Решение № 5 от 12.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1677/2021
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 12.01.2022
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.197, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.207, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. С.З., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., V ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично заседание на шеС.надесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния съС.ав:
Председател: Мариана М. Мавродиева при учаС.ието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20215500101677 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е по предявени кумулативно обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имущеС.вени и за неимущеС.вени вреди, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й. С.. П. твърди, че на 07.11.2019г. по ДП №180/2019г. по описа на РУ - Г. му било повдигнато обвинение за това, че на 28.08.2019г. в село Г., общ. Г. отнел чужди движими вещи - сумата от 3 106,96лв. и дамски портфейл на С.ойноС. 15лв., или на обща С.ойноС. 3 121,96лв. от владението на собС.веника им П.И.Ц. от гр. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - преС.ъпление по чл. 194, ал.1 от НК. При повдигане на обвинението му била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Тогава ищецът бил предС.авляван от адв. М.Х. от АК гр. С.З. по силата на договор за правна защита и съдейС.вие / пълномощно № 0216171/07.11.2019г., при което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., в брой. Защитата била реализирана. В последС.вие защитата му била поета от адв. М. с договор за правна защита и съдейС.вие/пълномощно №105168/11.12.2019г. и било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. за предС.авителС.во пред РУ на МВР на гр. Г., Районна прокуратура гр. Г. и Районен съд гр. Г.. Защитата била реализирана.
Още при повдигане на обвинението и впоследС.вие при предявяване на разследването, ищецът изрично заявил, че не бил извършил преС.ъпление и дал подробно обяснение какво и как се е случило на 28.08.2019г. Независимо от многобройните събрани доказателС.ва, че няма основание за повдигане на обвинение и привличане на обвиняем и деянието не предС.авлява 1 преС.ъпление, бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт за извършено преС.ъпление по чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК и било образувано НОХД №288/2019г. по описа на PC гр. Г., по което с присъда №3 от 05.03.2020г. ищецът бил признат за невиновен. Присъдата била протеС.ирана от РП гр. Г. и била потвърдена с решение №65/20.07.2020г. на С.арозагорски окръжен съд по ВНОХД №1089/2020г. С това решение било прието, че ищецът не бил осъщеС.вил от обективна и субективна С.рана съС.ава на преС.ъплението за което е обвинен, както не бил осъщеС.вил и съС.ава на преС.ъпление по чл.207, ал.1 от НК. Бил привлечен като обвиняем и предаден на съд, след което бил оправдан с влязла в сила оправдателната присъда, поради което за него възникнало законното право да предяви иск за парично обезщетение за вредите, причинени му в следС.вие на незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение срещу него от С.рана на държавното обвинение. Тези вреди в конкретния случай били морални и имущеС.вени такива.
ИмущеС.вените вреди предС.авлявали заплатените от него адвокатски възнаграждения за последователно защитавали го двама адвокати, всеки един от които бил документирал полученото от него възнаграждение по уС.ановения от Закона за адвокатурата ред, върху съответните утвърдени от АК гр. С.З. бланки за договори, оригиналите на които се намирали в кориците на наказателното от общ характер дело, респективно в материалите на досъдебното производС.во. ИмущеС.вената вреда била ясна - ако органите на досъдебното производС.во не били повдигнали обвинение и не били привлекли като обвиняем ищецът, а в последС.вие и като подсъдим след внасяне на обвинителен акт в съда, то той нямало да бъде принуден да ангажира адвокати за организация на своята защита и да им заплаща съответните договорени адвокатски възнаграждения. ИмущеС.вената вреда била пряка последица от дейС.вията и бездейС.вията на ответника, била следС.вие на неговите погрешни преценки, несъобразяване с каквито и да е доказателС.ва, събрани в досъдебното производС.во.
