Определение № 526 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500203 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 против определение № 15830/18.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 21131/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XХ гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. Д., ЕГН **********, за сумата от 1001,78 лв.- главница, 105,83 лв. – възнаградителна лихва за периода 31.01.2023 г. – 31.12.2023 г. и 212,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, които вземания представляват изплатени от „Ай Тръст“ ЕООД суми съгласно задължения, поети от длъжника по договор за потребителски кредит № 2671549 от 14.11.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и изпълнени от „Ай Тръст“ ЕООД съгласно договор за поръчителство, прехвърлени от страна на „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, прехвърлени по силата на Приложение 1 от 11.10.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор 1 за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Видно от документите към заявлението, на 14.11.2022г., между „Кредисимо“ ЕАД и И. Д. Д. е сключен договор за кредит, по силата на който от „Кредисимо“ ЕАД на И. Д. Д.а е отпуснат кредит в размер на 1071.88 лв., при лихвен процент – 20 % и ГПР - 21.94 %, за срок на кредита от 13 месеца.

Като общ размер на всички плащания е посочен 1203,61 лв. Видно от погасителнтия план към договора, падежът на последната месечна вноска е 31.12.2023 г. Сключен е и договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължението да отговаря солидарно с длъжника по договора за кредит - И. Д.

Д. за всички поети от нея задължения. В чл.13 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че „Кредисимо“ ЕАД е овластен да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по сключения между поръчителя и потребителя договор за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя от потребителя, по посочена банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД в Банка ДСК. Плащането ще се извършва съгласно погаситгелен план, обединяващ задължението на потребителя по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство. Представен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между И. Д. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който за предоставеното и поръчителство по посочения договор за кредит И. Д. Д. дължи на „Ай Тръст“ ЕООД заплащане на възнаграждение в размер на 797,51 лв., платимо на 13 месечни вноски, описани в таблица към приложение 1 към договора.

Служебно известно е на съдилищата по справка в търговския регистър е, че едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД. Налага се извода, че клаузата за обезпечение на дълга чрез поръчителство е насочена към увеличаване размера на главния дълг, без реално да служи за постигане целите на обезпечението. Поради това дължимата сума за гаранция единствено може да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен в изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на 2 чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно пар.1, т.1 ДР на ЗПК „ общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Чрез предвиждане на посочената клауза за обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя се заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК и договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно яснотата за посочване на елементите, формиращи действителния размер, на който възлиза общата стойност на ГПР.

Налице е обоснована вероятност за неравноправност на клаузи от договора за кредит и за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, при което и потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл. 23 от ЗПК.

Налице е още едно и самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението.

В случая една страна вземането по чл. 23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това договор за цесия не е представен със заявлението. След като заявителят основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия, той е длъжен да установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15830/18.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 21131/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XХ гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4