Решение № 4539 от 27.11.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10474/2019
- Вид
- Решение № 4539
- Подписан
- 27.11.2019
- В сила
- 10.02.2021
- Състав
- АНЕТА АЛЕКСАНДРОВА ТРАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 58 · Закон за висшето образование
- член 59 · Закон за висшето образование
- член 111 · Кодекс на труда
- член 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- член 334, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4539 27.11.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10474 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.К.Б., ЕГН ********** , чрез пълномощника й адв. М.Х., срещу Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Булстат *********, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на заповед № */**** на ***на ВУАР, с която ТПО с ищцата е било прекратено на основание член 334, ал. 1 от КТ и поради намаляване обема на работа; да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „***“, висше училище, отдел *** и да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 5100 лева за периода **** – 01.12.2019 г. за оставането без работа. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е работила по безсрочен допълнителен трудов договор за външно съвместителство от *** на длъжността „***, висше училище в предприятие ВУАР”. Работодателят й издал Заповед № */****, с която трудовото правоотношение между страните се прекратявало, считано от ****, на осн. член 334, ал. 1 от КТ и отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на работата, която заповед била връчена лично на ищцата на **** Твърди се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, поради липсата на правно основание за нейното издаването, доколкото при прекратяване на ТПО с преподавателите във висши учебни заведения приложим е ЗВО, в който закон има предвидени специални основания за прекратяване на ТПО с академичния състав на висшето учебно заведение, като заповедта съдържала и формален недостатък, тъй като в нея било отразено, че е издадена на ****, а видно от съдържанието й, заповедта била връчена на ищцата на ****, два дни по-рано от нейното издаване.
Твърди, се че с оглед незаконното уволнение е останала без работа и й се дължи и обезщетение по член 225, ал. 1 от КТ в размер на шест заплати.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. ****.
Исковете се оспорват като неоснователни. Признава се между страните да е съществувало ТПО и ищецът да е заемал посочената длъжност, но се твърди ТПО да е законосъобразно прекратено с оспорената заповед.
Счита се, че заповедта е мотивирана и е налице основание за издаването й, понеже е отпаднала конкретната нужда от наемането на ищцата като преподавател на допълнителен трудов договор, освен това приложими били разпоредбите на КТ доколкото възникналото ТПО с ищцата е за допълнителен труд, който е бил прекратен с волеизявление на работодателя след изтичане на дадено предизвестие от 15 дни.
Относно иска за обезщетението за оставане без работа се сочи, че е неоснователен, понеже ищцата работи по трудов договор с НВУ, както и има сключени допълнително трудови договори с други висши учебни заведения, поради което не е останала без работа след уволнението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че помежду им е съществувало ТПО, възникнало на основание сключен на *** трудов договор за неопределено време при друг работодател /външно съвместителство по член 111 от КТ/. За установяване на това обстоятелство е представено заверено копие от трудовия договор.
От представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява ТПО да е прекратено на две кумулативно предвидени основания – първото по член 334, ал. 1 от КТ, а второто - отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на работата.
Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика на ищцата за длъжността ***, висше училище се установява, че ищцата е осъществявала преподавателска дейност, като в длъжностните й задължения влиза планирането, организирането и участието в разработването на научни проекти, научно-практически разработки, симпозиуми, семинари и други. Освен това и ЗВО /член 48, л. 1 от ЗВО/ определя длъжността „***“ като научно-преподавателска и академична длъжност. Следователно се налага извода, че ищцата освен с преподавателска, се е занимавала и с научно-изследователска дейност. Касае се за лице, със специален статут, като член на академичния състав на висшето училище, за което ЗВО /член 58/ е предвидил специални основания за освобождаване от длъжност, сред които не се съдържат посочените от работодателя в заповедта за прекратяване кумулативно две основания. Прекратяването на трудовия договор по член 334, ал. 1 от КТ с член на акад. състав, който осъществява преподавателска и научноизследователска дейност е неприложимо, то би било приложимо само в случаите, когато назначеният служител не е член на акад. състав и не изпълнява преподавателска дейност. Препращането на член 59 от ЗВО към разпоредбите на КТ за неуредените случаи не касае основанията за прекратяване, а е относимо само и единствено за останалите елементи от трудовите правоотношения като отпуски, обезщетения и др.
ЗВО е предвидил като основание за освобождаване от длъжност невъзможността да се осигури изпълнение на преподавателска дейност и при несъществуваща възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала. Работодателят не е установил невъзможността си да осигури изпълнение на преподавателска дейност на ищцата, доколкото от представените от него писмени доказателства – отчетни справки за изпълнената учебна заетост - се установява реалната заетост на ищцата за посочения период от време, отделно от това не е представено решение на съвета, каквото решение е необходимо да бъде взето при прилагане на това уволнително основание. Посоченото в заповедта за уволнение основание намаляване обема от работа не е сред изрично предвидените в ЗВО специални основания, поради което заповедта се явява незаконосъобразна.
С оглед изложеното искът като основателен и доказан ще се уважи, като заповедта следва да се отмени като незаконна. Искът за възстановяване на длъжност ще се уважи като акцесорен, с оглед уважаване на главния иск за отвяна на незаконното уволнение.
Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца – ****-**** От ответника е направено възражение, че не дължи обезщетението, тъй като ищцата не е останала без работа, понеже работи по основен трудов договор при друг работодател. Това възражение е неоснователно, и е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК решение № 479/08.07.2010 г. по гр. дело
№ 965/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС бе прието, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, сключени с един работник, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор, като в този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Ето защо съдът приема, е налице основание за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Размерът следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно 6 месеца по 850 лева, колкото е основното БТВ на ищцата по сключения с ищцата трудов договор или общо 5100 лева.
Ищцата претендира разноски в размер на 1800 лева за адв. възнаграждение, като доказва да е извършил такива в размер на 1800 лева платено адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева по иска член чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 50 лева по иска член чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 204 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.К.Б., ЕГН **********, извършено със Заповед № ***/31.05.2019 г. на ***на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите ***, с която трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 334, ал. 1 от КТ и отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на работа, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.К.Б., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***“, висше училище, отдел *** във ВУАР Пловдив с
БУЛСТАТ *********.
ОСЪЖДА Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите Пловдив с БУЛСТАТ
********* да заплати на В.К.Б.,
ЕГН ********** сумата от 5100 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода **** – ****, както и сумата от 1800 лева заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите Пловдив, БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 304 лева – държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено – 03.12.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.