Решение № 1541 от 26.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Бургас, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20252120100221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *, със седалище гр. София, против Д. Х. Н., К. Х. Н. и С. Х. Н., тримата от гр. Бургас, за приемане за установено, че всеки от ответниците, в качеството на наследник по закон на Х. К.ов Н., поч. на * год., дължи на ищеца 1/3 част от следните суми: 1506,25 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта „ Euroline” от 29.08.2005 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2023 год. до окончателното изплащане на задължението; 19,87 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021-20.02.2023 г.; 621,48 лв. – мораторна лихва за периода 01.06.2021-13.11.2023 год., и 144 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 10.03.-13.11.2023 год., които вземания са предмет на Заповед № 3805/15.12.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 7183/2023 год. на БсРС.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на основание договор за издаване на кредитна карта “Euroline” от 29.08.2005 г. ищецът е предоставил на Х. К.ов Н., в качеството на картодържател и на К. Х. Н., в качеството на поръчител, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 4800 лв.; картодържателят е декларирал, че е запознат с общите условия за издаване и използване на кредитни карти и ги приема; картодържателят усвоява различни суми през различните периоди, а в случая той дължи като главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата; тази величина може да бъде различна за различните месеци; всяко теглене от картата се дължи отделно, 1 само за себе си, без да има периодичен характер; банката е определила предоставения кредитен лимит до размер от 4800 лв.; от параметрична справка за движението по картовата сметка е видно, че на 07.09.2005 г. процесната карта е използвана за изтеглянето на сумата от 110,42 лв.; картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение; претендираната главница в размер на 1506,25 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД; При изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към общите условия - 18,5 %; лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени, с изключение на тегления на пари в брой, върху които се начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена; при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – арг. от чл. 12. 3. от Общите условия; на * год. Картодържателят Х. К.ов Н. е починал, а негови наследници са тримата ответници, които отговарят за задълженията на своя наследодател към банката-ищец по процесния договор за кредит; всеки от тях отговаря разделно, до размер от 1 /3 част, от размера на задължението по процесния договор; длъжниците-наследници отговарят солидарно с поръчителя К. Х. Н. за всички задължения по процесния договор, до размера на припадащата се част на всеки един от тях; длъжниците-наследници Д. Х. Н., С. Х. Н. и К. Х.

Н. са уведомени за непогасеното изискуемо наследствено задължение по процесния договор с покани чрез ЧСИ рег. № 800, те са връчени на 20.02.2023 г., от която дата банката приема обявената предсрочна изискуемост; процесната сума в общ размер от 144 лв. – обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покани до длъжниците-наследници за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, съгласно чл. 23 от общите условия на ищеца и чл. 309а, ал. 1, предл. 2, ТЗ; поради неизплатеното задължение от длъжниците наследници и поръчителя, както и предвид подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 422, ГПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски по заповедното и по исковото производства.

