Решение № 80 от 09.02.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Хасково, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100922 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Р. И. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.**********, адв. Д. А. от АК - Хасково, против Община Хасково, Булстат: 000903946, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета С. Н. Д. за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ухапване от бездомно куче на 08.05.2018 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 08.05.2018 г. към 20.00 часа, заедно с баща й И. Т. Т. се движели пеша в гр.**********, на път за дома им. Вървели по десния тротоар в посока изток – запад и приближавали т-образното кръстовище с ул.**********. В затревената площ пред блок 9, непосредствено до тротоара стояло куче с кафява окраска на бели петна, средно дълъг косъм, средно на ръст, без каишка и каквито и да е било други отличителни знаци и маркери. Ищцата вървяла от страната на кучето, а баща й от лявата й страна. В момента, в който се изравнили с кучето и се намирали на по-малко от метър едно от друго, то внезапно се спуснало към ищцата и я ухапало за долната част на дясното бедро. Ищцата била шокирана, защото не очаквала подобно поведение от страна на животното, което не закачили или провокирали по някакъв начин. Усетила силна и остра болка и извикала, при което кучето се отдалечило и се скрило между блоковете. Ищцата била облечена надолу с черен еластичен клин и веднага усетила, че й се навлажнява в мястото на ухапването.

Пипнала с ръка и видяла , че е потекла кръв. Двамата с баща й продължили пеша и след 1 около 10 минути стигнали до колата на баща й, който я закарал в Спешна медицинска помощ на МБАЛ-Хасково АД. Там й била оказана медицинска помощ, като раната била обработена, поставени бяха инжекции против тетанус и бяс. Издаден бил и лист за преглед на пациент в спешно отделение № 1879/08.05.2018 г.

Поддържа се в исковата молба, че на следващия ден ищцата посетила ортопедичния кабинет на д-р М. П., където раната била подробно описана, като лекарят констатирал, че ухапването е много дълбоко и раневия канал достигал до около 10 см. Била освободена от учебни занятия за 20 дни, през които почти през ден ходела да й правят превръзки.

Изпитвала физически дискомфорт, тъй като трудно движела болния крак, не можела да се къпи нормално, била откъсната от обичайната среда на приятелите си и съученици. В следствие на стреса започнала да страда от безсъние, да сънува кошмари и да изпитва панически страх при вида на каквото и да е куче.

Ищцата поддържа, че кучето, което я ухапало било безстопанствено, тъй като нямало никакви външни признаци, от които да се направи извод, че има стопанин. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните, безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на територията на която се намират. Общинските власти били длъжни да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено куче представлявало ненадлежно изпълнение от страна на съответната община чрез нейните органи на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което обуславяло и анагажирането на отговорността й по реда на чл.49 от ЗЗД. Със ЗЗЖ на общините била възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места.

Бездействието по тези дейности ангажирала отговорността на общината по общия исков ред по чл.49 от ЗЗД. Общината отговаряла съобразно разпоредбите на Глава V от ЗЗЖ „Безстопанствени животни". Към 08.05.2018 г. било задължение на Община-Хасково да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора и животни.

Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение било задължение на общината, на която законът вменил това.

Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение ангажирало нейната обективна отговорност за причинените вреди на ищцата. Съгласно гражданския закон - чл.51 от ЗЗД, виновният за непозволеното увреждане дължал пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставлявали промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. От представената медицинска документация се установявало по категоричен и безспорен начин, че причинените на ищцата телесни увреждания били свързани с изпитването на силни болки и физически дискомфорт. Самите вреди, които претърпяла, по естеството си били неимуществени и с оглед вида и мястото на увреждане на здравето и последиците от това ги оценява на 2 000 лева.

По изложените съображения, се иска от съда да постанови решение, с което 2 ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ухапване от бездомно куче на 08.05.2018 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Ответникът счита предявеният иск за недопустим, недоказан и неоснователен.

Най – напред счита предявения иск за недопустим. В исковата молба се твърдяло, че ухапването от куче се осъществило на 08.05.2018 г., а исковата молба била депозирана на 10.05.2023 г., т.е. искът бил заведен след изтичането на петгодишната погасителна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД. Установена съдебна практика било, че исковете за обезщетение на вреди, настъпили от непозволено увреждане се погасяват с общата погасителна давност, като давността започвала да тече от деня на непозволеното увреждане. Изразено е становище, че в случая и въз основа на данните от исковата молба не било налице законово основание за спиране на давността за вземания на ненавършили пълнолетие (каквато била ищцата към датата на инцидента).