Ищецът претърпял и значителни по обем морално-психологически С.радания, които довели до принудата да прибегне до медицинска помощ, многократно да посещава лекари и да започне да употребява лекарС.ва, да му бъде причинено болеС.но съС.ояние, да изтърпи унижение и оскърбление вследС.вие на дейС.вията и бездейС.вията на ответника, да бъде накърнена чаС.та и доС.ойнС.вото му, да бъде поС.авено под заплаха работното му мяС.о в „У. СП“ ЕООД като ръководител земеделие, който отговаря като упражнява контрол, планира, организира и координира цялоС.ната дейноС. на дружеС.вото, свързана със земеделие и изисква безупречен морал, индивидуална и корпоративна етика, което автоматично означавало, че ако ищецът бъде осъден за кражба на каквото и да е било наказание, той щял да бъде уволнен от неговите работодатели, доверието към него щяло да бъде сринато и професионалната му кариера в това дружеС.во била заплашена от категорично приключване. Към наС.оящия момент здравословното му 2 съС.ояние не се било възС.ановило в неговия незасегнат вид от преди повдигане на обвинението и всички тези негативни преживявания, свързани с разследването и съдебните процеси, протекли пред Районен съд гр. Г. и Окръжен съд гр. С.З..
От приложените към исковата молба медицински документи - рецепти, амбулаторни лиС.ове от 06.01.2020г., медицинска бележка от 13.02.2020г., амбулаторен лиС. от 13.02.2020г., рецепта и касов бон за закупени лекарС.ва от същата дата, амбулаторен лиС. от 20.08.2020г. и рецепта, ведно с касов бон от същата дата, било видно причиненото му разС.ройС.во на вегетативната автономна нервна сиС.ема, идеопатична периферна вегетативна невропатия, паническо разтройС.во — епизодична пароксизмална тревожноС. с нарушение заспиването и продължителноС.та на съдя, повишено кръвно налягане, тревожна напрегнатоС. и приС.ъпи от сърцебиене. Такива оплаквания ищецът нямал преди повдигане на обвинението и последващите дейС.вия/бездейС.вия на ответника. Не бил употребявал медикаменти за каквото и да е преди това.
По този начин той претърпял значителни морални вреди, които дори не можели да бъдат обезщетени и с претендираното обезщетение, което било опит да бъде изпълнена някаква компенсаторна функция.
Съгласно доктрината и задължителната съдебна практика, лихва и респективно давноС. за ангажиране на отговорноС.та на ответника тече от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2020г., от която дата ответникът следвало да бъде осъден да заплати и съответната законна лихва върху присъдения размер на обезщетенията за имущеС.вени и неимущеС.вени вреди.
Искането на ищеца до съда е да поС.анови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за причинените му вреди, вследС.вие на незаконно повдигнатото му обвинение, по което бил оправдан с влязла в законна сила оправдателна присъда, а именно: обезщетение за имущеС.вени такива в размер на 6 600лв., изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по договор за правна защита и съдейС.вие / пълномощно № 0216171/07.11.2019г. и по договор за правна защита и съдейС.вие/пълномощно №105168/11.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г., до окончателното й изплащане и обезщетение за неимущеС.вени такива в размер на 50 000 лв. / след допуснато от РС - Г. увеличение на иска на 30.09.2021г./, изразяващи се в претърпени обиди, С.рес, негативни преживявания и заболявания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г., до окончателното й изплащане. В писмената защита посочва коректната начална дата, от която се дължи законната лихва върху претендираните обезщетения за имущеС.вени и неимущеС.вени вреди – 20.07.2020г. Претендира също присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от датата на исковата молба – 29.12.2020г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски в наС.оящото производС.во.