Така предявените искове са с правно основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ и чл. 86, ал. 1, ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са признали допустимостта на исковете, но са оспорили основателността им; изложили са следните фактически и правни твърдения: представените с исковата молба общи условия са неотносими по спора, те не носят подписа на наследотателя Х. К.ов Н. или на наследниците му, поради което наследодателят не ги е приел, респективно, договорът не е сключен при тези общи условия; не се установява дали тези условия да са били действащи 2 към момента на сключване на договора за карта; процесният договор е бил прекратен на * год. със смъртта на държателя на картата; ответниците отговорят само за действителните задължения на наследодателя си по процесния договор, изчислени към * г., като негови наследници; ответниците не са страни по кредитното правоотношение, тъй като не са изявили воля и не са встъпили автоматично по заместване в процесния договор за банкова карта, нито е налице друго основание, което да ги прави страни по него; всички направени от ответниците погасителни вноски са за главницата; ако се приеме, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 7183/2023 год. на БсРС е била налична главница от 1506,25 лева, то тя е погасена от К. Х. Н. с директен банков превод от 23.05.2024 год. По сметка на ищеца за същата сума; неоснователни са всички предявени от ищеца искове; обезщетението за уведомяване е за платени от ищеца суми по изготвянето на три покани до ответниците, връчени им от ЧСИ, но между страните не е договаряно уведомленията да бъдат изготвяни и връчени от ЧСИ или ДСИ; съдебният изпълнител няма правомощия да връчва книжа, извън тези по конкретното изпълнително дело или по възлагане от съда по чл. 42, ал. 2, ГПК; тези разходи са за сметка на ищеца, а ответниците не му дължат обезщетение за тях, тъй като не са по конкретно изпълнително дело; отпуснатият заем на наследодателя представлява предоставяне на финансова услуга по § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител; налице е договор за потребителски кредит, който е недействителен по чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК, защото не става ясно как е формирана месечната вноска, на каква база е определен ГПР и какво включва, като при такъв случай съобразно чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита; договорът не отговаря и на част от изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК; посочените в него лихвени проценти и ГПР противоречат на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК; липсва конкретизация за това как се формира лихвеният процент и как е формиран ГПР и е нарушен чл. 10, ал. 1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и разбираем начин; вземанията са погасени по давност, тъй като са периодични плащания, за които се прилага 3-годишна давност; между страните няма валиден договор; по делото не налични доказателства, че ищецът е предоставил на наследодателя на ответниците или на самите тях необходимата преддоговорна информация. Ответниците молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Изразил е становище по хода на делото и по доказателствата с нарочна молба, депозирана преди насроченото открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ответниците не се явяват, представлява се адв. Радулов, който оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.11.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК срещу ответниците за заплащане на следните суми: 1506,25 лева - главница; 19,87 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.06.2021г. – 20.02.2023г.; 621,48 лв. – 3 мораторна лихва, дължима за периода 01.06.2021г. – 13.11.2023г.; 144 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 10.03.2023г.- 13.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебно-деловодни разноски.

На 15.12.2023 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №3805 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №7183/2023 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и съдебноделоводните разноски.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение, поради което Районен съд – Бургас, с Определение №7402/05.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. №7183/2023г. е спрял принудителното изпълнение на заповедта, а с разпореждане от 05.12.2024г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 7183/2023 г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за кредит, отговарящ на императивните правила на ЗЗП и ЗПК, обвързващ страните и включващ твърдените клаузи за дължимост на процесните парични вземания; легитимацията си на изправна страна по договора; легитимацията на ответниците като наследници по закон на главния длъжник и настъпилата през време на действие на договора смърт; надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, уведомяването на тримата длъжници за тази си воля, както и размера на претендираните парични вземания.

По делото е представен Заявление-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта от 29.08.2005г., Общи условия за издаване и използване на карта EUROLINE, месечни справки, издадена от ищеца, удостоверение за наследници на кредитополучателя Х. К.ов Н.

/настоящите ответници/, препис извлечение от акт за смърт на кредитополучателя, наследодател на ответниците.

Представени са три броя покани, изпратени до тримата ответници, в качеството им на наследници на кредитополучателя, получени от тях на 20.02.20232г., за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга.

По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпросите какъв е размерът на първоначално усвоената сума по договора, както и е описала всички усвоени суми от разрешения кредитен лимит по време на действието на договора. От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че към 29.11.2023г. – датата на подаване на заявлението в съда са останали непогасени следните суми: 1476,25 лв. – 4 главница; 682,37 лв. – лихва просрочие /мораторна лихва/, за периода 07.05.2021г. – 13.11.2023г.; 144 лв. – връчване уведомяване, т.е. общият размер на задължението е 2302,62 лв.

Според експертизата, на 23.05.2024г., след издаване на заповедта за изпълнение, в системата на банката са отразени като заплатени следните суми: 1506,25 лв. – заплатени от К. Х. Н. с посочено основание Заповед №3805/2023г. на РС Бургас по гр.д. №7183/2023г.; на 26.06.2024г. е постъпила сумата от 1243,31 лв. – изплатена от ЧСИ И.Б. с посочено основание изп. дело №273/2024г., като вещото лице посочва, че от счетоводните записвания на банката не може да се установи кои задължения погасяват тези суми, като след 29.11.2023г. са осчетоводени и други задължения, описани в заключението.