Решение № 3475 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3475 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110125935 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., чрез пълномощника им юрисконсулт Г.А., против Л. Х. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 332,48 лв., представляваща главница Договор за потребителски кредит № 30037699051, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 48,63 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.11.2019 г. до 01.06.2020 г., и 236,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 28.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53761/2023 г. по описа на СРС, 162-ри състав.

Със същата искова молба са предявени и кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 87,27 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 01.06.2020 г., по сключен между страните, и сумата от 232,73 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо до 01.06.2020 г., по сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023 г., до окончателното заплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба, че на 25.06.2019 г. ответницата е подала пред ищцовото дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит, след което е получила разяснения и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. След като ищецът е одобрил отпускането на заем съгласно исканите параметри, на 26.06.2019 г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № 30037699051, по силата на който „Профи 1 кредит България” ЕООД е предоставил на Л. М. сумата от 400 лв. Заемополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от единадесет месеца с погасителна вноска от 44,21 лв. Договорът е сключен при ГПК от 47,78 и ГЛП от 40,90 %. При сключването на договора ответницата е поискала и закпила допълнителни услуги „Фаст“ за сумата от 120 лева и „Флекси“ за сумата от 320 лева. Възнаграждението за допълнителните услуги е платимо заедно с вноските за погасяване на заетата сума и заплащане на договорното възнаграждение, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 40 лева.

Така общото задължени по договора за кредит възлиза на сумата от 926,36 лева, а месечната погасителна вноска е в размер на 84,21 лева. Л. Х. М. не е изпълнила задълженията си по договора и е преустановила плащанията на погасителните вноски, като е направила само следните плащания: на 01.08.2019 г. – 84,25 лева, на 12.09.2019 г. – 88,80 лева и на 04.12.2019 г.- 88,80 лева. Общо заплатената сума е в размер на 261,85 лв. Последната вноска по погасителен план е на 01.06.2020 г., поради което изискуемостта на цялото задължение е настъпила. След датата на последната погасителна вноска е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 236,77 лв. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30037699051, Л. Х. М. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 48,63 лева, дължимо за периода от 01.11.2019 г. до 01.06.2020 г. Ищецът заявява, че не поддържа искането си за присъждане на лихва за забава за периода от 02.09.2019 г. до 01.06.2020 г., респ. не предявява иска за установяване на това вземане.

Моли за уважаване на исковите си претенции с присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които е помолил да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Направил е доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Направил е искане служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 53761/2023 г., по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, чрез адв. И. Д., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и по размер. Излага подробни доводи за недействителност на договора, от който ищцовото дружество черпи права, като съдържащ неравноправни клаузи и противоречащ на материалноправни норми.

Сочи за съображения за нищожност и на клаузите, регламентиращи заплащането на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“. С оглед твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит, ответницата твърди, че всички направени от нея плащания по договора, които не се оспорват ищцовото дружество, следва да бъдат отнесени към дължимата главница.

С отговора на исковата молба ответницата не прави доказателствени искания и не изразява становище по доказателствата, ангажирани от ищеца.

С молба с вх. № 354892/06.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Не сочи нови доказателства. Оспорва възраженията, изложени в отговора на исковата молба, като поддържа, че процесният договор е сключн при спазването на всички императивни изисквания. Счита, че в договора е ясно посочена методиката за формиране на ГПР.

Поддържа, че е спазено изискването ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Оспорва така уговорен ГПР да противоречи на добрите нрави. Твърди, че договорената възнаградителна лихва също е допустима съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че закупените допълнителни услуги действително представляват услуги, а именно – приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит, отлагане на до шест погасителни вноски, намаляване размера на до 6 погасителни вноски, промяна в падежа на всяка погасителна вноска. Не оспорва, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание от 26.11.2024 г. ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Не прави възражение по доклада на 2 делото. Не прави нови доказателствени искания. Поддържа, че ГПР възлиза над 100 %, поради което само на това основание договорът бил недействителен. Излага твърдения, че дължи единствено чистата стойност на кредита, като заплатените от нея сума следвало да бъдат приспаднати от главницата. Поддържа, че общо заплатената сума е в размер на 261,85 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищецът е следвало да установи, че между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответницата посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер и възнаграждения за допълнителни услуги; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на изискуемостта на вземането. В тежест на ответницата е било да докаже погасяване на процесните суми.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски кредит № 30037699051, същите са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на Л. Х. М. в заем сумата в размер на 400 лв., при срок на кредита – 11 месеца, размер на месечна вноска – 44,21 лв., при ГПР в размер на 47,78 % и ГЛП – 40,90 %. Между страните не се спори относно обстоятелството, че ответницата е направила 3 бр. плащания – 84,25 лв. на 01.08.2019 г., 88,80 лв. на 12.09.2019 г. и 88,80 лв. на 04.12.2019 г., общо в размер на 261,85 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. съдът дължи служебна проверка на тази клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това следва и от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е 3 обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва.

В случая приетият в договора лихвен процент от 40,90 % надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора. С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие между престациите, които си дължат страните. Кредитополучателят като търговец, извършващ по занятие дейност по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. По горните съображения, годишен лихвен процент от 40,90 % се явява нищожна клауза на основание чл.

26, ал. 1, предл. III ЗЗД.

Разпечатката съдържа 26 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33cf911c-9866-491e-a814-25a76fc96e3d