Решение № 66 от 01.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20222100900398 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.*** "***" №*,чрез пълномощника му адв. адвокат Боян Илиев Жеков, със адрес за съобщения: гр.Варна, ул. “Сан Стефано“ №10, ет. 1 против ЕТ „Орион Весела Николова” в производство по несъстоятелност, ЕИК 205152366, Весела Николова Блажева, адрес на управление: гр. Бургас, ***, с назначен постоянен синдик Иван Василев Карабоев, ЕГН **********, служебен адрес гр. Варна, ул. „П.

Парчевич” №3 за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди/ евро, представляващи имуществени вреди вследствие на наложени неоснователни обезпечителни мерки в полза на несъстоятелния търговец за спиране на изпълнението на по 116 №116/20 г. по описа на ЧСИ с peг. № 718, изразяващи се в принудително предизвикано от обезпеченията намаление на цената на продаван имот по споразумение от 25.05.2021 г. към предварителен договор от 05.01.2020 г. срещу отпадане на задължение за заплащане на неустойка.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

С отговора на исковата молба, ответникът ЕТ „Орион - Весела Николова” е направил възражение за недопустимостта предявеният иск, тъй като искането за приемане на процесното вземане е подадено извън срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. По така направеното възражение, съдът намира следното:

1

Предпоставките за допустимост на установителния иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ; вземането да не е било прието; кредиторът да е направил възражение срещу отказа на синдика в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ; възражението да е оставено без уважение по реда на чл. 692 от ТЗ от съда по несъстоятелността; да е спазен седмодневния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ за предявяване на иска.

В настоящия случай вземането - предмет на установителния иск, по твръденията на ищеца, е за имуществени вреди в следствие на наложени неоснователни обезпечителни мерки в полза на несъстоятелния търговец за спиране на изпълнението по 116 №116/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718, образувано на основание изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 г. От изложеното в исковата молба е видно, че посоченото вземане е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност – 08.10.2019 г.

С оглед така възникналата претенция, приложима е разпоредбата на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, която постановява, че вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на Глава 43 - та от закона, като за тях синдикът съставя допълнителен списък. От справка в търговския регистър се установява, че за конкретния случай в срока по чл. 698, ал. 1 от ТЗ, не е бил предложен оздравителен план, което означава, че в приложимия обхват на цитираната разпоредба са всички вземания, неплатени на падежа, които са възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Следователно допустимостта на така заявената претенция е обусловена от наличието на изброените по горе предпоставки, с изключение на спазването на срока по чл. 685, ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ.

В доклада по делото , съдът е посочил, че всички останали предпоставки са налице вземането е било предявено по реда на Глава 43 - та от ТЗ: пред синдика, който го включил в допълнителен списък на неприетите вземания; кредиторът е направил възражение срещу отказа на синдика в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ; възражението е оставено без уважение по реда на чл. 692 от ТЗ от съда по несъстоятелността; спазен е седмодневния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ за предявяване на иска. Предвид изложеното се налага извода, че претенцията е процесуално допустима.

Ответникът е направил и възражение за нередовност на исковата молба поради липса на справка по чл. 366 от ГПК, приложено към нея, поради което съдът е задължил ищеца да представи такава с доклада по делото.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е постъпила на 15.11.2022 г., в рамките на преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския закон при наличието на предпоставките на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба.

В исковата молба се твърди , че ответникът е в производство по несъстоятелност, в което ищецът предявил свое вземане, при условията на чл. 688, ал. 3 ТЗ, в размер на 54 871 2 евро, възникнало е след откриване на производството по несъстоятелност на ответника.

Вземането било включено от синдика в списък с неприети вземания. Срещу неприемането на вземаното ищецът подал възражение, като с Определение № 260648/03.11.2022г. на Бургаски окръжен съд, обявено в ТР на 03.11.2022 г., възражението е уважено частично за сумата от 9 500 лв., съставляващи равностойността на 4871 евро, а за останалата част от вземането - в размер на 50 000 евро - е разгледано по същество, но е оставено без уважение.

Посоченото обосновавало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Твърди се също, че вземането на ищеца е за компенсиране на вреди, които са му нанесени от ответника, чрез няколкократни неоснователни обезпечения - спиране на изпълнението по изп. д. 116/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718 от КЧСИ, в полза на несъстоятелния търговец, които по – късно са били отменени, а именно:

Определение 521/09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. 342/2021 г. на Окръжния съд във Варна, отменено с Определение № 60/07.04.2021 г. по ч.гр.д. 163/21 г. на ВАпС;

Определение 76/17.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. 447/2021 г. на Бургаския окръжен съд, отменено с Определение на ВКС, III гр. отд., постановено на 22.06.2021 г. по ч.гр.д.

1826/21 г. на ВКС; Определение № 86 от 22.07.2021 г., постановено по т.д. 127/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, отменено с Определение 387 от 13.10.2021 г. по ч.т.д.