Алтернативно се поддържа от ответника, че искът бил изцяло недоказан, както по основание, така и по размер, поради което бил неоснователен. Излага следните съображения в тази връзка:

За да се ангажира деликтната отговорност на Община Хасково, било необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтичала претенцията на ищцата за обезщетяване па претърпените неимуществени вреди, които били: 1. деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, 2. причинена вреда, 3. причинна връзка между извършеното деяние и настъпилата вреда и 4. размер на вредата. Тези елементи трябвало да са в кумулативна наличност.

В исковата молба ищцата твърдяла, че на 08.05.2018 г. в гр. Хасково, в близост до тобразното кръстовище на ул. *******, в близост до блок № 9 била ухапана от безстопанствено куче, без да е предизвикала агресия от негова страна, вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди. При справка в регистъра с подадени сигнали, който се водел в общината, се установило, че на горепосочената дата, както и в преходните и следващите я дни, нямало подаден сигнал за ухапан човек в района.

Исковата претенция била изцяло недоказана. От описаните в исковата молба обстоятелства и приложените към нея документи, на които се базирали претенциите на ищцата, не се установявало същите да отговарят на действителното положение между страните и не обосновавали наличието на гореописаните елементи на деликта.

По отношение на елемента животното, ухапало ищцата, да е под надзора на Община Хасково ответникът сочи, че съгласно Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г. по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговарял неговият 3 собственик, на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето да е безстопанствено, съответно за същото ще отговаря общината, на основание чл. 49 ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Никъде в исковата молба не се съдържали доказателства, че ищцата била ухапана именно от безстопанствено куче.

Напротив, самата ищца в исковата си молба излагала, че кучето нямало отличителни знаци и маркери, т.е. същото нямало предвидената в закона маркировка на безстопанствени кучетататуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка. Липсата на стопанин на конкретното животно бил отрицателен факт, който се твърдял от ищцата и който следвало да бъде безспорно доказан от нея. От исковата молба и приложенията й този факт не бил доказан по никакъв начин. В ЗЗЖ и ЗВМД липсвала легална дефиниция на понятието „безстопанствени животни", поради което тя следвало да бъде изведена по метода на изключението, т.е. безстопанствените кучета били кучетата, които не са домашни, в това число домашни любимци, кучета за служебни, ловни и други цели по смисъла на чл. 172 - чл. 178 от ЗВМД и не представляват диви животни по смисъла на т.6 от § 1 от ДР на ЗЗЖ.

По отношение на деянието (действие или бездействие) от страна на Община Хасково, извършено противоправно и виновно- категорично такова не било налице. В исковата си молба ищцата твърдяла, че е претъпяла описаните в нея неимуществени вреди в следствие на това, че Община Хасково не била изпълнила задължението си да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствени кучета към гражданите.

Вярно било, че на Община Хасково във връзка със Закона за защита на животните били вменени задължения за упражняване на надзор и полагане на грижи за безстопанствените кучета на територията й, изразяващи се в: залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането срещу бяс, временното им настаняване в приюти и връщането им в последствие на местата, от които са заловени (при някои ограничения уредени в ЗЗЖ- не се допускало връщането на обработените кучета в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища). Към настоящия момент на територията на общината функционирал кастрационен център към Общинско предприятие „Екопрогрес", представляващ ветеринарна амбулатория. Същият бил на адрес: гр. **********. В него се извършвали прегледи, диагностика, лечебна дейност и различни хирургични интервенции, сред които: кастрация, ампутиране на крайници, отстраняване на тумори. Към същия нямало функциониращ стационар и след обработката им, животните се връщали на свобода. Освен това Общински съвет- Хасково взел Решение № 270/29.01.2021г. за откриване на процедура по изграждане на общински приют за безстопанствени животни в село ******, Община Хасково. Предвиждало се да бъде увеличен капацитетът на кучешкия приют в бившето летище „******“, за което щели да бъдат преустроени две сгради в ПИ с идентификатор № ***.

В тази връзка ответникът счита, че Община Хасково стриктно изпълнява нормативно вменените й задължения, като постоянно и своевременно осъществява предписаните в закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета с дължимата 4 грижа. Понастоящем при постъпване на сигнали за безстопанствени или агресивни кучета, същите се обработвали и се насочвали екипи, които залавяли животните. Същите бивали въвеждани в приюта, където се кастрират, чипират, ваксинират и след съответния престой, биват връщани на местата, от където били заловени, с изключенията по чл. 48 ЗЗЖ. Това били и предписаните от закона мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение. Същите се явявали адекватни на проблема и съответствали на финансовите, организационните и други възможности на ответната община.