Определение № 641 от 15.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500466 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 466/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба от всяка от страните против различни части на решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- по въззивна жалба на М. Т. В., подадена чрез адв. Д., против решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частите, с които въззивникът е осъден да заплати н а С. С. З.: обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук на 28.01.2024г. за горницата над сумата от 5 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.01.2024г. до окончателното плащане; обезщетение за претърпени материални вреди за горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до окончателното плащане. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лв. и за имуществени вреди за горницата над 250 лв. и с присъждане на разноските по делото. Сочил е, че уваженият размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не покрива критериите на относимото ТР №1/2021г. на ВКС и ППВС№4/1968г., като окръжният съд не съобразил, че телесната повреда е нанесена с един единствен удар, че не е целял нанасяне на побой или счупване на челюстта на пострадалия, и че ищецът напълно се възстановил 1 като бил в болничен само един месец. Изложил е, че неправилно окръжният съд присъдил на ищеца и сума от 3000 лв. за имуществени вреди (платен адвокатски хонорар в наказателното производство), тъй като наказателното производство завършило окончателно с влязла в сила присъда на 17.09.2024г., а твърдяната имуществена вреда била от 09.10.2024г., т.е. след приключване на наказателното производство и ищецът нямал нужда от процесуално представителство по ДП №99/2024г. по описа на Второ РУ-Варна и нямало данни такова представителство да е било осъществено.

С. С. З., чрез адв. Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.

- по насрещна въззивна жалба на С. С. З., подадена чрез адв. Г., против решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликта на 28.01.2024г. за горницата над уважения размер от 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и е необосновано като е молил за отмяната му в посочената отхвърлителна част с присъждане на обезщетението до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 28.01.2024 г. до окончателното му изплащане, както и заплащане на сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не съобразил в пълна степен принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и така присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не взел предвид и че към 2024 г. инфлационните процеси в страната са значително нараснали и репарацията на вредите е несъответна на претърпените вреди и не изпълнява компенсаторната си функция. Окръжният съд не дал оценка на значението (относителната тежест) на всяко едно от обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне размера на обезщетението като не отчел: паталогичното засягане на психиката и социалното функциониране на ищеца - признаците на постравматично стресово разстройство; затруднението на дъвченето и говора за период от 2,5-3 месеца и отражението му с оглед социалното положение на ищеца, вида и характера на упражняваната от него трудова функция, продължителността на търпените неудобства и необходимостта да полага труд преди пълното му възстановяване; обстоятелството, че около 2 месеца след увреждането ищецът не можел да говори разбираемо, не е можел да спи и да се храни нормално следствие на поставените шини след операцията; и силните болки с прием на болкоуспокояващи;

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части до размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и до размер на 250 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

2

Въззивната и насрещната въззивна жалба са в срок, подадени са от лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение на първата инстанция, редовни са и допустими. Отговорът също е в срок и е редовен.

Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 29.10.2025 г. от 9.15 часа, за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3