лв. на месеца, който му отговорил, че няма проблем.

Впоследствие му предложили телефон, като му казали, че безплатен. Три дни след това получил съобщение, като вместо 27.00 лв. разбрал, че тарифата му е 56.00 лв. на месец, плюс 300 и кусур лева за закупен телефон. След като получил съобщението подал молба до Централата на „В.“ и впоследствие бил върнат на стария план, но по-късно. Твърди, че ходил 2-3 пъти при пострадалия като искал да оправи нещата, но последния му отговорил „това не е моя работа, аз не мога да ги платя тези пари, ти ще ги платиш“. Твърди, че когато замахнал му се губи памет. Посочва, че впоследствие идвал регионалния мениджър и това била масова практика да заблуждава хората, особено този служител за да получи бонуси за продадени телефони и завишени такси. Обвиняемият посочва, че поведението на служителя било арогантно спрямо него. Посочва, че разбира обвинението. Съгласен е, че го е ударил.

Замахнал с договора – с листата и го плеснал по бузата.

Съдът намира предложението за допустимо, тъй като по повдигнатото обвинения по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, се предвижда налагане на наказание "лишаване от свобода" до 1 година или пробация. Наред с това, като взе предвид събраните в съдебното и досъдебното производство доказателства, Закона и становището на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.Д. е дългогодишен абонат на „В.“, като ползвал предоставяни от дружеството мобилни услуги. На 16.01.2020 г. посетил офис на „БТК“ЕАД, в г.Б., п.

„Н.В.“№6, където работел като „сътрудник-продажби“ пострадалият М.Ц.Ш.. Обвиняемият искал да поднови договора си за мобилни услуги и провел разговор с Ш. относно евентуалните условия на договора. Пострадалият Ш. попълнил в софтуерната програма на мобилния оператор приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за мобилни съобщителни услуги от 16.01.2020 г., но с последния тарифния план на обвиняемия бил променен от Smart XL, съответно на нов абонаментен план Smart XL+ при месечен абонамент от 41.99 лв. с ДДС. Също така Ш. обяснил на обвиняемия възможността да закупи телефон при подновяване на договора на промоционална цена. Обвиняемият се съгласил като получил и мобилен телефон при преференциални условия. В споразумението е уговорен срок на действие – 24 месеца. В споразумението е отразено, че при прекратяването му, преди изтичане на договорения срок по искане или по вина на абоната се дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния й размер, месечни абонаменти за услугите на срочния абонамент. Освен неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок от договора.

В споразумението била включена клауза, че абоната е заявил желанието си настоящето споразумение да влезе в сила незабавно. След като съставил споразумението с горепосоченото съдържание, обвиняемият се подписал на полето в бланката „за абонат“.

Споразумението било разпечатано от Ш. и екземпляр от него връчено на обвиняемия.

Въпреки отразеното в споразумението, че тарифния план се променя и дължимата месечна тарифна такса се увеличава на 41.99 лв., вследствие разговора с офис сътрудника на мобилния оператор, обвиняемият останал с впечатлението, че запазва досегашния си тарифен план и получава като бонус безплатен телефон.

Впоследствие от получен СМС известие за промяна на плана от страна на В., обвиняемият 2 установил, че месечната такса за мобилната услуга е по-висока. На 20.01.2020 г., обвиняемият посетил отново офиса на В., в който Ш. работел и поискал да премине на понисък тарифен план. На същата дата между „БТК“ЕАД, чрез служителя М.Ш. и обвиняемия Д. е сключено допълнително споразумение, по силата на което тарифния план на абоната бил променен от SmartXL+ на Smart L при по-ниска месечна абонаментна вноска от 26.99 лв. с ДДС.

На 20.01.2020 г. от страна на мобилния оператор В. е издадена фактура на обща стойност от 363.75 лв., от която начислена неустойка от 334.19 лв., поради изменение на договора към по-нисък тарифен план, преди изтичане на уговорения 24 месечен срок по споразумението от 16.01.2020 г.

На 19.02.2020 г. около 10.00 часа, обвиняемият Д. отново посетил офиса на „БТК“ЕАД, находящ се в г.Б., п.„Н.В.“№6, където пострадалият Ш. работел, като бил видимо ядосан, говорел на висок тон и размахвал листове, които държал в дясната си ръка. Между обвиняемия и Ш. възникнал спор кой следва да заплати начислените на обвиняемия неустойки. Ш. му казал, че няма да плаща той и да е гледал като подписва договора. Тогава обвиняемия се приближил в непосредствена близост до Ш. и замахнал с дясната си ръка, в която държал свит листове на руло и нанесъл удар с ръка в областта на лицето на пострадалия.

След като обвиняемия излязъл от офиса пострадалия съобщил на тел. 112 за случилото се, като на място дошъл автопартул – свидетелите В.М. и И.Б..

