Решение № 48 от 28.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20204000500300 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260006/13.08.2020 год., постановено по гр. д. № 774/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение споразумението между О. И. Г., ЕГН ********** и И. А. Г., ЕГН *********** по т. 2, одобрено с Решение № 1879/12.11.2013 г. по гр. д. № 6948/2013 г. по описа на Русенския районен съд, с което „придобития по време на брака недвижим имот съгласно нот. акт № 109, т. 46, д. № 10975/2005 г. на СлВп – покупко-продажба от родителите на О. И. Г. апартамент ************** в гр. Русе по ул. „*******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 37.20 кв.м., с избено помещение № 2, заедно с 0.642 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседи: на същия етаж ***, ***, под обекта ***, над обекта

***, който се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, се поставя в дял на О. И. Г.. Данъчната оценка на имота съгласно удостоверение на Община Русе, дирекция „МДТ“ изх. № Д0018641/22.10.2013 г. е 16 955 лв.

Вместо уравнение дела на И.Г., О.Г. се задължава да прехвърли собствеността на 1 половината от имота на сина на страните M. O. И. след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не може да се извърши понастоящем“. Със същото решение е осъден О. И. Г., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на И. А. Г., ЕГН *********** сумата 1 056.16 лв. разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от О. И. Г., ЕГН **********, съд. адрес: гр. Русе, **********, чрез адв. В.В. от АК – Русе против Решение № 260006/13.08.2020 год., постановено по гр. д. № 774/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е постановено в противоречие са материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Излага се, че неправилно съдът бил приел, че е налице признание на ответника, че не е изпълнил споразумението. Съдът не бил изпълнил и задължението си да тълкува т. 3 от споразумението, съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, поради което достигнал до погрешния извод, че сделката била сключена под условие и че бил определен срок за изпълнение на задължението. Излага се, че при тълкуване на волята на страните се установявало, че страните са постигнали съгласие да ликвидират съсобствеността на придобития по време на брака им недвижими имот, като го поставят в дял на съпруга, без да обуславят възникването, изпълнението или прекратяване на тази договорка в зависимост от настъпването на каквото й да било условие или срок. Страните в същност се били договорили да се престира на трето лице – техния син, но за изпълнение на това се изисквало и личното участие на това трето лице. На следващо място се твърди, че за това задължение не бил уговорен срок за изпълнение, а когато нямало определен ден за изпълнение длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора, а такава покана не била отправяна нито от ищцата, нито от сина им. Излага се също, че съгласно чл.

81 от ЗЗД длъжникът не отговарял, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, а именно такава причина била настъпилата смърт на синът им.

Направено е искане да се отмени съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. А. Г., ЕГН ***********, съд. адрес: гр. Русе, *************, вх. Д, ет. 1, чрез адв. С.С. от АК – Русе. В същия се излага, че жалбата е неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 774/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на предявен от И. А. Г. от гр. Русе против О. И. Г. от гр. Русе иск с 2 посочено в молбата правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и евентуален иск с посочено правно основание чл. 59 във вр. с чл. 55 от ЗЗД за заплащане сумата от 60 000 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 1879/12.11.2013 г., постановено по гр.д. № 6948/2013 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 12.11.2013 г. С т. 2 от одобреното от съда споразумение страните се споразумели придобития по време на брака им недвижим имот - апартамент № 14 в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, бл.

„******** да бъде получен в дял от ответника, като вместо за уравнение на дяловете на ищцата, той се задължил да прехвърли половината от имота на сина на страните M. O. И. след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не можело да се извърши към тогавашния момент. Твърди се, че тези препятстващи условия били, че към момента на одобряване на споразумението синът на страните бил в затвора, където изтърпявал присъда лишаване от свобода. Излага се, че синът им бил освободен от затвора през м. март 2016 г., но ответникът отказал да изпълни поетото задължение по споразумението за прехвърляне на въпросното жилище. Предвид отказа на ответника и с цел устройване на живота си M. O. И. още през 2016 г. отишъл да работи в Англия, където починал на 05.06.2019 г., с което изпълнение на споразумението станало невъзможно. Излага се, че неизпълнението на одобреното споразумение е от изключителна вина на ответника, поради което той се е обогатил неоснователно за нейна сметка и това пораждало правото й да поиска следващото й се за уравнение на дяловете, чрез разваляне на одобреното споразумение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде развалено одобреното с Решение № 1879/12.11.2013 г., постановено по гр.д. № 6948/2013 г. по описа на Районен съд – Русе споразумение (т. 2) относно недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, бл. „********, ап. 14, да бъде постановена съсобственост между страните, а при условията на евентуалност, ако не бъде развалено споразумението да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 34 000 лв. – уравнение на дяловете.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от О. И. Г., ЕГН **********, съд. адрес: гр. Русе, **********.

