Определение № 1686 от 12.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1686

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Темелкова

Членове: Даниела Михова

Таня Р.-Маркова при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова гражданско дело № 879 по описа за 2019 година.

С Решение № 588 от 15.03.2019г., постановено по гр. дело № 6058/2018г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от „Профи кредит България” ЕООД със седалище гр. София искове против С.С.С. за установяване съществуването на вземане за следните суми – сума в размер от 1 385, 54 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/11.08.2014г. и сума в размер от 247, 72 лева, представляваща неустойка за неточно изпълнение на задължение, като неоснователни. С цитираното решение е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1640/10.05.2018г., постановена по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 3340/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта й относно сумата от 13, 95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2014г. до 23.02.2016г. поради непредявяване на иск за горното вземане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, с която претендира да бъде отменено като неправилно атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество против длъжника С.С.С., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер от 1 633, 26 лева, от които номинал в размер на 1 385, 54 лева и неустойка в размер на 247, 72 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. В жалбата се посочва, че съдът неоснователно и неправилно е приел за установено, че претендираните в исковете суми са недължими от ответника, поради това, че настъпилата предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на длъжника. Посочва се, че неправилно са приложени изискванията на банковите институции към небанкови такива, една от които е и дружеството-жалбоподател. Посочва се, че съдът неоснователно е заключил, че клаузата, касаеща закупения от длъжника по договора пакет от допълнителни услуги е нищожна, поради потиворечащо на добрите нрави, тъй като тези предоставени допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Посочва се и обстоятелството, че са неоснователни изводите на първоинстанционния съд относно твърдението на ответника, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като тя обезпечава изпълнение на задължението и е средство за косвено въздействие, като най-важната от функциите й е да насърчава потребителя да спазва задълженията си по договора.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е от лице, което има правен интерес да обжалва постановения акт, жалбата е постъпила в преклузивния срок за нейното обжалване и дължимата държавна такса е внесена.

Ответната страна по въззивната жалба – С.С.С. чрез назначения му особен представител – адвокат А.Н. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че е неоснователно изложеното в жалбата, че цитираното тълкувателно решение не намира приложение при договорите за потребителски кредит, отпускани от финансови институции, а в случая ищеца не е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита, поради което същата не е настъпила, няма и основание за начисляване на претендираната неустойка. Посочва се, че са неоснователни и изложените съображения относно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което правилно е прието от районния съд за нищожно, тъй като заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, то е дължимо само за възможността за предоставянето на допълнителни услуги и то при наличието на определена за това отделна процедура и след съответно ново одобрение от кредитора. Посочва се в отговора, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изисква потребителят да заплати такса за реално ползване на услуга, а не за хипотетично ползване на такава и правилно е прието, че тази клауза е нищожна. В депозирания пред съда отговор се посочва, че е неоснователно и направеното при условията на евентуалност искане да се приеме, че е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за кредит към момента на издаване на заповедта за изпълнение, тъй като от представените по делото погасителен план и извлечение от сметка се установява, че с плащанията си длъжникът е погасил сума в размер на 2 339, 98 лева, представляващи 15 погасителни вноски от по 155, 23 лева и една непълна погасителна вноска в размер на 11, 53 лева, при дължими от негова страна главница и лихви в размер на 2 225, 52 лева.

Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против С.С.С., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 1 633, 26 лева, от които номинал в размер на 1 191, 77 лева и неустойка в размер на 247, 72 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Исковото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК след проведено заповедно производство, образувано в частно гр. дело № 3340/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1640/10.05.2018г. по чл. 410 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 16585/15.04.2019г. по описа на Районен съд - Бургас, депозирана от „Профи кредит България” ЕООД със седалище гр. София против Решение № 588 от 15.03.2019г., постановено по гр. дело № 6058/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.