Пострадалият бил прегледан от екип на ФСМП-Б., като видно от приложения фиш за СМП е поставена работна диагноза „Контузия на лицето. Контузия в областта на долната челюст“.

По делото е приложено мед. свидетелство, издадено от д-р Б.Т., в който е отразено по снета анамнеза: пострадалият съобщава, че същата сутрин е ударен на работното място. При прегледа обективно е констатирано: палпаторна болка в областта на долната челюст от лявата страна. Палпаторна болка в областта на десния мастноиден израстък. Описаните увреди отговарят да са получени при удар с твърд тъп предмет или от удар върху твърд тъп предмет. В заключението е отразено: Контузия на лицето. Контузия в областта на долната челюст в ляво.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установи, че пострадалият М.Ш. е получил следните травматични увреждания: Контузия в областта на лицето. Контузия в ляво на долна челюст. Според вещото лице тези травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой. Причинили са на пострадалия болка и страдания.

Видно от приложения по делото трудов договор на пострадалия Ш., е, че към инкриминираната дата същия е изпълнявал длъжността „сътрудник-продажби“ в БТКК, поделение на „БТК“ЕАД. Съгласно приложената длъжностна характеристика, част от служебните задължения на Ш. са се изразявали в продажба на нови стоки и услуги на В.; администриране на продажби; обслужване на клиенти; носене на материална отговорност за събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности от продажбата на стоки, услуги и продукти, като и точното и правилно изготвяне на всички първични счетоводни документи, съпътстващи клиентските плащания; извършване на консултация на клиентите за продукти и услуги на фирмата; продаване и предлагане активно на цялата гама от продукти и услуги на компанията.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза се установи, че преди инкриминирания период осв. Х.Д. бил в обичайната за него кондиция, психично клинично здрав. В периода на уреждане на отношенията свързани с подновяване на договора му с В. осв. Д. се надявал на благоприятен изход от неприятната ситуация, в която бил попаднал не по негова вина и дни наред натрупвал неудовлоствени изживявания. Към инкриминирания период попадайки в афектогенна за него ситуация изпаднал в състояние на силно раздразнение, провокирано от 3 думи и действия на пострадалия накърняващи най-вече самоуважението му. В този момент според ВЛ осв. Д. се е намирал под въздействието на интензивен афективен негативен заряд /гняв, обида/, който по сила бил такъв, че се е отразявал на оценъчната му способност и балансираност на преценките му, но в степен затрудняваща възможностите му да взима правилни решения. Въз основа на направените констатации, вещите лица са стигнали до извода, че деянието не е извършено по психопатологични мотиви. Извършено е в състояние на силно раздразнение провокирано от думи и действия на пострадалия, непокриващо параметрите на физиологичния афект. След преустановяване на несъразмерно поведенческия акт, осв. Д. не е почувствал облекчение. С оглед актуалното му психично състояние към инкриминирания момент, осв. е разбирал свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването осв. е с изградена защита предвид процесуалната му роля. Частичната амнезия може да има и психогенен характер – изтирване на спомена за нещо неприятно за личността. Предвид актуалното му психично състояние към правно релевантните моменти осв. Д. може да дава достоверни обяснения в случай, че желае това. Предвид актуалното му психично състояние към правно релевантните моменти няма пречки от психично здравен характер за участието му в наказателното производство, както и да се представлява сам. В заключение вещите лица са стигнали до извода, че осв. Д. е екстроверт, със сангвиничен темперамент, неагресивен, с интериален локус на контрола и с просоциално ориентирана ценностна система, със средни стойности на самоконтрол, с висока степен на самоуважение. В конфликтна ситуация преобладаващия му стил на поведение е компромис (висока степен) и съперничество (доминираща степен), сочещо на склонността му да търси приемливо разрешаване на ситуацията при възникнал конфликт. В инкриминирания момент получавайки неочаквано за него неудовлетворяващи го отговор и отношение от страна на пострадалия, осв. Д. се почувствал унизен и губещ контрола над ситуацията, изпитал вътрешна принуда да направи нещо за да не загуби себеуважението си. Отговорил с несъразмерен агресивно поведенчески акт на раздрата – ударил в лицето пострадалия. Имал подредено поведение, бил ориентиран и целенасочен, излязъл бързо от офиса, прибрал се в собствения му. Напрежението и вегетативния дискомфорт не паднали, не усетил как е извървял 100-те метра между двата офиса. След 10 минути, при появата на полицията, вече бил в кондиция. Без спомен за проявената от него невербална агресия. С оглед така направените констатации, ВЛ са стигнали до извода, че експертното изследване не сочат наличието на типичните характеристики /фази и симптоми/ на физиологичния афект.