Решение № 1617 от 22.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Пазарджик, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100343 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД гр. София срещу Й. Д. Т. от гр. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в общ размер от 643.81 лв., формирана, както следва: 1) главница в размер на 500 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.42 - лв. за периода от 31.01.2022 г до 31.05.2022 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 93.39 лв. за период от 31.05.2022 г. до 02.10.2024 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. В исковата молба се твърди, че на 31.01.2022 година Й. Д. Т., ЕГН: **********, е сключил по електронен път, по реда на ЗПФУР, договор за потребителски кредит № 628609 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски, 1 от които по 161.30 лв и 3 от които по 198.00 лева в срок до 31.05.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.14%. Договорът отговарял на всички изисквания на ЗПК. Дори обаче да се приеме, че договорът не е бил сключен по електронен път, договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от получаването на сумата. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си и с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към него по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Цедентът упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за цесията, но в случай, че това 1 не е станало, то следва да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба като приложение към нея.

Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. По съществото на спора твърди, че клаузата на чл. 6, т. 2 от договора противоречи на ЗПК, тъй като предвижда неустойка в размер близо половината главница, която излиза извън присъщата и обезпечителна функция - кредиторът не е търсил рално обезпечение, доколкото е поставил ограничения и е дал неизпълнимо условие. Неустоечната клауза от договора е нищожна на основание чл. 21, ал.

1 от ЗПК, съгласно който е нищожна всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон. Уговорката, освен че вменява трудно изпълнимо задължение, поради което е и неравноправна по смисъла на ччл.

143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, още и е включена от самото начало в погасителния план, поради което представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Тя представлява конструкция за прикриване на реалните разходи и затова - заблуждаваща търговска практика, която не позволява на потребинеля да прецени реалните разходи. Сочи решение на СЕС в смисъл, че когато в договора за кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя, като счита, че същото се отнася за неустойка от вида на процесната. Ако тя бъде включена при изчисляването на ГПР, той ще надхвърли 100%. Не е посочен действителният ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо, съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Кредиторът съзнателно е конструирал клаузата така - с цел ако бъде атакувана, да бъде обявена за нищожна само тя по смисъла на чл. 19, ал. 5 във вр. с чл. 21 от ЗПК, но без да бъде обявен договорът за недействителен. Ответникът заявява, че оспорва съществуването в правния мир на договора за цесия и приложението към него, съдържащо списък на прехвърлените вземания. Предявява инцидентен иск за обявяване на договора за кредит за нищожен, евентуално - на клауза от него, като този иск е отделен за разглеждане в друго производство, тъй като ищецът по настоящото дело не е страна по договора.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Установяват се следните факти:

На 31.01.2022 г. ответникът и "Сити Кеш" ООД са сключили от разстояние по реда на ЗПФУР договор за паричен заем „Кредирект“ № 628609.

По силата на този договор ответникът е получил в заем сума 500 лв., която да се върне на 4 2 месечни вноски, от които една от 16,69 лв. и три по 177,91 лв. - общо 550,42 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05% годишно и годишен процент на разходите от 49,14%.

Чл. 6.1 от договора обаче предвижда заемателят в тридневен срок от сключването на договора да предостави в полза на заемодателя обезпечение на задължението си чрез поръчител или банкова гаранция, отговарящи на определени в общите условия изисквания.

Неизпълнението на това задължение да се осигури обезпечение водело според чл. 6.2 от договора до задължение за неустойка в общ размер 241,58 лв., която се начислявала автоматично от заемодателя и се разсрочвала за плащане заедно с месечните погасителни вноски.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г. "Сити Кеш" ООД е прехвърлило на ищеца свои вземания към кредитополучатели, между които и това към Й.

Т.. Договорът за цесия е в електронна форма, подписан с електронни подписи и по делото е представен екземпляр от него заедно с исковата молба, също подадена в електронна форма.

Този състав на съда не вижда никаква причина да се съмнява в съществуването на договора за цесия или включването на вземането по процесния договор за кредит в списъка на цедираните вземания (Приложение № 1), още повече, че успоредно с настоящото дело е воден и отделеният в друго производство иск за установяване на действителността на договора за кредит срещу "Сити Кеш" ООД и това дружество от книжата по другото дело е научило за настоящия процес, без да възрази, че такава цесия не съществува.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК. Уговорената неустойка фактически представлява разход по кредита, заобикалящ ограничението за годишния процент на разходите, уредено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формално чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, но това задължение не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неизпълнението му води до имуществена санкция за потребителя в размер, по-висок от отпуснатата заемна сума по кредита, и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.

Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.

Тя не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което 3 обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства. Неустойката е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателят остава заблуден относно действителния размер на ГПР, доколкото посоченият в договора размер не включва сериозния разход под формата на неустойка.

Клаузата за неустойка и нейното невключване в ГПР не дава освен това възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и може да се квалифицира като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ГПК.

Не може да се приеме, че клаузата е индивидуално уговорена само поради това, че потребителят изрично се е съгласил с нея. Индивидуалното договаряне би следвало да има за резултат уговорка, отличаваща се съществено от типичните и стандартни условия на договорите с останалите клиенти на търговеца. Обикновено такава уговорка, ако предвижда по-неизгодно за потребителя условие, би била свързана с реципрочно предимство за него, съдържащо се в друга клауза от договора.

Изложеното води до извод за недействителност на целия договор, оттам и ответникът не дължи по него нищо повече от чистата стойност на получения кредит - 500 лв., без лихви или други разходи, вкл. без законната лихва за забава за времето след предявяването на иска, или искът следва да се уважи за размера на главницата от 500 лв. и да се отхвърли за размера на договорната и законната лихва.

Ищецът е представляван от адвокат безплатно и следва на адвоката да му се присъди възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът определя това възнаграждение в размер 90 лв., пропорционално на уважената част от иска спрямо ориентировъчния размер по Наредба 1 на ВАдвС за възнаграждение по дело с неголяма сложност и с материален интерес до 1000 лв., който е определен от наредбата на 400 лв.

Разноските в полза на ищцовото дружество следва да се определят пропорционално върху сумата 275 лв. за исковото производство, от които 75 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, и върху присъдения в заповедното производство пълен размер от 75 лв.

РЕШИ:

Признава за установено, че ответникът Й. Д. Т., ЕГН *********, от гр. П., ул. „******* № *, дължи на "АПС БЕТА България" ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес: гр. София, бул.

БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, сумата 500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем „Кредирект“ № 628609 от 31.01.2022 г., сключен между Й. Д. Т., ЕГН *********, от гр. П., и „Сити Кеш“ ООД - гр. София, ЕИК 202531869, вземането по който е прехвърлено на ищеца чрез цесия и за което е издадена заповед за изпълнение № 2506/17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 4325/2024 г. на РС - Пазарджик, като отхвърля иска за законната лихва за период от 4

15.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 50,42 лева (петдесет лева и 42 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 31.01.2022 г. до 31.05.2022 г., и сумата 92,39 лева (деветдесет и два лева и 39 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 31.05.2022 г. до 02.10.2024 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, да заплати на А. А. А. – адвокат от АК Пазарджик, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 343/2025 г. на Районен съд – Пазарджик в размер 90 лв. (деветдесет лева).