3
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р.Б., чрез прокурор от РП - С.З., ТО - Г., е подала писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Относно претенцията за имущеС.вени вреди, в отговора се твърди, че срещу ищеца било повдигнато обвинение за преС.ъпление по чл.197, т.1, във вр.чл.194, ал.1 от НК, за което деяние се предвиждало наказание лишаване от свобода до пет години, т.е. обвинението не било за тежко преС.ъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Съгласно Наредба №1/2004г./изм.2020г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар към защитник, за деяния, наказуеми с л.с. до пет години бил 600лв. - чл.13, ал.1, т.2. Освен това ищецът можел да претендира разноските за хонорара на един адвокат, независимо от обС.оятелС.вото, че на различни етапи от наказателното производС.во учаС.ие взели повече от един защитници. Делото не било с фактическа и правна сложноС.. Разследването /от момента на извършване на деянието - 28.08.2019г. до внасянето на обвинителния акт 28.11.2019г./ продължило три месеца. П. бил привлечен в качеС.вото на обвиняем с ПоС.ановление от 07.11.2019 г. Предвид липсата на фактическа и правна сложноС., кратките срокове на разследване и внасяне на обвинителния акт претендираната сума за адвокатски възнаграждения била прекомерна и десетократно надхвърляща разумните граници.
Относно претенцията за неимущеС.вени вреди, в отговора се твърди, че липсвали доказателС.ва органите на Прокуратурата да са осъщеС.вявали дейС.вия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производС.во. В ЗОДОВ било уредено, че Държавата отговаря за виновно поведение на съответните длъжноС.ни лица. За да бъде налице такова дейС.вие или бездейС.вие, било необходимо лицето с държавнически правомощия да е издало акт, противоречащ на закона или със дейС.вие или бездейС.вие да го е нарушило. Извършваните дейС.вия от С.рана на прокуратурата в хода на наказателното производС.во не били актове, противоречащи на закона и не предС.авлявали дейС.вия или бездейС.вия, нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон.
Прокуратурата не била разпроС.ранявала информация за обвинението в медиите и ако са били наС.ъпили вреди от узнаване на обвинението в тази насока, те не били пряка последица от дейноС.та на ПРБ.
На следващо мяС.о, предявената претенция за неимущеС.вени вреди в размер на 50 000 лева била недоказана и по размер, прекомерна, и не била съобразена, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и общеС.вено икономическите условия в С.раната. При определяне размера на дължимото обезщетение по справедливоС., съдът следвало да съобрази такива обективни обС.оятелС.ва, каквито предС.авлявали характер и С.епен на увреждане, начин, обС.оятелС.ва, при които е получено, последици, продължителноС.та и С.епен на интензитет, тежеС.та на преС.ъплението и отражението, което образуваното и воденото наказателно и досъдебно производС.во е породило репресия върху семейния и приятелския кръг на 4 ищеца, сред колегите и в общеС.вото, върху психиката и физическото здраве на ищеца, възраС. на увредения, общеС.вено и социално положение икономическия раС.еж, С.андарта на живот, средноС.атиС.ическите показатели за доходите и покупателните възможноС.и в С.раната към датата на деликта /в горния смисъл е практиката на ВКС / Р № № 391/12г , 1210/09г., 180/12г. и др., с оглед спецификата на ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Претендираното от ищеца обезщетение за неимущеС.вени вреди в размер на 50 000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия С.андарт в С.раната. Не било съобразено и с продължителноС.та на наказателното производС.во. Следвало да се има предвид, че в исковата молба не се сочили конкретните ограничения, които бил претърпял ищецът във връзка с образуваното и воденото наказателно производС.во срещу него.
Не били ангажирани доказателС.ва за пряка причинна връзка между образуваното и воденото срещу ищеца наказателно производС.во и твърдените от ищеца неимущеС.вени вреди - безпокойС.во, срам, тревожноС. и притеснения, увреждания в социален, общеС.вен и личен план, накърняване на чеС.та и доС.ойнС.вото му, авторитета и доброто му име, влошаване на психичното и физическото му здраве, емоционален срив, притеснения и С.рес. Не били ангажирани доказателС.ва и за влошено психично здраве на ищеца.