В първото по делото съдебно заседание ответникът е заявил, че е бил в невъзможност да изпълни уговорката в споразумението, тъй като синът им не желаел придобиване на собствеността, тъй като имал много задължения (кредити, заеми и т.н.). Налице било невиновно неизпълнение.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка С Решение № 1879/12.11.2013 г., постановено по гр.д. № 6948/2013 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 12.11.2013 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие 3 бракът между страните О. И. Г., ЕГН ********** (ответникът) и И. А. Г., ЕГН *********** (ищцата), сключен на 04.12.1998 г. с акт № 1449/04.12.1988 г. на ОбНС – Русе.

С посоченото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.

51, ал. 1 от СК, като съгласно т. 2 от същото – Придобитият през време на брака недвижим имот: апартамент № 14 в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, бл. „******** с площ от 37.20 кв.м., ведно с избено помещение № 2, заедно с 0.642 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена се поставя в дял на О. И. Г., като вместо уравнение на дела на И.Г., О.Г. се задължава да прехвърли собствеността на половината от имота на сина на страните M. O. И. след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не може да се извърши понастоящем.

От Писмо Вх. № 43144/28.10.2019 г. на Районна прокуратура – Русе се установява, че за периода 08.12.2012 г. – 30.04.2015 г. лицето M. O. И. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.

Видно от заверено копие от Препис-извлечение от Акт за смърт № 1454/12.07.2019 г. на Община Русе, M. O. И. е починал на 05.06.2019 г. във Великобритания.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че пазарната стойност на имот – апартамент № 14 в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, бл.

„******** с площ от 37.20 кв.м., ведно с избено помещение № 2 е 67 726 лв. В констативносъобразителната част на заключението вещото лице е посочило, че е определило пазарната стойност въз основа на оферирани цени.

От показанията на св. Д.Д. се установява, че познава ответника от 2009 г., тъй като живеели в един и същи вход на блок „Росица“, а от лятото на 2019 г. съжителства с него.

Заявява, че от 2007 г. била домоуправител и касиер на входа. Ответникът й казал, че от есента на 2015 г. синът му щял да живее в апартамента. След като M. заживял там, често започнали да се събират компании, пускали силна музика, съседите се оплаквали на нея като домоуправител. Във връзка с оплакванията един ден решила да заплаши M., че ще каже на баща му, че хората от входа не желаят той да живее там, на което получила отговор, че апартамента си е негов, дори баща му искал да му го припише, но той не желаел и да внимава да не се съгласи и тогава нямало да могат да го изгонят. В последствие като заживяла с Огнян разбрала, че причината M. да не иска прехвърляне на апартамента била многото му парични дългове, че бил издирван от кредитори и поради това не желаел да има собственост на негово име.

От показанията на св. И. П. – съсед на ответника в другия му апартамент в кв.

„Чародейка“, се установява, че се познават от 2011 г. В този друг апартамент първоначално ответника живеел, заедно със сина си, като в края на 2015 г. синът му се преместил да живее в другият му апартамент в кв. „Възраждане“. За това преместване той помагал с неговия бус 4 да преместят багажа на M.. При това преместване разбрал, че ответникът искал да прехвърли на сина си този апартамент в кв. „Възраждане“, но M. имал много дългове и постоянно го търсели, поради което прехвърлянето не се осъществило. Знае, че M. живеел там до края на 2016 г., когато заминал за Англия.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 260006/13.08.2020 год., постановено по гр. д. № 774/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

Решение № 260006/13.08.2020 год., постановено по гр. д. № 774/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе е недопустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът приема, че предявените от И. А. Г. от гр. Русе против О. И. Г. от гр. Русе искове са с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, кумулативно съединен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и при условията на евентуалност, иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

По своята правна същност съдебната спогодба в делбен процес или споразумение в брачен процес, по силата на която от един недвижим имот съсобствениците обособяват реални дялове и ги разпределят помежду си, е двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците - съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор. Сключената спогодба има конститутивен ефект, който настъпва с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда. В трайната съдебна практика е прието, че с този договор може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за изплащане на уравнение на дела на другия съсобственик, какъвто е настоящия случай. С процесното споразумение (спогодба), делът от съсобствения имот на ответницата по жалба (ищцата), е трансформиран в предмет на отделно право на собственост. Жалбоподателят (ответник в първоинстанционното производство) е получил целия имот и срещу дела на другия съделител, той не е поел задължение за заплати неговата парична равностойност, а такова „да прехвърли половината от имота на сина на страните M.