540/21 г. на Апелативен съд Варна.

Ищецът сочи, че предметът на изпълнителното производство, по повод на което са допуснати и отменени обезпеченията е въвод в имот, представляващ вилно място по документ за собственост, а по скица ПИ с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с площ по акт за собственост 1186 кв. м., както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор ***, находяща се в гр. Варна, община Варна, район „Приморски“ със застроена площ от 49 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529.2 със застроена площ от 49 кв.м., който е негова собственост. Сочи се още, че длъжник по това производство е именно ответника.

За обосноваване на търпените от ищеца вреди от спиране на изпълнението по изп. д.

116/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, ищецът навежда твърдения, че на 05.01.2020 г. е сключил предварителен договор с трето лице – купувач, по силата на който се задължил да продаде и да предаде владението на гореописания имот, като по отношение на задължението на за предаване на владението бил договорен срок на 15.11.2020г., тъй като първоначално въводът по изпълнителното дело бил насрочен за 03.11.2020г. Поради постановеното първо по ред спиране, ищецът не могъл да изпълни задължението си по предварителния договор за предаване на владението на недвижимия имот в уговорения срок. Поради това ищецът постигнал с купувача споразумение, с което срокът за предаване на владението да бъде удължен до 15.05.2021 г. при запазване на крайния срок за сключване на окончателния договор - 01.07.2021 г., а цената е намалена срещу отпадане на неустойката, която би дължал, от 205 000 евро на 150 000 евро. Твърди се, че вредите на 3 това първо спиране не са предмет на иска.

Поради трикратното спиране изпълнението ищецът не успял да изпълни задължението си по предварителния договор - да предаде владението на купувача и в договорения със споразумението от 25.11.2020 г. срок, а именно 15.05.2021 г. По тази причина била ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка в размер на 40 000 евро. В тази връзка страните по предварителния договор постигнали ново споразумение, с което срещу отпадане на задължението на ищеца да заплати дължимата неустойка била намалена цената на договора от 150 000 евро на 100 000 евро, като била променена и крайната дата на изпълнение на договора – 01.07.2021 г. Със същото споразумение, неустойката за пълно неизпълнение на договора била намалена на 5 000 евро.

Поради невъзможността на ищеца да изпълни задълженията си по предварителния договор, включително и в новодоговорения срок – 01.07.2021 г., поради поредното спиране на изпълнителното производство, с уведомление от 01.07.2021 г. купувачът развалил предварителния договор и го е поканил да заплати неустойката в размер на 5 000 евро. В тази връзка, ищецът заплатил на купувача сумата от 9 500 лева, която представлявала част от дължимата неустойка, а за останалата част било постигнато съгласие, купувачът да няма претенции.

Ищецът счита, че причинените му вреди от неоснователните обезпечения се изразяват в намалението на цената по предварителния договор с 50 000 евро срещу отпадане на задължението за неустойка е пряко причинено от спирането на изпълнението, тъй като го е поставило в невъзможност да изпълни задължението си за предаване на владението. Сочи, че посочените обезпечения са довели до разваляне на договора и до ефективната вреда заплащане на неустойка в размер на 4871 евро, а в цялост и до пропуск да се реализира ползата от сключения предварителен договор. В тази връзка сочи, че настоящата претенция в размер на 50 000 евро, представлява заплащането от него на неустойка, чрез намаление на покупната цена по договора, което е в резултат единствено на неоснователните обезпечения от страна на ответника.

В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът ЕТ „Орион - Весела Николова” в производство по несъстоятелност, изразява становище за недопустимост и нередовност на исковата молба, а по същество я оспорва по основание и размер.

Ответникът твърди, че не било възможно да бъде осъществен законосъобразен въвод във владение на ищеца, тъй като не владее имотите, предмет на въвода и доколкото му е известно, владението се осъществява от „Роса фероса“ ЕООД. В тази връзка сочи, че е постановено съдебно решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове по чл.

108 от ЗС против „Роса фероса“ ЕООД, да се приеме за установено, че е собственик на недвижими имоти, включително процесните. Посочва, че и по настоящем между тези страни е налице висящ съдебен спор за същите имоти, по който е образувано гр.д.№ 1350/2022 г. на ВОС. Предвид посоченото счита, че е налице извън съдебно признание, че владението през периода 09.02.2021 г. до 22.07.2022 г. на имотите, предмет на Предварителен договор от 4

05.01.2020 г. не се е осъществявало от него, поради което липсва и причинно следствена връзка между спирането на изпълнението и твърдените вреди.

Навеждат се доводи от ответната страна, че ИП №116/2020 г. на ЧСИ Станимира Данова е образувано незаконосъобразно. Изпълнителното производство е образувано след откриване на производството по несъстоятелност на ответника, което е в нарушение на чл.638 от ТЗ. Излага доводи, че изпълнителният лист, по който е образувано изп.д.

№116/2020 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова подлежи на обезсилване.