Определение № 2924 от 20.05.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2924 гр. Бургас, 20.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102442 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от *******************, със седалище и адрес на управление:

***********************, представлявано от управителя *************, с пълномощник *********** от БАК, срещу ********** с ЕГН **********, с адрес *****************, за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата в размер на *************, с левова равностойност ************* представляваща сбор от възнаграждения за периода от 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г., от които годишно възнаграждение в размер на ************, както и допълнителна годишна такса от по *********** за кабелна телевизия и интернет, дължими по договор за поддръжка на недвижим имот от 27.09.2016 г., както и сумата в размер на ************, с левова равностойност ***********, представляваща сборна лихва за забава върху главниците за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********** с ЕГН **********, с адрес ************** с който същият прави възражение за местна неподсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. С посочената разпоредба е уредена специална подсъдност по отношение на дела, образувани по повод на искове от и срещу потребители.

Законодателят предвиди с разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК и, че въпросът за местната подсъдност що се касае именно до хипотезата на чл.113 от ГПК 1 може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

За да се прецени дали се касае до спор с потребител, следва да се разгледа това понятие така, както е уредено в специалните закони, уреждащи потребителската защита и даващи дефиниция на понятието. Така съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съответно законът дефинира като „търговец“ всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Следва да се съобрази и приетото в решение по дело С-485/21 на СЕС, че физическо лице, собственик на апартамент в сграда – етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори, когато сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които са свързани с търговската или професионалната му дейност. След като ответницата е придобила самостоятелен обект – апартамент в процесната сграда, и не се твърди и не се доказва да ги използва за цели с оглед упражнявана търговска или професионална дейност, то тя притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. От друга страна ищцовото дружество по занятие извършва стопанска дейност като управител на етажната собственост. Видно от предметния обхват на договора се касае до дейности по управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, и годишни такси, събирани от управителя на това основание, които дейности не са изключени от предметния обхват на Директивата / така решеншя по дело С-147/16 и С-485/21 на СЕС/.

Следва да се посочи, че съгласно чл.117, ал.3 от ГПК, договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора. Тоест в случая, клаузата на чл.13 от сключения между страните договор за поддръжка на недвижим имот от 27.09.2016 г. не би могла да породи действие, доколкото същата противоречи пряко на посочената разпоредба.

По тези съображения и следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата, уредена в чл.113 от ГПК *******************Поради това и настоящият състав намира, че исковата претенция в своята цялост е местно подсъдна на Районен съд – Стара Загора, където е и постоянния и настоящ адрес на потребителя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.119, ал.3, вр.чл.118, ал.2 от 2

ГПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2442/2025 г. по описа на РС Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3